Илияна Йотова: Тези избори са различни - ЕС е на кръстопът. Ще спечели този, който чуе посланията на площадите (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7275266 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева

Още акценти от интервюто на вицепрезидента:

Има теми - каузи за България, и по тях партиите не трябва да имат различия

Видео:Десислава Кулелиева

Без съгласие не можем да продължим напред, казусът с превозвачите трябва да ни е убедил в това

България направи успешно председателство и показа, че може да налага политики

Следващият ни еврокомисар трябва да отговаря за разширяването - ние сме лобито на Западните Балкани в ЕС, добър посредник между Брюксел и Анкара, а и договорът от Преспа нямаше да се случи без нас

При поява за нова формация рискът не е само за БСП, тя би отричала статуквото изобщо

Има прекалено вглеждане във вътрешните спорове, за сметка на посланията и политиките

Продължавам да минавам през кварталния магазин, всеки ден чувам там мнението на хората

- Г-жо Йотова, в отчета си за 2 г. мандат заявихте, че е необходимо да има национална визия за позициите на България в ЕС и призовахте бъдещите евродепутати да се обединят около поне 7 национални приоритета. Какви да са те?

- Казусът с превозвачите не ни ли убеди още веднъж?! След 15 седмици България за четвърти път ще прави европейски избори. След 12 години членство сме в правото си да кажем какво приемаме и какво не, от какви реформи се нуждае Европа. Има теми, около които можем да се обединим за българския интерес, независимо от партийните различия. Политическите нюанси остават и това е нормално, но българската позиция по основните теми трябва да бъде изработена. Дейността на българските евродепутати досега показва, че това е работеща формула.

България направи успешно председателство, показа, че може да налага политики. През 2014 г. Западните Балкани изобщо не фигурираха в европейските приоритети. България не само ги наложи, но убеди Европа да излезе със специална стратегия. Убедена съм, че без тези шест месеца нямаше да се стигне и до договора между Атина и Скопие и ние също трябваше да бъдем в Преспа. Тази политика трябва да бъде продължена. България има всички шансове да бъде дългата ръка на Европа в региона и лобито на западнобалканските държави в ЕС. Има много аргументи за това. Показахме, и че сме добър посредник между ЕС и Турция.

Смятам, че следващият български еврокомисар трябва да отговаря за разширяването. Възможни са и други решения. Добре е да има дискусия преди изборите, не е добре да чакаме какво ще ни предложи следващият председател на Еврокомисията. И още нещо - България трябва да бъде част от Берлинския процес, защото това засяга икономическото развитие на Балканите и големите инфраструктурни проекти.

България все още не е седалище на европейска агенция. Изгубихме шанса за лекарствата, но сега можем да се преборим за агенцията за гранична и брегова охрана или агенция по разширяването. Като минимум - филиал на Балканския колеж.

- А освен външната политика?

- Национална позиция срещу двойните стандарти. От Шенген през мониторинга до храните. Цяла Централна и Източна Европа е потърпевша от тях. Била съм евродепутат - когато имате зад себе си сериозната национална позиция, порастват криле. Силни сме, искаме думата, аргументирани сме, търсим съюзници.

Миграцията продължава да бъде актуална и пълна с неизвестност. Няма да има решение до края на този мандат нито за убежищата, нито за цялостния пакет за разрешаване на кризата. А 2018 г. бележи ръст на мигрантските потоци спрямо 2017 г. Австрийското председателство блокира реформата и постави България и граничните държави пред неизгодни решения. Ако бъдат приети т. нар. дебаркационни платформи, ще имаме много ядове, тъй като ще трябва да решаваме съдбата на хората, които пресичат незаконно границите, и да ги връщаме обратно. Това е почти мисия невъзможна.

Не на последно място трябва да определим отношението си към бъдещата отбранителна политика и българското участие в нея и заради традициите. Както и позицията си за парите за следващия финансов период. Засега финансирането през европейските фондове е по-успешната политика и не бива да бъде заменяна само с инвестиционния план “Юнкер”. Но трябва европейските средства да работят за развитието на българската икономика и българските общини, а не само да бъдат усвоявани. Преди дни излезе докладът - оценка на Европейската сметна палата, за резултатите от плана “Юнкер”. Между редовете прозира неудовлетворение от постигнатото както като инвестиции, така и заради неравномерното им географско разпределение.

- Но всичко това изисква национален консенсус, а как си представяте българските партии в предизборна ситуация да седнат и да работят заедно? Какво ще кажат на избирателите си?

