Проф. Иван Ничев: Филмът "Можеш ли да убиваш" е снимка на днешното време

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7285686 www.24chasa.bg
Режисьорът Иван Ничев по време на снимките на филма

Главните герои са 7 и така режисьорът намигва към "Седемте самураи", който като студент гледал над 30 пъти

Героят на младия актьор Ясен Попов е един от седморката кандидат рейнджъри

- Наистина ли идеята за новия ви филм "Можеш ли да убиваш" се е родила от вестникарска публикация, г-н Ничев?

- Да и тази информация направо ме потресе. Исках да направя филм за поколението на прехода. И в тази публикация разбрах нещо, за което не бях се замислял: 71 процента от младите хора до 30 години живеят с родителите си или с баба и дядо, защото на много от тях бащите и майките им са заминали на гурбет. И младите се издържат от възрастните си роднини. Това ми се видя много опасно за развитието на нацията.

- И решихте това да бъде темата на филма ви?

- От много колеги и фенове имах гласни и негласни упреци, че съм се отдалечил във времето с целия мой цикъл за етническата търпимост във филмите ми копродукции с Израел и Германия.

- Имате предвид филмите си "Деца от восък" и "Пътят към Коста дел Маресме"("Българска рапсодия")?

- Да, също  "Пътуване към Йерусалим" и "След края на света". Усетих , че критиците ми са прави. Това е чувството, че съм български режисьор и всичко, което съм постигнал е благодарение на този народ и на българската държава. Това чувство имах още като студент в Лодз, Полша . Тревожех се , дали след дългото ми отсъствие, докато следвах и работих в чужбина ще мога да се впиша в живота на моите български съвременници?

- Кога ви напусна това притеснение?

- Когато направих филмите си за Бай Ганьо -"Бай Ганьо тръгва из Европа", гледан от 1 200 000 зрители само в кината.

Но да се върнем към новия ми филм. Разбрах, че е време да направя филм – съвременна картина на живота около нас. В него, както и във всичките ми филми досега има и тъга, има и усмивка, има и смях. По време на няколкото предварителни прожекции от реакциите на публиката разбрах, че това е атмосферата и на новия ми филм. Реших да разкажа за борбата на младите хора за оцеляване и да апелирам към всички, които водят кораба на България в тези тежки не само за нас, но и за целия свят времена, да помислят за съдбата това поколение. Пътувам много по света, правя сравнения и мога да кажа, че ние съвсем не живеем толкова зле. Има обаче част от населението, което направо бедства, особено в Северозападна България. Явно е недостатъчно вниманието към хората, които живеят там. Младите в тези райони също са част от бъдещето на България...

- Във филма ви 7 безработни и бедни младежи започват да се готвят за рейнджъри, за да се бият зад граница за пари. Умишлено ли избрахте да снимате "Можеш ли да убиваш" във Видин? Според официалната статистика на Брюксел Северозападът е най-бедният регион в Европейския съюз?

- Съвсем съзнателно. И се уверих, че това наистина е най-бедният град в страната. Вечерно време той е мъртъв град, положението там е много сложно. Преобладават хората, които запазват апартаментите си, заминават за чужбина и само тук-там вечер светят прозорци. Всичко това е много потискащо.

Исках и да снимам до река. Дунав е реката, която ни свързва с Европа, която е пътят към Европа. Реката, която преди години е донесла Европа в градовете Видин, Лом, Свищов, Силистра, Русе... И не само ние, но и Европа трябва да обърне внимание на този край. Нещо трябва да се направи...

- Мен лично филмът ме развълнува много, защото съм учил във Видин в техникума по индустриална химия и ходехме на стаж в химическите заводи, които бяха нови, току-що построени. Толкова ли са зловещи руините там сега, или камерата е "добавила" нещо от себе си?

- Напротив! Старах се да не бъде толкова катастрофична визията, да спестя някои неща. Още по-страшно е в действителност. Благодарен съм на собствениците на "Видахим", че ме пуснаха да снимам и ми предоставиха изцяло всичко на разположение и то безплатно. Филмът е моментна снимка на времето, в което живеем. Не бива да се примиряваме така лесно с всичко това! Колко хора като вас са учили там, а хиляди пък са работили в тези заводи, отглеждали са своите семейства.

Не знам откъде дойде това чувство у българския народ, утешението , че все някой отвън ще дойде да ни оправи. Няма да стане това! Ние самите трябва да направим всичко възможно и да излезем от мизерията.

- Нарочно ли избрахте младите мъже във филма ви да са 7, за да има едно намигване към "Седемте самураи" на Акира Куросава и американския му вариант "Великолепната седморка"?

