Как да си пазим лекарите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7270936 www.24chasa.bg

И как се стигна до посегателствата, а пациенти и медицински лица са двете страни на една и съща монета - човешкия живот

По нашите земи все повече и повече стават посегателствата над хората, които буквално държат в ръцете си човешкия живот. Не знам как е по другите, в новините не ни съобщават за пребит лекар в Алабама или в Андора. Но напоително ни осведомяват за побоищата на нашата територия.

И въпросите се трупат. Кой отвори вратата към ада? Как така фраскаш през устата (щото там е попаднал джиесемът ти, с който си замахнал, а може да е в окото, в носа или, не дай боже, в слепоочието) фелдшерката, която е призвана да помогне на детето ти? Как чупиш главата на санитарката, дето тика количката, или на хирурга, дето е тръгнал да си мие ръцете, преди да направи животоспасяваща операция?

Не е редно, нали? Престъпно е, нали? Нечовешко е, нали? Безспорно. Обаче е вече ежедневие. Поредната новина,

която се върти три дни в

медийното пространство и

после я забравяме

Битият - бит, глобеният - глобен, 24-часовата охрана от МЗ осигурена, доброволните отряди ентусиазирани и действащи... Докога?

Как докога - до следващия такъв случай. Който е със същите последствия. И цялата тази работа ще продължава, за съжаление.

Не може така ли? О, може. Медицинските лица изпълняват своя дълг, работят по диплома и призвание, искат пациентите им да са спокойни, уравновесени, да слушат какво им се говори и да изпълняват безпрекословно. Пациентите са здравноосигурени, плащат си вноските, искат разбиране и немедлено реагиране при търсенето на помощ. Те са достатъчно депремирани от факта, че им се налага да я търсят тази помощ. Когато си грабнал детето си с 39-градусова температура, очакваш Лекарят (с главната буква!) веднага да я свали и да те успокои, че няма страшно, всичко вече е наред. Не вдяваш, че това няма как да стане, защото за теб самия в момента това е най-важният случай, а за лекаря е просто поредния пациент.

Поредният след

трийсетината досегашни по

време на дежурството му

А всеки момент ще дойде следващият пореден или вече чакат поне пет.

Защото ние откъм лекари, сестри и всякакъв медицински персонал отдавна сме я закършили. Няма какво да се лъжем. Който реши, търси работа навън, защото там заплащането е в пъти по-високо, условията за работа са в пъти по-добри и съответно няма агресивно отношение.

Разбира се, много читави и отдадени на професията си от съсловието остават тук. В трудното. При необорудваните раздрънкани линейки, при олющените стени на болничните заведения, при неработещата допотопна апаратура и при агресията.

Агресията, която пациентът акумулира вследствие точно на тези, да ги наречем, неуредици. А те всъщност са престъпно отношение към здравеопазването на нацията.

Престъпление е да превърнеш здравните работници в бюрократи и ходещи касички. Груба ли съм? Мога още повече! Защото от пациентска гледна точка, когато бялата престилка ме посрещне не с въпроса “От какво се оплаквате?”, а с повелителния жест към кутийката, в която трябва да пусна лептата си, някак не ми става комфортно.

Когато детето ми изведнъж е получило обрив, видимо увеличаващ се за минути и аз не зная дали не е пред анафилактичен шок, защото не за това съм учила, а този, който има диплома и знания, чрез които да реши проблема, ми каже, допивайки кафето си, че смяната му свършва и да чакам колегата, едни не съвсем богоугодни слова се спират на езика ми.

И ако аз виждам тъмните кръгове около очите, прокъсаната постелка на кушетката в кабинета, капещия кран на чешмата и купищата документация върху бюрото, то станалият от масата баща или

невротичната от

мизерния си

живот майка

не гледат това и не правят причинно-следствена връзка. Те искат веднага да бъдат обслужени, обгрижени и разбрани. Те не се поставят на мястото на другия.

И налитат - вербално или физически. Въпрос на възпитание и от двете страни.

А тези две страни на една монета, монетата, дето е всъщност човешкият живот, би следвало да си поискат рестото от системата. Здравната система, която изобщо не е систематична. Здравната система, която убива, в пряк и в преносен смисъл, и едната, и другата страна. Заради монетите. Тези, дето поетично им викат “презрян метал”.

Хипократовата клетва срещу 30-те сребърника. Нищо ново - Христос или Варава. Знаем решението на тълпата, то винаги е такова. Знаем и кой си измива ръцете. В нашия случай с кръвта на лекарите и със сълзите на пациентите. Или с 1000 лева глоба за агресията. Които

1000 лева обаче

не отиват при

фелдшерката с

разбитата уста

Къде отиват?

И това е въпрос, на който нямам отговор, точно както не мога да дам отговор как да си опазим лекарите. Имам го, но аз съм просто един средностатистически потенциален пациент, който иска да вярва, че животът му е на сигурно място в благословените лекарски ръце, а не в автоматичния брояч на левчетата, превърнали се в неиздирваеми милиони.

Пазете лекарите, за да ви пазят те. Тоест нито лекарите са врагове на пациентите, нито пациентите са врагове на лекарите. Толкова е просто.

И двете страни се оказват от едната страна. Още ли ви е трудно да намерите отговора?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Повече варианти, повече избор, по-доволни пенсионери

    Повече варианти, повече избор, по-доволни пенсионери

    Едно от свещените права във всяка демократична държава е правото на избор. Но не да избираш политици, а да си свободен да правиш своите житейски избори. Заради това идеята на новата социална министърка Деница Сачева да поиска повече варианти за изплащане на вторите пенсии като начало е добра. Но ще остане просто едно добро начало
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока