Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, което
влиза в сила на 1 февруари, носи жизненоважни икономически ползи
за ЕС и за България. То е най-голямото двустранно търговско споразумение,
договаряно някога, и обхваща територия с над 630 милиона души
Напоследък все повече се говори, че светът се затваря. Виждаме хора да настояват за нови граници, стени и разделения и гръмко да заявяват, че това е неизбежният развой на събитията.
След десетилетия на изградени взаимни връзки, добри отношения и използвани възможности обратният ход на махалото е просто неизбежен, твърдят те. Такова описание вероятно звучи убедително, ако обаче се абстрахираме от една важна подробност — неговата неистинност.
Въпреки че съществуват някои фрапантни изключения (някои наистина правят максималното, на което са способни, за да затворят границите си), общата тенденция продължава категорично да бъде
към още повече
свързаност и
сътрудничество
Някои се разединиха, но много повече се обединиха и станаха много по-силни така. ЕС е велик пример за това как може да се постигне печеливш резултат и за двете страни - особено в областта на търговията.
Когато водиш преговори от името на 500 милиона души, си в изключително силна позиция.
Днес за европейското сътрудничество в областта на търговската политика е ден на успех, който е сред най-големите от последните десетилетия - споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония ще влезе в сила. Това споразумение носи жизненоважни икономически ползи за ЕС и за България. То е най-голямото двустранно търговско споразумение, договаряно някога, а на територията, която обхваща, живеят над 630 милиона души.
Япония вече е 18-ият поред най-голям търговски партньор на България извън ЕС. Споразумението премахва бариерите пред бизнеса като мита и дублиращи се бюрократични процедури. Това е добра новина, особено за по-малките предприятия, защото, ако големите предприятия могат да поемат разходите по такива икономически бариери, то по-малките не могат да си го позволят.
Същевременно малките и средните предприятия (т.нар. МСП) съставляват 99 % от предприятията в ЕС. Повече от 250 български компании изнасят за Япония, като 83% от тях са МСП. Наред с премахването на икономическите бариери ЕС включи и специални разпоредби, които
да подпомогнат
достъпа на
по-малките
предприятия до
пазарите
- например специални пунктове за контакт за малкия бизнес и подробна информация онлайн.
Малките предприятия създават 85 % от новите работни места в ЕС. Следователно достъпът им до търговия е двигател за увеличаване на заетостта.
В момента в България търговията с Япония дава около 6100 работни места. Погледнем ли този показател в мащаб ЕС, броят вече е около 740 000 работни места. А търговията на ЕС като цяло е в основата на 36 милиона работни места в цяла Европа.
Принципно това
са и по-добри
работни места с
12 % по-високи
заплати
В Европа отворената търговия е била и продължава да бъде двигател за растежа и за създаването на нови работни места — тя е една от силните ни страни.
През последните години работим за действителното модернизиране на нашата търговска политика. Нашето споразумение с Япония е възможно най-модерната търговска спогодба. В нея са включени разпоредби за насърчаване на зелените технологии, строги правни стандарти за защита на правата на работниците, както и разпоредби за отваряне на японските пазари на услуги и правила, които дават възможност на дружествата от ЕС да участват в търгове за обществени поръчки — включително в железопътния сектор.
Със споразумението Япония поема ангажимента да прилага международните стандарти в автомобилостроенето, с което износът на автомобили от ЕС за Япония става много по-лесен. Споразумението също така гарантира зачитане на интелектуалната собственост и осигурява защитата на над 200 сертифицирани европейски хранителни продукта — в това число български вина от Дунавската равнина и Горнотракийската низина, месни продукти и други.
Наред с всички икономически ползи от споразумението, важни за България, не бива да забравяме, че то е нещо повече от икономическа договорка. Тук става дума за стратегически съюз. Когато някои затварят вратите си, е важно тези, които вярваме в отворения обмен, да се обединим. Необходимо е да докажем ползите от съвместното сътрудничество и да се застъпим за институциите, които в продължение на десетилетия са стожер на глобалната стабилност.
След години на нестабилност и войни поколенията преди нас изградиха институции, които да подобрят нашата икономическа и политическа сигурност — ООН за политическо сътрудничество и СТО, за да се изгради предвидима среда за международна търговия. Не можем да си позволим връщане към търговията, каквато беше тя преди — реваншистки търговски войни, променливи мита и липса на каквито и да е било правила относно услугите и интелектуалната собственост. Настоящата система не е съвършена, но не можем да си позволим да я загубим. Европа е готова да защитава тези институции, а Япония ще бъде рамо до рамо с нас. Това търговско споразумение засилва връзките помежду ни, като също така проправя път за по-тясно сътрудничество в други сфери, например реформирането на СТО.
През следващите години ще трябва да се изправим пред някои трудни истини.
Скоро повече от
90 % от световния
растеж ще се
реализират
извън ЕС
Нашите конкуренти изграждат нови връзки и стават все по-силни. И нашите двустранни търговски споразумения, и СТО са от решаващо значение за това глобализацията да бъде по правилата и справедлива.
Ако искаме да запазим водещата си позиция, трябва непременно да изградим онези връзки, които ще помогнат на нашия кораб да плава в бурните води на световната политика. Споразумението ни с Япония е именно такава връзка, която, от една страна, укрепва нашата икономика и икономиката на японските ни партньори и същевременно, от друга, събира кръг от единомишленици, който ще бъде изключително важен занапред.
* Авторката е европейски комисар по въпросите на търговията. Заглавията са на редакцията.