- Да, това наистина е едно намигване към два прекрасни филма... Като студент почти бях научил "Седемте самураи" наизуст, гледал съм го над 30 пъти. Един ден в академията в Лодз, където учех, пристигна съветска делегация, начело с главната редакторка на сп. "Изкуство кино" Людмила Погожева. В групата беше и режисьорът Григорий Козинцев, току-що заснел "Хамлет". Пуснаха им да гледат филма на Куросава, но нямаше кой да превежда и аз се нагърбих с тази работа. След прожекцията ме попитаха трудно ли съм научил японски и аз се чудех какво да им кажа.

- Филмът ви е и като портрет на едно поколение. Как избрахте тези актьори, които наистина играят като един добре сработен тим? А някои от тях са дебютанти в киното...

- Актьорският избор, както винаги в моите филми, е един от най-важните периоди в процеса. Имахме по-малко от три месеца до започването на снимките, а нямах нито един актьор. Много помогна Илка Вълчева, която ми е асистентка още от времето на "Звезди в косите, сълзи в очите", а сега има фирма за кастинг. Проведохме "кастинг до дупка", от сутрин до вечер. Основната задача пред нас, беше актьорите да не бъдат популярни. Разбира се в крайна сметка всички са завършили НАТФИЗ. Всички имат изява в театрите , а някои от тях са имали съприкосновение с киното... Но не исках да са актьорите, които играят почти във всеки български сериал. Притеснявах се, защото знаех, че грешка в кастинга е като грешката на пиротехника.

- Доволен ли сте от представянето им?

- Много съм доволен от всичките млади актьори и съм убеден, че ще са много добри приети и от зрителите. Пожелавам им да вървят нагоре в кариерата, да имат бъдеще по-различно от това на 30-годишните ни герои , за които разказваме във филма. Да успеят и на екрана и в театъра. Нека кажа имената им: Николай Върбанов, Ивайло Драгиев, Живко Джуранов, Ясен Попов, Атанас Найденов, Иво Йончев и Александър Кънев. Както младите актриси София Маринкова,Елена Иванова, Кети Райкова , Лора Декова. Голям аплауз и за ролята, която направи Емилия Радева.

- Много елитен е екипът, написал песента "На случайна гара" към филма. Изпълнител е Васил Найденов, композитор - Стефан Димитров, текстът е дело на Иван Тенев и Александър Петров... Чия беше идеята за песента?

- На цялата група, начело със Стефан Димитров. Агентът Тенев ми е комшия, непрекъснато ми говореше какъв страхотен текст са написали със Сашо Петров. Всички смятаха, че започвайки от "След края на света", минавайки през "Пътуване към Йерусалим", а сега и този трети филм трябва се затвори с една песен, на която автор да е Стефан Димитров.

- Автор на текста в "След края на света"  беше Богдана Карадочева...

- Много поети, включително и от Израел, тогава се опитаха да напишат текста. Най-добри бяха стиховете на Богдана.Беше много развълнувана от филма. И Стефан я убеди това натрупано чувство да го излее в стихове.

- А защо пак поканихте Васил Найденов да я изпее?

- Нямаше никакъв спор кой да изпълни песента. За мен Васил Найденов е най-яркият певец на съвременна България. Съгласих се и се зарадвах, защото когато има хубава песен, тя винаги остава, напомня за филма и той остава жив.

- Във финалните надписи на филма видях и името на Веселин Вучков като консултант. С какви ви консултираше един бивш вътрешен министър от кабинета "Борисов ІІ" и сегашен преподавател по наказателен процес в два университета?

- Съвсем случайно се запознах с проф. Веселин Вучков, който каза, че харесва моите филми. Бях поразен от това, че най-любими са му филмите ми "Иван и Александра"  и "Балът на самотните", към които аз също имам особен сантимент. Г-н Вучков поиска да наблюдава процеса по създаването на един български филм. Сприятелявайки се с него, видях, че той свободно се движи в литературата, и в театъра, и в киното.

- Значи той от наблюдател се превърна в консултант?

- Аз съм свикнал хората, които са около мене, да не стоят със скръстени ръце. И го попитах има ли нещо против да го включа като консултант, като пиар даже... Полека-лека той започна да става почти изпълнителен продуцент със задачите, които решаваше. Беше през цялото време на снимките, пътуваше с нас, участваше в търсенето на локациите, а понастоящем и в преговорите с кината, в които ще бъде прожектиран филмът.

Новият ми филм "Можеш ли да убиваш" тръгва по екраните на София и цялата страна на първи март 2019 . Скъпи приятели на българското кино, очаквам ви в кинотеатрите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Спирайте коли, но само ако цапат много

    Надали има някой, който да смята, че идеите, залегнали в стратегията за чист въздух, няма да предизвикат силни дебати. Особено предвидените забрани за внос на стари дизелови автомобили и ограниченията за движението им в градовете. Защото всяка забрана води до обществено недоволство. А в държава с не особено висок стандарт на живот,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в