145 000 души са с доходи над 3000 лв. на месец - преди 5 г. бяха 95 000
За хората с доходи 1800-3000 лв. на месец месечната вноска за кредит от 100 000 лв. отхапва 18-31%
В последните три години средните цени на жилищата в София се увеличиха с 34%, в Пловдив – с 31%, във Варна с 25%, в Бургас с 18%, а средно за страната ръстът е 25%. От гледна точка на поне част от българските домакинства обаче покупката на дом сега изглежда по-достъпна в сравнение с 2015 г. Няколко са причините за това:
Първо, ръстът на заплатите всъщност изпреварва този на цените на жилищата – с други думи, покупателната сила на средната заплата, измерена в жилищна площ, леко се увеличи.
Средната заплата
за страната
нарасна с 29%
за последните три години, при 25% увеличение на средните цени на имотите.
Същевременно има индикации за разширяване на кръга от хора, които получават доходи, около два пъти по-високи над средните.
Ако разглеждаме статистиката на секторно ниво, в стопанските дейности с най-високи възнаграждения са заети 280 хил. души, или около 12,5% от всички наети в икономиката, като средната заплата там вече е близо 2000 лева и е нараснала с 30% за последните 3 години.
Ако разглеждаме данните по работни позиции детайлно в отделните отрасли на икономиката, виждаме, че на длъжности с доходи над 1800 лева са заети 270 хил. души, при едва 115 хил. през 2013 г.
От тях около 145 хиляди са с доходи над 3000 лева на месец, при около 95 хиляди преди 5 години.
За последните три години
средните лихвени
нива по новите
ипотечни кредити
са спаднали
с около 2,5
процентни
пункта
При 20-годишен кредит това намалява месечната вноска с над 20% - ако вземем кредит от около 100 хил. лева, размерът на вноската е спаднал от 80% от средната заплата през 2015 г. до 50% от средната заплата към 2018 г.
Ако анализираме само тази група от около 125 хил. души със заплати над 1800 -3000 лева, за тях месечната вноска по такъв кредит е от 18 до 31 % от дохода. При двама работещи в домакинство очевидно тежестта се разпределя наполовина и прави обслужването на вноските дори по-лесно.
Достъпността на ипотечния кредит също е несравнимо по-широка - в продължение на 7 години между 2009 и 2016 г. той беше на практика замръзнал, докато само за последните 24 месеца банките добавиха 1,8 млрд. жилищни кредита за домакинствата. Пазарът на жилища става
все по-зависим
от ползването на
банков кредит, като броят на вписаните ипотеки само в София е нараснал с 50% за третото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на 2016 г.
Именно бързото падане на лихвите и рязкото разширяване на кредита дават основания за притеснение. Такава голяма промяна в кратък период от време неминуемо изпраща подвеждащи сигнали на инвеститорите, които само за последните 12 месеца в София са започнали строеж на жилищни сгради с близо 59% повече площ, отколкото през 2017 г. Всяка промяна на политиката на банките, задържане на ръста на доходите или нарастване на безработицата заради външни шокове (забавяне на растежа в еврозоната или дори рецесия, криза след Брекзит, финансово сътресение заради дългова криза в Италия и т.н.), ще повлияе изключително силно на пазара на имоти.