Защо да се защитава тотално провалил се политик и модел на управление във Венецуела?
Путин крепи Мадуро. С извинение, а и без извинение, това е външнополитическа аксиома, която светът вече е приел.
Но както разбрахме, и президентът на България иска да подкрепим Мадуро. Той не го каза в прав текст, но поиска българското правителство да не подкрепя общата европейска позиция, която очевидно е срещу Мадуро. И така всъщност
Румен Радев се
приближава до
другата позиция
- евразийската
- на Русия, Китай, Турция и Иран. Тя е откровено мадуристка. Само че България повече от 10 години е член на Европейския съюз, а не на Евразийския.
Задава ли се сериозно противоречие между президента и правителството по отношение на Венецуела? И защо въобще българските институции трябва да стигат до конфронтация по случващото се в една страна, в която като държава нямаме кой знае какви интереси?
Във Венецуела от години се вихри тежка икономическа, социална и дори хуманитарна криза. И с всеки ден става все по-зле. Инфлацията отдавна мина милионния процент.
Представете си го така - с половин кубик венецуелски банкноти могат да се купят две рула тоалетна хартия. Хипотетично, защото във Венецуела
тоалетната
хартия отдавна е
дефицитна стока
А и по-евтино би било за тоалетни цели да се използват самите банкноти. Кризата, в която от години живее Венецуела, наистина е отчайваща. Има сериозни проблеми с доставките на храна, вода и електричество и страшен недостиг на медикаменти. За да се докара до това положение една иначе богата страна, няма как да е виновен само световният империализъм и рептилите, които управляват Международния валутен фонд и Световната банка. Нали? По-голямата част от износа на Венецуела се крепи на петрола, а резкият спад на цената на петрола на международните пазари последните години само доусложни ситуацията.
Властите в Каракас каканижат оправдания за санкциите и световния заговор, но основният виновник за състоянието на страната са всъщност те - хората, които управляват Венецуела. Наречете ги както искате - чависти, боливаристи, мадуристи... Няма никакво значение. Но тъй като Симон Боливар не е президент на Венецуела точно от 200 години, а Чавес е безвъзвратно мъртъв от 2013 г., най-релевантно е да наричаме управниците на днешна Венецуела мадуристи. По името на президента Николас Мадуро.
Въпреки че не трябва да се забравя, че проблемите на страната тръгнаха именно от управлението на Уго Чавес. Още тогава започна конфронтацията в страната. Противопоставянето на една част от населението на друга. Репресиите на управляващите срещу опозицията.
Убийствата и
арестите на
инакомислещи
Хвърлянето на политически опоненти в затвора по уж криминални обвинения. За да стигнем до това днес една част от венецуелския народ да е изправена срещу друга с всички рискове от пламването на гражданска война.
Защото
Мадуро със
сигурност има
своите милиони
поддръжници
Може би малко повече от една четвърт от населението (ако грубо преизчислим 68-те процента, които получи миналата година при 46% избирателна активност). Както милиони поддръжници има и неговият опонент Хуан Гуайдо - лидер на опозицията и парламентарен шеф след категоричната победа на изборите през 2015 г. Оттогава всъщност Мадуро управлява все по-авторитарно чрез укази, заобикаляйки парламента. Така освен всичките си проблеми страната затъна и в институционална конфронтация и несигурност.
От началото на кризата 5 милиона венецуелци са избягали от страната. Половината са намерили спасение в съседните Бразилия и Колумбия. Точно затова миналата година по това време Колумбия отправи призив за международна помощ за справяне с хуманитарната криза, с която се сблъсва в пограничните райони. И всичко това, без дори да има война. Повече от очевидно е, че Мадуро не само не се справя с проблемите на страната, но и сам се е превърнал в основна част от тези проблеми.
При това положение защо държавният глава на България трябва да защитава такъв тотално провалил се политик и модел на управление? Защо въобще някой у нас би го направил? Изключваме колцината представители на движението “Че Гевара” и други крайнолеви и крайно малобройни фракции. Но
дори Куба вече
отдавна живее
по съвсем друг
модел
Марксизмът и “световната революция”, така както ги разбираше Ернесто Гевара, са отдавна по-мъртви от самия него. Колкото по-скоро мадуризмът бъде кастриран, толкова по-големи са шансовете на Венецуела да живее по-добре. Защото по-лошо може да е само ако продължава така.