Хубаво е, че е
изровил томахавката.
Но дали е истина
НЕ ЗНАМ с какво президентът чак толкова разлая кучетата, но важното е купон да става. Я си представете какво отчетно слово щеше да произнесе Цецка Цачева, ако беше станала президент – щеше да приспи целия Балкански полуостров! Представете си театър без диалог, бокс без противник или секс без партньор – мъка!
Отчетът на Румен Радев показва на дело какво означава разделение на властите. Без това няма демокрация. Има и други лафове от рода на “контрол и проверка”, “власт власт възпира” и т.н. Ако едната власт критикува другата, значи все пак има зачатъци на демокрация, колкото и да са нефелни.
Отпорът на пропагандистите в ГЕРБ е нормален, за това им се плаща. Но да си независим коментатор и да изпадаш в бяс само защото президентът се кара на управлението – това е сигурен признак, че призванието ти е да пасеш овцете на село.
Радев очернял ГЕРБ? Я сравнете неговата невинна критика с гигантския скандал между Тръмп и долната камара на парламента. Тръмп бива наричан малоумен и идиот, подлога на Путин, расист, крадец, мошеник и още много други прелестни епитети.
Обвиниха Радев, че ще прави “президентска република”.
Все едно да го обвинят, че
ще заселва Марс
- шансовете са
еднакви
Вярно, между редовете се промъква един копнеж за малко повече пълномощия, но това е нормален човешки инстинкт. Ако ни ядосва, следващия път да изберем робот.
Днешното разделение на властите в България според класификацията на големия политолог Морис Дюверже би могло да се нарече “полупрезидентски режим” или по-скоро “осминапрезидентски”, тъй като българският президент има поне 4 пъти по-малко пълномощия, отколкото френския или руския и 100 пъти по-малко от американския. Хубавото е, че той все пак се избира пряко от народа. Ако се назначаваше от парламента, сега президент щеше да е Цачева и да ви пее “Ваше Благородие, Госпожа удача”. Само тази мила картинка доказва превъзходството на мажоритарния вот. Нима не е чудесно, че Радев е наложил вето върху 7 закона, а парламентът се е съобразил с едно от тях? Лошо ли е, че пет пъти е сезирал Конституционния съд? Едната власт коригира другата. Би било чудесно, ако президентът, независимо кой е той, има по-силно вето. Тогава законите щяха да са много по-грамотно написани и изгодни за народа. Днес ги пише най-неграмотният клон на олигархията, депутатите козируват, а после се оказва, че навсякъде сбъркали пълния член. И айде – пак допълнения и изменения. Колко пъти например променят закона за движението по пътищата? И всеки път – нови тъпотии.
Президентската република като в САЩ е най-добрата форма на държавата. Само тогава имаме истинско разделение на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Но пък такава президентска република е възможна само ако парламентът наистина се избира пряко от народа, а не се назначава от партийните елити. С други думи – ако депутатите се избират персонално, един по един, всеки в своя си избирателен район.Ето един пример как работи истинското разделение на властите. Две години републиканците в САЩ държаха и Белия дом, и двете камари на парламента. Но те не успяха да прокарат нито един закон във вида, в който настояваше Тръмп. Уж обещаваха, но не успяха да отменят “Обамакеър” – закона за общественото здравно осигуряване. Защо? Нали са пълно мнозинство? Ами защото всеки депутат първо се съобразява с избирателя си, после с парламентарната група, а най-накрая с президента.
Ако изборите бяха пропорционални, президентът щеше да пише списъците на депутатите. Изпълнителната власт щеше да назначава законодателната и диктатурата щеше да е пълна. Ето защо президентската република в Турция ми се види много съмнителна без мажоритарен вот за парламент.
Ето защо пак ще напомня, че
през 2017 г.
президентът
Радев се обяви
против
мажоритарните
избори
и против недвусмислената воля на народа, изразена чрез референдума през ноември 2016 година. Това бе моментът, в който той избра на коя страна на барикадата да застане. Затова днес в словото му ми звучи малко нелепо следната фраза:
“Историята е показала, че закърняването на представителната демокрация води до концентрация на политическата власт в тесен елит, който трансформира тази власт в икономически облаги и ги влага в още повече власт. Така този елит бетонира властта си и порочният кръг се затваря.”
Ами да, но нали имаше един кратък миг, в който този порочен кръг можеше да бъде разрушен? Вие, г-н президент, помните ли каква позиция заехте тогава? Затова днес тези гръмки слова ми звучат кухо, все едно че някой бие от президентския балкон празна тенекия!
Тогава беше моментът. ГЕРБ внесе закона за мажоритарния вот лицемерно, защото знаеше, че няма да мине. Но също така лицемерно БСП го бе подкрепила? Или ако Румен Радев бе притиснал Корнелия Нинова?
Според мен президентът има пълното право да свика какъвто си ще “Съвет за стратегическо развитие на България”, но ние, кибиците, сме длъжни да сме скептици. То е ясно, че
този съвет може
да се превърне в
нова партия,
която някой ден да влезе в коалиция с БСП. Така е при демокрацията – всеки има правото да се организира както намери за добре, пък каквото стане. Но нова партия е едно, а нова политика – съвсем друго. Ако уважаемият Румен Радев имаше собствена политическа визия, досега щяхме да сме разбрали.
Когато политикът няма своя визия, той вдига байрака за борбата с мафията и корупцията. Това е универсална кауза, пенкилер. Става и за лява, и за дясна, и за център. Не че има нещо лошо, но нямаме отговор на основния въпрос – откъде ще дойде политическата воля? Борбата с мафията е невъзможна, ако няма воля и натиск от долу на горе – от народа към политиците. Няма ли истински, мажоритарни избори, не може да възникне такъв натиск. То е все едно да се хванеш за ушите и да се вдигнеш.
Помните ли кога Италия успя да вкара мафиотските босове в затвора? Едва когато след всенароден натиск въведе система, при която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно. Преди това на премиерския пост се редуваха все двама големи борци за честност и справедливост – Бетино Кракси и Джулио Андреоти.
Но като тръгна
чистката отдолу
нагоре, и
двамата се
оказаха хора на
мафията
Същото стана и в Румъния. Щом въведоха “униноминална” избирателна система, тръгна битката с корупцията. Щом се върнаха към партийните листи, битката спря. Все едно щракаш ключа на лампата.
Затова аз смятам, че президентът има пълното право да говори революционни слова, но ние, кибиците, не сме длъжни да изпадаме в телешки възторг. Нито пък да си късаме ризите гневно. Важното е купонът да върви.