- Ако ръководех партия, дори щях да стана инициатор на такъв диалог. Тези теми излизат извън тесните политически и партийни рамки, говорим за политика в интерес на държавата. След като една партия, която и да е тя, има претенции да управлява, тя би трябвало да се ръководи преди всичко от интереса на България.

- В България европейските избори никога не са се радвали на голям интерес. И сега на тях се гледа като на рубикон за правителството и дали ще има предсрочни парламентарни избори след това. Защо се получава така?

- Нормално е, макар и не съвсем вярно. Политически лидери се изкушават да слагат знак за равенство между стабилността на държавата и партийните резултати от евроизборите. Но тази година е различна, тези избори са различни. Европа е на кръстопът, освен националната трябва и европейска визия. Не бива да се държим като страна от периферията, която не може да погледне по-далеч от носа си. Европейските теми могат да бъдат пречупени през националните и да се направи силна предизборна кампания за Европа.

Несправедливостта, неравенствата и огромната пропаст между много бедни и много богати са и национална, и европейска тема. Дали ще са хората от парижките булеварди, или от софийските площади, очакванията им са едни и същи и ще спечели тази партия, която съумее да ги прочете.

Очаквам и да бъде потърсена отговорността на политиците заради Брекзит. Не само заради близо 5-те милиона граждани от ЕС и Обединеното кралство, които работят или учат от двете страни на Ламанша, но и заради рисковете занапред.

- В този контекст как се вписва подкрепата, която президентът даде за нов политически проект?

- Нямам информация за конкретен проект. Разсъждавам само в една посока - като президент на всички българи би подкрепил всяка партия, която работи за България. Ако въпросът ви е конкретно към мен, политическите ми убеждения са ясни от много години.

- Коя ниша би могла да заеме тази бъдеща президентска партия - ляво, център? И как я виждате - като опонент на БСП или като нейна патерица в бъдещи предсрочни избори?

- Не коментирам “нероден Петко”. Зависи от нейното съдържание, от лицата, които ще я представят. Недоволните граждани от протестите също могат да потърсят своето политическо представителство, да се роди нова партия.

- Такава нова партия обаче няма ли да срине БСП? И без това в момента президентът се приема за по-силната алтернатива на управлението от БСП.

- Нека сме точни – не казвам, че ако се появи такава партия, това ще е изборът на президента или тя ще избере президента за свой лидер. Ако се появи такава формация, рискът не е само за БСП. Защото несъгласни хора има във всички партии, дори в ГЕРБ. Такава нова формация по-скоро ще отрича статуквото и ще търси друга алтернатива.

- Защо БСП, макар да качва рейтинг, не се разпознава като реална алтернатива на управляващите? Вътрешните проблеми взимат връх, партията не е готова за властта или...?

- Това е въпрос за 100 хиляди, както се казва в едно телевизионно предаване. Има и вътрешни противоречия, има и вътрешна опозиция, но това е нормално за всеки жив организъм. Има прекалено вглеждане във вътрешните спорове за сметка на посланията и политиките, които се предлагат за българските граждани. И още нещо – личностните нападки и конфликти между партиите, за съжаление, изместиха споровете за идеи и решения за България. Стигнахме дотам, че един добър документ, какъвто е “Визия за България”, се отрича от другите само защото е предложен от БСП. Който успее да обърне тази тенденция и да спори със своята визия, ще спечели. Разбира се, това е поглед отвън. Решението е на политическите сили. Но без съгласие не можем да продължим напред.

- Но БСП, вместо да започне с кампанията си, се разправя дали Станишев или Йончева да водят евролистата.

- Решението ще бъде на членовете на БСП. Емоциите винаги са лош съветник. Трябват бойци, професионалисти. Европа не е тази от 2007 г. Трябва да се преодолеят поне три кризи и да се намери политически отговор. Отсега трябва да се знае дори всеки евродепутат в каква комисия ще работи и какво ще защитава.

Що се отнася до Станишев – България трябва да цени хората, които са на изборни позиции, независимо от кои партии са. Те не са толкова много, а постовете им са с голямо влияние. Връщам се на темата за превозвачите – като лидер на ПЕС Станишев успя да убеди и евродепутати, и национални делегации да не подкрепят засега реформата “Макрон”. Дано да има добър финал, защото интересите са големи, не е изключен негативен резултат в пленарната зала на Европарламента.

Важно е да има и силен екип в листата. Възможни са и нестандартни решения.

- Имате ли конкретна информация?

- Не. Предстои да видим.

- От вашата позиция как изглежда войната между президента и правителството? Вие спазвате добрия тон, но Радев е безкрайно остър, а честите му вета се възприемат дори като заяждане. Това дори сваля рейтинга му...

