На негово име е наречен само един връх в Антарктида - Zhelev Peak (1650 м)
- Г-жо Желева, как ще коментирате отказа на комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места към президента Радев летище София да носи името на вашия баща - д-р Желю Желев, президент на Република България 1990-1997 г.?
- Баща ми е изключително неудобна фигура за българските политици. Виждам една тенденция за неговото абсолютно омаловажаване и, ако може, неспоменаване при всяка възможност. Както и хвърляне на всички негативни на прехода върху неговото име. Баща ми явно ги дразни всички тези хора, но той беше смел, честен и почтен, политически и икономически необвързан човек, с ясни политически идеи, необвързан и с комунистическите тайни служби.
Нещо, което може да се каже за много малко политици от времето на прехода, а и сега действащи. Той винаги е бил човек на идеите,
имаше
ясна визия
за България
и не изпълняваше нареждания и поръчки на икономически и политически групировки.
- В личен план обидена ли сте от този отказ?
- Мисля, че не е нормално на името на д-р Желев от години да има кръстени улици в Тирана и в Скопие, а в България да няма нищо. Единственото нещо, което е наречено на моя баща, е връх в Антарктида - там благодарение на хората от Антарктическия клуб от няколко години има връх “Желев” (Zhelev Peak), висок е 1650 м. Утвърден с указ 164 на президента Росен Плевнелиев от 31 май 2016 г.
- Какво ще кажете за идеята на проф. Боян Биолчев на името на д-р Желев да бъде наречен площадът около “Св. Александър Невски”? “Ако Желю Желев се е появил някъде в българската история, то е именно там. На този площад той показа вградената си биография”, каза професор Биолчев. Според мен тя е много разумна.
- Това е една стара дискусия. Площадът наистина е свързан с всички тези идеи и всички романтични начални пориви на прехода. Разбирам защо проф. Биолчев има предложение конкретно за това място.
- Вие подкрепяте ли неговата идея?
- Това са неща, които не аз трябва да кажа и решавам. Разбира се, аз обичам баща си, защото той беше изключителен човек, но ние тук говорим не за бащата и човека Желев, а за политика Желев, който е направил толкова много неща за България. Затова ме
боли от
умишленото му
омаловажаване
- А трябва ли да има паметник на д-р Желев в двора на Софийския университет?
- Мисля, че Софийският университет беше едно много важно място в живота му. Оттам е тръгнал като учен и политик, там бяха неговите приятели и съмишленици, хората с идеи.
- Вие ще продължите ли да се борите делото и името на баща ви да бъдат уважени по този начин?
- Аз не участвам в тази борба. Прекалено субективна страна съм в цялото това начинание и не искам да вземам позиция, макар че тя е ясна. Въпросът с уважаването на баща ми по този начин не е моя работа. Но, пак казвам, това решение на комисията въобще не ме изненадва. Когато България влезе в Европейския съюз, имаше един документален филм, който започваше с Иван Костов и Петър Стоянов, благодарение на коите сме влезли в ЕС... оттук нататък просто не искам да коментирам.
- Кажете си коментара все пак, иначе читатилите може да не ви разберат...
- Никой никога не спомена, че баща ми благодарение на своите лични контакти с Франсоа Митеран и Хелмут Кол успя да извоюва включването на България в Евросъюза. Същото беше и за влизането ни в НАТО, и за излизането на страната от външнополитическата изолация... Всичко това в интерес на България, а не на една или друга икономическа групировка.
- Ако си представим, че д-р Желев, светла му памет, гледа някъде отгоре тази шумотевица, как би реагирал?
- С насмешка. Той никога не се е борил за признание или на негово име да бъдат кръстени улици. Баща ми беше изключително скромен човек. Нещата ги е правил, защото е бил убеден, че са от полза за България.
Той беше
изключително
честен
и никога не се е страхувал, но както и преди 10 ноември, така и сега явно има хора, които се страхуват от неговото дело и пример, от неговата честност и неподкупност. Това може би е и причината, че сегашният политически елит по всякакъв начин се опитва да омаловажи неговото дело и дори да го омаскари...
- Какво ви остави д-р Желев като бащино наследство?
- Много книги, мили спомени... В трудни моменти си мисля за него и това ми дава сили. Той беше отчаян оптимист!
- Кой е най-скъпият подарък, направен от бащата ви, докато беше президент?
- Като президент... баща ми нямаше отношение към подаръците. Да отиде да купи нещо специално за мен?! Не си спомням... Но ако кажа, че искам нещо, би ми дал пари, стига да има в себе си на момента. Много обичам една икона, която ми подари (по-точно даде ми пари да си я купя) за последния ми рожден ден, преди да почине (2014). Тя е реплика на една възрожденска икона, която се намира в Криптата - “Раждането на Дева Мария”. Иконата сега се намира на видно място вкъщи и всеки път, когато я погледна, имам чувството, че баща ми е някъде съвсем близо до мен.
- За какво най-много си говорехте с него през последните месеци от живота му?
- Той много съжаляваше до последно, че върхушката на
БКП (БСП) не
беше изправена
на съд
за национално предателство. Като се започне с прословутия член Първи на конституцията, България - 16-република на СССР, и т. н. А не децата на тези хора да се изживяват като национален елит и да продават за комисиони българските национални интереси!
- С какво най-вече искате да бъде запомнен д-р Желев?
- Като човека, който винаги следваше своите идеи и убеждения, никога не се продаде, никога не излъга и благодарение на които по време на българския преход не се проля кръв. Като човека, който успя да обедини българската демократична опозиция, да я поведе на първите свободни избори. Като президента който положи основите на независимата българска международна политика и извади България от международната изолация и сянка на СССР.
- Вие с какво се занимавате сега?
- С моята фондация ИЗИАРТ се занимавам с детски културни проекти, свързани с изкуството. Смятам, че в България има политика на културен геноцид. За това работим с децата и техните родители, искаме да ги вкараме в музеите, да им отворим очите и сърцата за изкуството и културата. Знаете ли колко хора у нас са обиколили световните музеи, а не са влезли в Археологическия музей или Националната художествена галерия. И са силно впечатлени от това, което откриват, когато все пак влязат в тях. Неслучайно в Канада ходенето на музей се предписва от лекари като терапия...