Илияна Йотова: Тези избори са различни - ЕС е на кръстопът. Ще спечели този, който чуе посланията на площадите (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7275266 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева

Още акценти от интервюто на вицепрезидента:

Има теми - каузи за България, и по тях партиите не трябва да имат различия

Без съгласие не можем да продължим напред, казусът с превозвачите трябва да ни е убедил в това

Видео:Десислава Кулелиева

България направи успешно председателство и показа, че може да налага политики

Следващият ни еврокомисар трябва да отговаря за разширяването - ние сме лобито на Западните Балкани в ЕС, добър посредник между Брюксел и Анкара, а и договорът от Преспа нямаше да се случи без нас

При поява за нова формация рискът не е само за БСП, тя би отричала статуквото изобщо

Има прекалено вглеждане във вътрешните спорове, за сметка на посланията и политиките

Продължавам да минавам през кварталния магазин, всеки ден чувам там мнението на хората

- Г-жо Йотова, в отчета си за 2 г. мандат заявихте, че е необходимо да има национална визия за позициите на България в ЕС и призовахте бъдещите евродепутати да се обединят около поне 7 национални приоритета. Какви да са те?

- Казусът с превозвачите не ни ли убеди още веднъж?! След 15 седмици България за четвърти път ще прави европейски избори. След 12 години членство сме в правото си да кажем какво приемаме и какво не, от какви реформи се нуждае Европа. Има теми, около които можем да се обединим за българския интерес, независимо от партийните различия. Политическите нюанси остават и това е нормално, но българската позиция по основните теми трябва да бъде изработена. Дейността на българските евродепутати досега показва, че това е работеща формула.

България направи успешно председателство, показа, че може да налага политики. През 2014 г. Западните Балкани изобщо не фигурираха в европейските приоритети. България не само ги наложи, но убеди Европа да излезе със специална стратегия. Убедена съм, че без тези шест месеца нямаше да се стигне и до договора между Атина и Скопие и ние също трябваше да бъдем в Преспа. Тази политика трябва да бъде продължена. България има всички шансове да бъде дългата ръка на Европа в региона и лобито на западнобалканските държави в ЕС. Има много аргументи за това. Показахме, и че сме добър посредник между ЕС и Турция.

Смятам, че следващият български еврокомисар трябва да отговаря за разширяването. Възможни са и други решения. Добре е да има дискусия преди изборите, не е добре да чакаме какво ще ни предложи следващият председател на Еврокомисията. И още нещо - България трябва да бъде част от Берлинския процес, защото това засяга икономическото развитие на Балканите и големите инфраструктурни проекти.

България все още не е седалище на европейска агенция. Изгубихме шанса за лекарствата, но сега можем да се преборим за агенцията за гранична и брегова охрана или агенция по разширяването. Като минимум - филиал на Балканския колеж.

- А освен външната политика?

- Национална позиция срещу двойните стандарти. От Шенген през мониторинга до храните. Цяла Централна и Източна Европа е потърпевша от тях. Била съм евродепутат - когато имате зад себе си сериозната национална позиция, порастват криле. Силни сме, искаме думата, аргументирани сме, търсим съюзници.

Миграцията продължава да бъде актуална и пълна с неизвестност. Няма да има решение до края на този мандат нито за убежищата, нито за цялостния пакет за разрешаване на кризата. А 2018 г. бележи ръст на мигрантските потоци спрямо 2017 г. Австрийското председателство блокира реформата и постави България и граничните държави пред неизгодни решения. Ако бъдат приети т. нар. дебаркационни платформи, ще имаме много ядове, тъй като ще трябва да решаваме съдбата на хората, които пресичат незаконно границите, и да ги връщаме обратно. Това е почти мисия невъзможна.

Не на последно място трябва да определим отношението си към бъдещата отбранителна политика и българското участие в нея и заради традициите. Както и позицията си за парите за следващия финансов период. Засега финансирането през европейските фондове е по-успешната политика и не бива да бъде заменяна само с инвестиционния план “Юнкер”. Но трябва европейските средства да работят за развитието на българската икономика и българските общини, а не само да бъдат усвоявани. Преди дни излезе докладът - оценка на Европейската сметна палата, за резултатите от плана “Юнкер”. Между редовете прозира неудовлетворение от постигнатото както като инвестиции, така и заради неравномерното им географско разпределение.

- Но всичко това изисква национален консенсус, а как си представяте българските партии в предизборна ситуация да седнат и да работят заедно? Какво ще кажат на избирателите си?

- Ако ръководех партия, дори щях да стана инициатор на такъв диалог. Тези теми излизат извън тесните политически и партийни рамки, говорим за политика в интерес на държавата. След като една партия, която и да е тя, има претенции да управлява, тя би трябвало да се ръководи преди всичко от интереса на България.

