Чурнализъм, или как се създава ленива (фалшива) журналистика

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7285103 www.24chasa.bg
Евелина Андреева

От хаотична

пропаганда

неверните новини

се превърнаха

в добре платен и

организиран бизнес

Преди около седем години Крис Аткинс, английски журналист и филмов режисьор, прави експеримент с публикуване на измислени “новинарски” сюжети в медиите на Великобритания.

Той пуска прессъобщение за нов продукт, който предотвратява изневери. Дамите го носят, докато техните партньори са в командировка. Ако пулсът на жената се покачи над 120 удара и влагата на кожата ѝ премине определено ниво, устройство, монтирано на жартиера, автоматично изпраща текстово съобщение до съпруга. Аткинс декорира историята с аматьорска снимка на жартиера с прикачен евтин цифров часовник.

Макар и фарсов, сюжетът се оказва “неустоима новина” за някои издания. Сайтът на “Дейли мейл” (с над 40 млн. уникални потребители месечно) я публикува на първата си страница. За известно време “новината” става най-четеният материал. “Дейли стар” я препечатва в своята хартиена и онлайн версия. Следват публикации и в глобалното информационно пространство: публикувана е в Times of India, CNET News (САЩ), Express.de (Германия), Mako.il (Израел), Florida Today и Chicago Tribune и т.н.

Експериментът предизвиква дебат в журналистическата гилдия, който заплашва да подкопае още повече разклатените ѝ устои, а в добавка провокира и антагонизъм с пиар индустрията.

Това не е нито първата, нито последната измислена история, която попада в медиите и се разпространява лавинообразно в света. Но тя е уникална с две неща: едното е

видимият с

невъоръжено око

абсурд на

съдържанието,

второто са причините, поради които редакторите не искат да видят първото.

През последните години фалшивите новини престанаха да бъдат хаотична или неорганизирана пропаганда и станаха добре платен и организиран бизнес. Почти няма държава, в която да не се търсят методи за ограничаването на това обществено и професионално бедствие.

През април миналата година Европейската комисия се опита да замести популярното “фалшиви новини” (fake news) с термина “онлайн дезинформация” (или “неверни новини”). Така се надяваше да разграничи опитите за умишлена манипулация, чиято цел е да навреди или да генерира печалба, от нелицеприятната информация, която засегнатите етикетират като “фалшиви новини”. (Еврокомисарят Мария Габриел окончателно го извади от речника си.) Но колкото и много да са опитите за внасяне на ред чрез законови и административни мерки, саморегулацията на медиите запазва водещата си роля.

Бизнес моделът на медиите се крепи на доверието на публиката и неговото подкопаване води до мъчителна смърт. И ако преди десетина година експертите казваха “дигитализирай се или умри”, днес и утре все по-често призивът ще е

“публикувай фактите

точно или се удави”

(в морето от информация).

Интернет промени до основи информационната среда - дигиталното пространство изисква и предлага необятно съдържание и реклами. Медиите се оказаха финансово принудени да свиват до минимум журналистическите си екипи, а едновременно с това да се борят за внимание в конкуренция не само с други медии, но и с разширяващото се влияние на социалните мрежи. Почти няма медия с по-малко от две версии - хартиена и онлайн, електронна и дигитална. Вече не е достатъчно да се съберат материали за една вестникарска страница или 30-минутна информационна емисия. Трябва да се “налива” в практически безкрайното пространство на електронните платформи, 24/7, с максимална бързина.

И се стигна дотам, че десетките прессъобщения, получавани в редакциите, все по-малко се пресяват, а някои от тях се публикуват почти дословно. Без съмнение,

голяма част от пиар

текстовете попадат в

графата “реклама на

министъра,

кмета, областния управител и т.н.” (по лорд Нортклиф). Ник Дейвис, журналист от Би Би Си, нарича “втора употреба” материалите, които копират прессъобщенията на пиар индустрията. Резултатът според него е, че качеството и достоверността намаляват, тъй като текстовете невинаги са защитени от манипулация и дезинформация. Дейвис изчислява, че 54% от новините в пресата на Великобритания са създадени от пиар отдели.

Заплахата репортерите да станат обикновени преписвачи на прессъобщения е съвсем реална, твърди Дейвис. Става рядкост задължителната проверка на фактите и старанието да се развие собствен материал. Броят и тежестта на тези текстове видимо надделяват над оригиналното медийно съдържание.

Журналистът от Би Би Си Васийм Закир създаде ново понятие за механичното възпроизвеждане на прессъобщения- churnalism. То е неологизъм от английския израз churn out - бълвам, фабрикувам, и journalism - журналистика. Целта на чурналистиката е да спести разходи за репортери и едновременно да поддържа и дори да увеличава количествено съдържанието, без да прецизира неговото качество и достоверност. Закир проследява множество изпратени до редакциите прессъобщения и тяхното механично отразяване, което ги копира 80-90%.

Независимият институт за медии в Обединеното кралство (The Media Standards Trust) констатира, че в САЩ и Великобритания специалистите по връзки с обществеността са многократно повече и са по-добре платени в сравнение с журналистите. (В България по груби сметки на един от утвърдените ни пиар експерти - Любомир Аламанов, работят около 70-80 агенции, в чийто предмет на дейност влизат връзките с обществеността. Още толкова има в институционални и бизнес пресофиси, което прави поне 7000 практикуващи професията.)

Според професионалните правила на журналистиката прессъобщението е само информационен повод за създаването на авторски текст. Зад него стои трудът на репортера да провери фактите и да създаде независимо медийно съдържание. Това би поставило

бариера срещу

внушения и

пропаганда,

търговски и

политически

манипулации

Все по-често обаче редакторите публикуват прессъобщения едно към едно, защото така е по-бързо и лесно. Когато темата е щекотлива или данните са съмнителни, медиите често го излъчват непроменено с идеята, че източникът носи отговорността за съдържанието. И в двата случая става дума за заблуда, тъй като читателите са дали доверието си на медията и очакват от нея да сложи филтъра за доверие и достоверност вместо тях.

Колкото повече медии публикуват идентична пиар информация, толкова повече тя изглежда достоверна, дори да е фалшива, невярна или заблуждаваща. Това постепенно превръща журналистиката от “куче пазач” на обществения интерес в контролиран комуникационен канал. Тези тенденции провокират ленива журналистика. Изданията масово публикуват текстове, за които журналистът дори не е вдигнал телефона. Авторитетът на професията пада толкова по-бързо, колкото по-лесно в медиите попадат непроверени и недостоверни информации.

Не e далече денят, когато традиционните медии ще идентифицират съдържанието си с това на социалните мрежи, но това няма да увеличи тяхното влияние или рекламните им приходи. Медийният свят се превръща в гигантска сфера на еднаквост, в която марката ще има значение само ако предложи собствено съдържание. Информационният пазар е пренаситен и читателят “отваря портфейла си” само за уникален продукт. Бъдещето ще принадлежи на тези, които гарантират, че предлагат оригинално съдържание, което аудиторията не може да намери никъде другаде. А част от него е и професионалната почтеност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Искаме си еврото! Ето защо

    Ако България влезе в чакалнята на еврозоната още през юли тази година заради “отличната си икономическа форма”, това може да се окаже изпреварване на най-добрите прогнози с цели 2 години. Защо това е добра новина за онези, които държат България да стане по-бързо част от еврозоната? Първо, защото и ние ще се присъединим към онези 340 милиона
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.