Чурнализъм, или как се създава ленива (фалшива) журналистика

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7285103 www.24chasa.bg
Евелина Андреева

От хаотична

пропаганда

неверните новини

се превърнаха

в добре платен и

организиран бизнес

Преди около седем години Крис Аткинс, английски журналист и филмов режисьор, прави експеримент с публикуване на измислени “новинарски” сюжети в медиите на Великобритания.

Той пуска прессъобщение за нов продукт, който предотвратява изневери. Дамите го носят, докато техните партньори са в командировка. Ако пулсът на жената се покачи над 120 удара и влагата на кожата ѝ премине определено ниво, устройство, монтирано на жартиера, автоматично изпраща текстово съобщение до съпруга. Аткинс декорира историята с аматьорска снимка на жартиера с прикачен евтин цифров часовник.

Макар и фарсов, сюжетът се оказва “неустоима новина” за някои издания. Сайтът на “Дейли мейл” (с над 40 млн. уникални потребители месечно) я публикува на първата си страница. За известно време “новината” става най-четеният материал. “Дейли стар” я препечатва в своята хартиена и онлайн версия. Следват публикации и в глобалното информационно пространство: публикувана е в Times of India, CNET News (САЩ), Express.de (Германия), Mako.il (Израел), Florida Today и Chicago Tribune и т.н.

Експериментът предизвиква дебат в журналистическата гилдия, който заплашва да подкопае още повече разклатените ѝ устои, а в добавка провокира и антагонизъм с пиар индустрията.

Това не е нито първата, нито последната измислена история, която попада в медиите и се разпространява лавинообразно в света. Но тя е уникална с две неща: едното е

видимият с

невъоръжено око

абсурд на

съдържанието,

второто са причините, поради които редакторите не искат да видят първото.

През последните години фалшивите новини престанаха да бъдат хаотична или неорганизирана пропаганда и станаха добре платен и организиран бизнес. Почти няма държава, в която да не се търсят методи за ограничаването на това обществено и професионално бедствие.

През април миналата година Европейската комисия се опита да замести популярното “фалшиви новини” (fake news) с термина “онлайн дезинформация” (или “неверни новини”). Така се надяваше да разграничи опитите за умишлена манипулация, чиято цел е да навреди или да генерира печалба, от нелицеприятната информация, която засегнатите етикетират като “фалшиви новини”. (Еврокомисарят Мария Габриел окончателно го извади от речника си.) Но колкото и много да са опитите за внасяне на ред чрез законови и административни мерки, саморегулацията на медиите запазва водещата си роля.

Бизнес моделът на медиите се крепи на доверието на публиката и неговото подкопаване води до мъчителна смърт. И ако преди десетина година експертите казваха “дигитализирай се или умри”, днес и утре все по-често призивът ще е

“публикувай фактите

точно или се удави”

(в морето от информация).

Интернет промени до основи информационната среда - дигиталното пространство изисква и предлага необятно съдържание и реклами. Медиите се оказаха финансово принудени да свиват до минимум журналистическите си екипи, а едновременно с това да се борят за внимание в конкуренция не само с други медии, но и с разширяващото се влияние на социалните мрежи. Почти няма медия с по-малко от две версии - хартиена и онлайн, електронна и дигитална. Вече не е достатъчно да се съберат материали за една вестникарска страница или 30-минутна информационна емисия. Трябва да се “налива” в практически безкрайното пространство на електронните платформи, 24/7, с максимална бързина.

И се стигна дотам, че десетките прессъобщения, получавани в редакциите, все по-малко се пресяват, а някои от тях се публикуват почти дословно. Без съмнение,

голяма част от пиар

текстовете попадат в

графата “реклама на

министъра,

кмета, областния управител и т.н.” (по лорд Нортклиф). Ник Дейвис, журналист от Би Би Си, нарича “втора употреба” материалите, които копират прессъобщенията на пиар индустрията. Резултатът според него е, че качеството и достоверността намаляват, тъй като текстовете невинаги са защитени от манипулация и дезинформация. Дейвис изчислява, че 54% от новините в пресата на Великобритания са създадени от пиар отдели.

Заплахата репортерите да станат обикновени преписвачи на прессъобщения е съвсем реална, твърди Дейвис. Става рядкост задължителната проверка на фактите и старанието да се развие собствен материал. Броят и тежестта на тези текстове видимо надделяват над оригиналното медийно съдържание.

Журналистът от Би Би Си Васийм Закир създаде ново понятие за механичното възпроизвеждане на прессъобщения- churnalism. То е неологизъм от английския израз churn out - бълвам, фабрикувам, и journalism - журналистика. Целта на чурналистиката е да спести разходи за репортери и едновременно да поддържа и дори да увеличава количествено съдържанието, без да прецизира неговото качество и достоверност. Закир проследява множество изпратени до редакциите прессъобщения и тяхното механично отразяване, което ги копира 80-90%.

Независимият институт за медии в Обединеното кралство (The Media Standards Trust) констатира, че в САЩ и Великобритания специалистите по връзки с обществеността са многократно повече и са по-добре платени в сравнение с журналистите. (В България по груби сметки на един от утвърдените ни пиар експерти - Любомир Аламанов, работят около 70-80 агенции, в чийто предмет на дейност влизат връзките с обществеността. Още толкова има в институционални и бизнес пресофиси, което прави поне 7000 практикуващи професията.)

Според професионалните правила на журналистиката прессъобщението е само информационен повод за създаването на авторски текст. Зад него стои трудът на репортера да провери фактите и да създаде независимо медийно съдържание. Това би поставило

бариера срещу

внушения и

пропаганда,

търговски и

политически

манипулации

Все по-често обаче редакторите публикуват прессъобщения едно към едно, защото така е по-бързо и лесно. Когато темата е щекотлива или данните са съмнителни, медиите често го излъчват непроменено с идеята, че източникът носи отговорността за съдържанието. И в двата случая става дума за заблуда, тъй като читателите са дали доверието си на медията и очакват от нея да сложи филтъра за доверие и достоверност вместо тях.

Колкото повече медии публикуват идентична пиар информация, толкова повече тя изглежда достоверна, дори да е фалшива, невярна или заблуждаваща. Това постепенно превръща журналистиката от “куче пазач” на обществения интерес в контролиран комуникационен канал. Тези тенденции провокират ленива журналистика. Изданията масово публикуват текстове, за които журналистът дори не е вдигнал телефона. Авторитетът на професията пада толкова по-бързо, колкото по-лесно в медиите попадат непроверени и недостоверни информации.

Не e далече денят, когато традиционните медии ще идентифицират съдържанието си с това на социалните мрежи, но това няма да увеличи тяхното влияние или рекламните им приходи. Медийният свят се превръща в гигантска сфера на еднаквост, в която марката ще има значение само ако предложи собствено съдържание. Информационният пазар е пренаситен и читателят “отваря портфейла си” само за уникален продукт. Бъдещето ще принадлежи на тези, които гарантират, че предлагат оригинално съдържание, което аудиторията не може да намери никъде другаде. А част от него е и професионалната почтеност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадеш, просиш, но един ден алчността излиза във фейсбук

    Може да се спори дали просяците от видинското село Дреновец се издадоха от глупост, или пък толкова са си повярвали, че са недосегаеми, та дръзко са демонстрирали имането си във фейсбук. Но да къпеш новичкия си мерцедес с шампанско и да си пожелаваш “още много хиляди крони”, си е наглост отвсякъде.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.