Антонина Стоянова: Образованието е ценност, за която трябва да работим непрекъснато

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7277037 www.24chasa.bg
СНИМКА: HARPERS BAZAAR

- Поривът към знание, към култура е традиционен за народа ни. Не бива

да позволяваме този автентичен стремеж да изчезне поради

икономически трудности или сбъркана политика.

Дарителката Надежда Близнаков с Ирина Дилкова и Милена Кънева. СНИМКИ: ФОНДАЦИЯ “ЦЕННОСТИ”

- Изложбата “България през стъклото на времето” ще бъде

Надежда Близнаков като малка, облечена в българска носия.

открита на 8 февруари в Националната художествена галерия

Марко Близнаков, който разказвал на италианците в началото на ХХ век за България с фотоси.

“Квадрат 500” и ще остане там до 7 април

- Фондация “Ценности”, чийто председател сте, организира прелюбопитна изложба с диапозитиви, които представят красотата на България от началото на ХХ век. Как тези диапозитиви стигнаха до вас и как се роди идеята да направите тази изложба, г-жо Стоянова?

- В основата на тази изложба стои срещата ми с г-жа Надежда Близнаков, с която се запознах в Рим чрез г-жа Ирина Дилкова. На срещата тя ми подари семейната си реликва – кутия с 37 стъклени плаки със сюжети от българския бит от началото на ХХ век. Те са изключително свидетелство на времето, защото показват не само носии, обичаи и моменти от всекидневието на българския народ, но представят и автентични фотоси на Рилския манастир, вътрешността на “Св. Александър Невски” от онова време, както и изчезналите през годините дупнишки шевици и начин за връзване на забрадката - “сокай”.

Надежда Близнаков подчерта, че прави дарението от името на дядо си Марко Близнаков, който с тези стъклени плаки е разказвал за красотите на родината си като почетен консул на България в Италия.

Без да съм специалист в тази област, видях красотата на старинните диапозитиви и първото нещо, което възникна у мен, беше мисълта, че това са прекрасни материали за бъдеща изложба. Действието се развива през 1999 г., а сега е дошло времето те да бъдат представени. Изложбата “България през стъклото на времето” ще бъде открита на 8 февруари в Националната художествена галерия “Квадрат 500” и ще остане там до 7 април.

- Нарекли сте този проект “България през стъклото на времето”. С какво е уникален той?

- Проектът е уникален с това, че съживява ценни артефакти по един съвременен начин. Освен стъклените диапозитиви в експозицията ще бъдат представени и “опаковките”, в които са завити плаките – дипломатически грами от Марко Близнаков и съобщения на БТА и Ройтерс, свързани с България. В специална витрина посетителите ще видят оригиналните стъклени плаки, апарат, подобен на този, с който са заснети, предоставен от известния фотограф Иво Хаджимишев.

Освен това изложбата ще даде възможност да се преоткрият исторически и етнографски обичаи, занаяти и носии. Фондация “Ценности” просто изпълнява желанието на дарителите семейство Близнаков плаките да се върнат там, където са направени – в България, и дарението да е от името на родоначалника Марко Близнаков.

С целия екип се опитахме да направим нестандартно експониране, съчетавайки старинните със съвременните технологии. По време на изложбата ще тече и филм за историята на стъклените плаки и на фамилията Близнаков.

Самата Надежда, поради факта, че неотдавна навърши 95 години, няма да присъства, но за откриването идват специално три от правнучките на Марко Близнаков и нейни дъщери – италианските графини Даниела, Николета и Кристина де Микели Витури.

- Малко известен е фактът за българската връзка с големия английски писател Джеймс Джойс. В случая тя минава през семейството на италиански благородници, чийто зет става българинът Марко Близнаков, който е почетен консул на България в Триест, Италия. Как тази българска следа, тръгнала от началото на миналия век, може да въздейства на днешната публика?

– Прочутият италиански писател Итало Звево е женен за Ливия, сестра на съпругата на Марко Близнаков, Петронила Венециани. Двамата зетьове работят във фамилната фабрика и откривайки офис в Англия, се запознават със създателя на модерния роман Джеймс Джойс. Те го канят да живее в Триест (писателят признава, че това е най-плодотворният период от творчеството му). От благодарност той преподава английски на дъщерите на Марко Близнаков.