- Не става дума за война. Война означава да имаш цел да сразиш противника си, да притежаваш оръжия, да прилагаш последователна тактика и стратегия. Като държавен глава очевидно не приема определени политики. Президентът се вслушва в очакванията на хората. Наложеното вето не е инструмент за война, а решение, съобразено с българските закони и конституция, подготвено от компетентни юристи. Не приемам формалното му отхвърляне в парламента, без дискусия както в пленарната зала, така и в публичното пространство.

Наша грешка е, че не говорим достатъчно публично за аргументите за конкретното вето, за да бъдат те чути и по-добре разбрани. Губим войната за интерпретацията.

- Защо поставихте акцент за политиката с българите в чужбина?

- Като държава нямаме такава политика. Нашите сънародници не бива да се чувстват изоставени - както наследниците на историческите диаспори, така и тези от по-новата емиграция. За мен те не са “другите българи”. Имат огромен потенциал и трябва да работим заедно с тях за националното единение. Спори се дали трябва да се закрива, или не Държавната агенция за българите в чужбина. Това е работа на изпълнителната власт. Но нито една структура няма да работи, ако не бъде изпълнена със съдържание. Само да им пишем сантиментални писма с призив да се върнат, нищо няма да постигнем. Трябва да създадем мотивите, икономическата и социалната инфраструктура, за да се върнат. България има нужда от съвместни бизнес проекти, образователни програми и лоби чрез тях в други държави. Съжалявам, че не бяха включени в програмата на българското европредседателство.

- Готова сте с концепцията за културен институт тип “Сервантес”. На кои институции ще я предложите? Ще бъде ли реализирана тя, или ще остане само на хартия?

- Не само “Сервантес”. Всички държави без 2 в ЕС имат такива културни институти и имат европейско представителство. Могат да участват самостоятелно в проекти, от което ние сме лишени.

Тази идея не е нова. Доразвиваме стратегията, приета през 2014 г. Сегашният ни проект е резултат от срещи с над 80 български интелектуалци, обсъден е с представители на съответните министерства, с председатели и членове на парламентарни комисии. Написаното от нас е синтез от предложенията им. Всички са убедени, че такъв институт има бъдеще. Концепцията е готова и е представена на президента. Ще я изпратим и на премиера.

Срамота е, че една от най-старите държави в ЕС, със сигурност с най-старата държавна традиция не популяризира достатъчно културноисторическото си наследство и пилее възможността за културно влияние. Съществува риск за оцеляването на българския език зад граница. Един от най-сериозните ми мотиви беше желанието на много държави в Европа да пренаписват историята. Знаете ли, че дори в страни, с които имаме обща Кирило-Методиева история, в учебниците не се споменава ролята на България. А истината е, че това дело и третата християнска цивилизация - славянската, оцеляха именно заради България. Ако някой си мисли, че тези опити да се подменя историята на нашата азбука, на Кирило-Методиевото дело са от недоглеждане и неграмотност - се заблуждава. Става дума за съзнателна политика, която преследва други цели в наш ущърб.

Този културен институт ще работи и с българските общности в чужбина. Готови сме и с проект на интернет платформа, чрез която всеки българин по света само с едно приложение на телефона си ще знае какво правят българите в Димитровград, Чикаго, Брюксел или Москва дори когато пътува в метрото. Ще знае към кого да се обърне при проблеми и въпроси, свързани с българската държава, ще се осъществи и политиката “на едно гише”.

- Как тези 2 г. ви се отразиха в личен план, на семейството ви? Прави впечатление, че съпругът ви Андрей остава в сянка в сравнение с Десислава Радева, която е много активна в социалните мрежи.

- Съпругът ми не е в сянка там, където работи, и за мен това е най-важното. Той е един от най-добрите лекари и търсени специалисти. Никога не е обичал светлината на прожекторите и няма как да го променя днес. А и не смятам, че за тези 5 г. човек трябва да обръща живота си на 180 градуса. Продължавам да живея в собственото си жилище и всяка сутрин да чувам мнението на хората в кварталния магазин.

- Като медиен човек как ще коментирате социалните изяви на Радева - пречат ли на президента и институцията тези постове във фейсбук?

- Това е личен въпрос, но смятам, че определено тези постове се преекспонират. Ще ви цитирам един от най-големите мислители - Волтер: Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Благодарим за доверието, ще се стараем!

    Онзиден прессекретарят на президента Румен Радев изпрати остро писмо, наречено опровержение, което уж иска да опровергае нещо, но вместо това дава съвети какво трябва да прави в. “24 часа”, какво да пита и кого да критикува. Всъщност това е оценка за работата ни, защото произтича от институцията на държавния глава, който чете много вестници.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в