Ще отпаднат фактори, които
оскъпяват кредита, ще намалеят
разходи по паричното обращение
Бъдещото въвеждане на еврото в България е сериозна крачка. Вероятно има опасения у много хора - какво ще стане след това, какви ангажименти поемаме. Професионалистите обаче добре знаят, че всички негативи, които бихме поели с тази крачка, всъщност сме ги поели още през 1997 г., когато привързахме лева към еврото.
А какви ще са ползите от тази важна стъпка.
1. Най-важната е, че ще се ликвидира един изключително опасен структурен порок в българската банкова система. Ние нямаме кредитор от последна инстанция, заради валутния борд няма институция, която да рефинансира банките в случай на платежна криза. Просто нашите банки трябва да се оправят сами. В подобни ситуации Европейската централна банка, даже в случаите с Гърция и Италия, спасяваше положението. Липсата на рефинансиране от централната банка у нас оскъпява и кредита, и цялото банково дело в страната.
Нашите банки
трябва да държат
много високи
ликвидни резерви
Банките в Европа държат към 10 процента, българските трябва да държат 30. В еврозоната ще имаме нормализация в това отношение, както и нормален достъп до паричните пазари.
2. Следващата по ред и важност полза е, че ще намалеят разходите за обращение. В момента българските фирми плащат към еврозоната, както плащат към Китай или Америка, т.е. минават през един скъп механизъм, при който цената на превода е десетки евро. Това е с
стотина милиона
разходи
на година
Когато влезем в еврозоната, ние ще плащаме евроцентове за превод.
3. Ше бъде елиминиран и валутният риск, който оскъпява финансовите сделки в евро.
Прогнозите, че приемането на еврото ще доведе до поскъпване на живота, не са сериозни. Мисля, че не може да се очаква такова нещо, защото този процес вече е “консумиран”. Има спор в науката дали изобщо може да говорим за инфлация, защото няма трайно поскъпване. Да, има една реакция на цените, когато се заменя валута с плаващ курс, например драхмата. При нас този процес се случи през 1997 г., когато минахме към фиксиран курс спрямо еврото.
Има ли риск от негативни развития в еврозоната - такива, които биха ни се отразили, ако сме членове на този съюз? Например ако възникне ситуация като гръцката криза, когато трябва да се спасява някоя държава по начина, по който това се направи и за Кипър, и за Гърция. Да се получи
ефектът “болен
здрав носи”
и ние да плащаме за някой друг. В този контекст обикновено се споменават Италия и Португалия, но много сериозно трябва да се замислим и за Франция и Белгия. Въпреки че при сериозен проблем в тези държави еврозоната, така или иначе, не може да го поеме.
Настроения в страни от еврозоната срещу приемането на България си съществуват. Между другото, даже в Германия основни политически партии имат много ясно заявена програма за излизане от еврото и връщане към марката. Най-типично е за “Алтернатива за Германия”, тя именно затова и беше основана. Подобна партия има и в Холандия. Отделно от това те не искат нови страни в еврозоната с обяснения като: “поредните гладни гърла на трапезата”, и “тези ще ги влачим”. Това е насочено не конкретно срещу България, а срещу еврото, ЕС и т.н.
Теоретично е възможно да въведем еврото от 1 януари 2022 г., това е най-ранният възможен срок. Честно казано обаче, мисля, че процесът на влизане в еврозоната ще продължи по-дълго. Изпълнили сме всички т.нар. Маастрихтски критерии. Но ние и за Шенген сме изпълнили всички критерии, обаче не ни приемат. Ако се появят някакви пречки пред членството ни в еврозоната, те ще бъдат повече политически, отколкото технически.