Въздействието на тази история върху днешната публика може да бъде много възпитателно. Особено по отношение на младите хора, защото семейство с български корени е успяло да запази родолюбивия български дух. Във филма, съпътстващ изложбата, на въпроса какво е за нея България, Надежда Близнаков отговаря: “Едно голямо съкровище в сърцето”. Когато човек се запознае с фамилната ѝ история, стига до извода, че българският дух ѝ е помогнал да устои на всички трудности, през които е преминала.

- Повече от 10 г. фондация “Ценности” организира национален исторически конкурс, в който със свои разработки и изследвания участват млади хора от цялата страна. Защо е важно учениците да се обърнат към историята?

- Националният исторически конкурс има устойчиво развитие. Това е единствената надпревара по история, която вече 20 години се провежда без прекъсване – от 1999 г. насам. Чрез него фондация “Ценности” вдъхновява и мотивира младите хора от 8-и до 12-и клас да изследват историята на родния си край, на семействата си и на региона, в който живеят.

Водеща за нас е идеята за насърчаване на интереса у младежите към миналото чрез развиване на критично мислене. Условията на конкурса са да работят в екип с преподавател. Най-важното е, че те изследват местната история за малко известни факти. Конкурсът преминава по тема, зададена от фондация “Ценности”. Тази година тя е “Детството в историята”. Радостното е, че в десетте издания досега са участвали близо 2000 ученици, a конкурсът е член е на европейската мрежа EUSTORY, обединяваща конкурси по национална история от 22 европейски страни. Победителите, освен че получават парична награда, могат да участват в семинари в чужбина.

- Повече или по-малко стават хората, които се интересуват от стойностните културни проекти, готови да помагат за реализацията им?

- За съжаление, ми се струва, че все по-малко хора се интересуват от подпомагането на стойностни културни проекти. A това е сфера, която би могла да обогати всеки, нещо, от което имаме нужда днес. Известен е фактът, че в целия свят едрият бизнес създава фондации за подпомагане на културата. В България, уви, хората, които могат да отделят средства за подпомагане на проекти в изкуството, са доста малко. За наша радост, г-жа Нели Беширова откликна веднага на нашето предложение за финансиране на изложбата “България през стъклото на времето”.

- Вие сте израснали в Пловдив. Оттам е съпругът ви - президентът Петър Стоянов. Тази година градът стана Европейска столица на културата. Какви трябва да са посланията от Пловдив за тази една година като столица на културата?

- Това, че Пловдив е Европейска столица на културата, е от огромно значение не само за града, но и за България. Тава събитие е уникална възможност да се покаже красотата на града, дълбоките му традиции в областта на културата, a може да бъде и един своеобразен пиар на страната ни, която има високи постижения в културата и изкуството.

- С какви проекти се занимавате в момента?

- В момента подготвяме представянето на изложбата “България през стъклото на времето” в Италия, и то в няколко града. Така също и в Англия, както и в българските културни центрове в Европа. Работим по нов образователен проект и по 11-ото издание на Националния исторически конкурс. След изключително успешните концертни изпълнения на симфоничното произведение от Стефан Димитров – “Сънят на Пилат” в зала “България” и Античния театър в Пловдив, търсим възможности да бъде поставен като балет в чужбина.

- Имате голям опит в дипломатическата сфера, били сте първи секретар на посолството на България във Великобритания - как днес ви изглежда тази страна? Брекзитът има ли полезен ход - не само за британците, а и за европейците?

- Мисля, че британското общество никога не е било по-разделено. Ако Обединеното кралство излезе от Европейския съюз, това ще бъде само в институционално отношение, защото Великобритания винаги е била люлката на европейската демокрация, така че аз съм убедена, че ще си остане част от голяма Европа. Но ако трябва да се върна назад защо все пак се стигна до Брекзит, мисля, че една от причините е дълбоко вкорененото в манталитета на английското общество чувство за географското положение на страната.