- В България европейските избори никога не са се радвали на голям интерес. И сега на тях се гледа като на рубикон за правителството и дали ще има предсрочни парламентарни избори след това. Защо се получава така?

- Нормално е, макар и не съвсем вярно. Политически лидери се изкушават да слагат знак за равенство между стабилността на държавата и партийните резултати от евроизборите. Но тази година е различна, тези избори са различни. Европа е на кръстопът, освен националната трябва и европейска визия. Не бива да се държим като страна от периферията, която не може да погледне по-далеч от носа си. Европейските теми могат да бъдат пречупени през националните и да се направи силна предизборна кампания за Европа.

Несправедливостта, неравенствата и огромната пропаст между много бедни и много богати са и национална, и европейска тема. Дали ще са хората от парижките булеварди, или от софийските площади, очакванията им са едни и същи и ще спечели тази партия, която съумее да ги прочете.

Очаквам и да бъде потърсена отговорността на политиците заради Брекзит. Не само заради близо 5-те милиона граждани от ЕС и Обединеното кралство, които работят или учат от двете страни на Ламанша, но и заради рисковете занапред.

- В този контекст как се вписва подкрепата, която президентът даде за нов политически проект?

- Нямам информация за конкретен проект. Разсъждавам само в една посока - като президент на всички българи би подкрепил всяка партия, която работи за България. Ако въпросът ви е конкретно към мен, политическите ми убеждения са ясни от много години.

- Коя ниша би могла да заеме тази бъдеща президентска партия - ляво, център? И как я виждате - като опонент на БСП или като нейна патерица в бъдещи предсрочни избори?

- Не коментирам “нероден Петко”. Зависи от нейното съдържание, от лицата, които ще я представят. Недоволните граждани от протестите също могат да потърсят своето политическо представителство, да се роди нова партия.

- Такава нова партия обаче няма ли да срине БСП? И без това в момента президентът се приема за по-силната алтернатива на управлението от БСП.

- Нека сме точни – не казвам, че ако се появи такава партия, това ще е изборът на президента или тя ще избере президента за свой лидер. Ако се появи такава формация, рискът не е само за БСП. Защото несъгласни хора има във всички партии, дори в ГЕРБ. Такава нова формация по-скоро ще отрича статуквото и ще търси друга алтернатива.

- Защо БСП, макар да качва рейтинг, не се разпознава като реална алтернатива на управляващите? Вътрешните проблеми взимат връх, партията не е готова за властта или...?

- Това е въпрос за 100 хиляди, както се казва в едно телевизионно предаване. Има и вътрешни противоречия, има и вътрешна опозиция, но това е нормално за всеки жив организъм. Има прекалено вглеждане във вътрешните спорове за сметка на посланията и политиките, които се предлагат за българските граждани. И още нещо – личностните нападки и конфликти между партиите, за съжаление, изместиха споровете за идеи и решения за България. Стигнахме дотам, че един добър документ, какъвто е “Визия за България”, се отрича от другите само защото е предложен от БСП. Който успее да обърне тази тенденция и да спори със своята визия, ще спечели. Разбира се, това е поглед отвън. Решението е на политическите сили. Но без съгласие не можем да продължим напред.

- Но БСП, вместо да започне с кампанията си, се разправя дали Станишев или Йончева да водят евролистата.

- Решението ще бъде на членовете на БСП. Емоциите винаги са лош съветник. Трябват бойци, професионалисти. Европа не е тази от 2007 г. Трябва да се преодолеят поне три кризи и да се намери политически отговор. Отсега трябва да се знае дори всеки евродепутат в каква комисия ще работи и какво ще защитава.

Що се отнася до Станишев – България трябва да цени хората, които са на изборни позиции, независимо от кои партии са. Те не са толкова много, а постовете им са с голямо влияние. Връщам се на темата за превозвачите – като лидер на ПЕС Станишев успя да убеди и евродепутати, и национални делегации да не подкрепят засега реформата “Макрон”. Дано да има добър финал, защото интересите са големи, не е изключен негативен резултат в пленарната зала на Европарламента.

Важно е да има и силен екип в листата. Възможни са и нестандартни решения.

- Имате ли конкретна информация?

- Не. Предстои да видим.

- От вашата позиция как изглежда войната между президента и правителството? Вие спазвате добрия тон, но Радев е безкрайно остър, а честите му вета се възприемат дори като заяждане. Това дори сваля рейтинга му...