Спомням си еднo известнo заглавие в The Times от миналия век: “Има мъгла над канала, континентът е откъснат”, т.е. манталитетът, че са остров и поради това са по-различни от континенталните държави, доведе до голяма степен до този резултат на референдума, наред, естествено, с другите причини, като проблемите в ЕС и вълната от миграция.

Според мен е много оптимистично, че за оставане в ЕС гласуваха предимно младите хора. Смятам, че Тереза Мей добре представи в парламента възможните сценарии Deal, no Deal или No Brexit. Според мен няма да се стигне до третия вариант, защото няма време за нов референдум до 29 март. И времето притиска. До края на март ще трябва или да се гласува договорът за напускане с ЕС от британския Парламент, или излизането да стане без договор, което може да доведе до пълен хаос в страната. Поне до момента чисто политически ми се струва, че много трудно ще се стигне до гласуване на договора. А дали ЕС ще се съгласи на предоговаряне и удължаване на срока, зависи от 27-те държави членки. Към днешна дата никой не е в състояние да предвиди как ще се развият нещата оттук нататък.

- Очаквате ли Европа да бъде сполетяна и от нови искания за exit, или Брекзит ще подейства отрезвяващо?

- Искрено се надявам, че няма да има други exit от Европейския съюз. Съществените трудности, пред които се изправи Великобритания след референдума и по време на целия преговорен процес, вероятно ще подействат отрезвително на всички останали страни. Независимо от факта, че в ЕС започнаха да преобладават партиите с националистически уклон, искрено се надявам, че народите от европейските страни, виждайки какво става във Великобритания, няма да стигнат до друг exit.

- Ако се върнем към началото на този разговор и названието на изложбата “България през стъклото на времето”, какво е днес България - на какво би трябвало да се даде приоритет, за да се наредим до водещите европейски страни не само като стандарт на живот, а и като самочувствие?

- Основният ни приоритет e образованието. Това е ценност, за която трябва да работим непрекъснато. И като казвам образование, нямам предвид само физика, математика и литература, които са залегнали традиционно във всяка обучаваща система, а говоря да научим младите хора на емпатия, съчувствие и солидарност… От друга страна, ми се струва, че независимо от оплакванията, които непрекъснато се чуват, България става все по-хубаво място за живеене и това най-добре се вижда отвън. И може би като знак за това е фактът, че голяма част от младите хора, завършили образованието в чужбина, започнаха да се връщат. Искрено се надявам, че това ще продължи. Образованието е една от традиционните български ценности, които, за съжаление, сякаш или занемарихме, или поставихме на по-заден план. Трябва да положим усилия тази ценност да бъде възродена.

Изкуството, културата и образованието винаги са били свети за нас, българите. Поривът към знание, към култура е традиционен за народа ни. Не бива да позволяваме този автентичен стремеж да изчезне поради икономически трудности или сбъркана политика.

Това е целта и на фондация “Ценности” - чрез представяне на постиженията на българското изкуство, образование и култура да даде възможност на всеки българин да подхрани самочувствието си за равнопоставеност в европейското пространство.

С Антонина Стоянова разговаря Генка Маркова

-------------

Антонина Стоянова е завършила Английската гимназия в Пловдив, следва в УНСС, от 1972 г. учи “Международно стопанско право” в Лайпциг, Германия, където се дипломира. От 1979 до 1994 г. работи като адвокат в Пловдив.

Специализира “Международно право” в Илинойс, САЩ, и “Търговско право” в Кьолн, Германия. Работи в дирекция “Международно право” на МВнР, през 1995-1996 г. е първи секретар в посолството ни в Лондон, Великобритания.

Връща се в България, когато нейният съпруг Петър Стоянов се кандидатира за президент на България, за да го подкрепя в кампанията.

През 1998 г. учредява и председателства фондация “Ценности”.

След 2001 г. работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителите са по-важни от нова апаратура

    Идеята само болниците, които имат модерна и нова апаратура, да могат да обучават специализанти и студенти по медицина, по принцип е добра. Защото няма как бъдещите лекари да станат добри, ако не са виждали модерните апарати, на които им предстои да работят в практиката си утре. А и няма как да бъдат конкурентни на онези свои колеги