- Не става дума за война. Война означава да имаш цел да сразиш противника си, да притежаваш оръжия, да прилагаш последователна тактика и стратегия. Като държавен глава очевидно не приема определени политики. Президентът се вслушва в очакванията на хората. Наложеното вето не е инструмент за война, а решение, съобразено с българските закони и конституция, подготвено от компетентни юристи. Не приемам формалното му отхвърляне в парламента, без дискусия както в пленарната зала, така и в публичното пространство.

Наша грешка е, че не говорим достатъчно публично за аргументите за конкретното вето, за да бъдат те чути и по-добре разбрани. Губим войната за интерпретацията.

- Защо поставихте акцент за политиката с българите в чужбина?

- Като държава нямаме такава политика. Нашите сънародници не бива да се чувстват изоставени - както наследниците на историческите диаспори, така и тези от по-новата емиграция. За мен те не са “другите българи”. Имат огромен потенциал и трябва да работим заедно с тях за националното единение. Спори се дали трябва да се закрива, или не Държавната агенция за българите в чужбина. Това е работа на изпълнителната власт. Но нито една структура няма да работи, ако не бъде изпълнена със съдържание. Само да им пишем сантиментални писма с призив да се върнат, нищо няма да постигнем. Трябва да създадем мотивите, икономическата и социалната инфраструктура, за да се върнат. България има нужда от съвместни бизнес проекти, образователни програми и лоби чрез тях в други държави. Съжалявам, че не бяха включени в програмата на българското европредседателство.

- Готова сте с концепцията за културен институт тип “Сервантес”. На кои институции ще я предложите? Ще бъде ли реализирана тя, или ще остане само на хартия?

- Не само “Сервантес”. Всички държави без 2 в ЕС имат такива културни институти и имат европейско представителство. Могат да участват самостоятелно в проекти, от което ние сме лишени.

Тази идея не е нова. Доразвиваме стратегията, приета през 2014 г. Сегашният ни проект е резултат от срещи с над 80 български интелектуалци, обсъден е с представители на съответните министерства, с председатели и членове на парламентарни комисии. Написаното от нас е синтез от предложенията им. Всички са убедени, че такъв институт има бъдеще. Концепцията е готова и е представена на президента. Ще я изпратим и на премиера.

Срамота е, че една от най-старите държави в ЕС, със сигурност с най-старата държавна традиция не популяризира достатъчно културноисторическото си наследство и пилее възможността за културно влияние. Съществува риск за оцеляването на българския език зад граница. Един от най-сериозните ми мотиви беше желанието на много държави в Европа да пренаписват историята. Знаете ли, че дори в страни, с които имаме обща Кирило-Методиева история, в учебниците не се споменава ролята на България. А истината е, че това дело и третата християнска цивилизация - славянската, оцеляха именно заради България. Ако някой си мисли, че тези опити да се подменя историята на нашата азбука, на Кирило-Методиевото дело са от недоглеждане и неграмотност - се заблуждава. Става дума за съзнателна политика, която преследва други цели в наш ущърб.

Този културен институт ще работи и с българските общности в чужбина. Готови сме и с проект на интернет платформа, чрез която всеки българин по света само с едно приложение на телефона си ще знае какво правят българите в Димитровград, Чикаго, Брюксел или Москва дори когато пътува в метрото. Ще знае към кого да се обърне при проблеми и въпроси, свързани с българската държава, ще се осъществи и политиката “на едно гише”.

- Как тези 2 г. ви се отразиха в личен план, на семейството ви? Прави впечатление, че съпругът ви Андрей остава в сянка в сравнение с Десислава Радева, която е много активна в социалните мрежи.

- Съпругът ми не е в сянка там, където работи, и за мен това е най-важното. Той е един от най-добрите лекари и търсени специалисти. Никога не е обичал светлината на прожекторите и няма как да го променя днес. А и не смятам, че за тези 5 г. човек трябва да обръща живота си на 180 градуса. Продължавам да живея в собственото си жилище и всяка сутрин да чувам мнението на хората в кварталния магазин.

- Като медиен човек как ще коментирате социалните изяви на Радева - пречат ли на президента и институцията тези постове във фейсбук?

- Това е личен въпрос, но смятам, че определено тези постове се преекспонират. Ще ви цитирам един от най-големите мислители - Волтер: Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Срам за баретата с откупа, но има ли и други в схемата

    В най-скоро време зевзеците ще родят поредния афоризъм на нашето време, който ще гласи нещо от рода: “Ако ви откраднат джипа, за нищо на света недейте да звъните на позната барета”. Най-малкото защото ще ви поиска откуп, а отгоре на всичкото няма и да ви върнат откраднатата кола. Вярно, че във времената на мутрите ченгета и престъпници вършееха
  • Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

    В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции