"Сова Харис": ГЕРБ с почти 2% преднина пред БСП за евроизборите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7287614 www.24chasa.bg

Четири месеца преди евроизборите ГЕРБ имат 2% превес пред основния си опонент БСП. Това показват данните от последното социологическо проучване на „Сова Харис“.

На въпроса „За коя политическа сила ще гласувате за изборите за европейски парламент през май 2019 г.?“ 20% отговарят ГЕРБ, 18.3% подкрепят БСП, а 5.3% - ДПС. ПП „Атака“ получава подкрепата на 1.7%, ПП „Воля“ - 1.6%, ДСБ - 1.4%, СДС - 1.1%. Под 1% подкрепа получават НФСБ (0.8%), АБВ (0.8%), ВМРО (0.7%) и „Да, България“ (0.4%). 4% биха гласували за друга политическа сила. 26.6% от анкетираните заявяват, че все още не са решили кого ще подкрепят на евровота, а 17.3% заявяват, че няма да гласуват.

В периода 17-21 януари 2019 г. "Сова Харис" проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

Вижте го: 

С отминаването на Новогодишните празници страната ни влезе в предизборна обстановка. Общоприето е мнението, че този път изборите за Европейски парламент ще определят и насоките във вътрешнополитическия живот у нас. Очакванията са да се промени и курсът на самия Европейски Съюз. Най-вероятно е там традиционалистките нагласи да получат приоритет над глобалистките. Това няма как да не даде отражение в отделните страни-членки. Конкретно за България за втори път след парламентарните избори от 2017 г. ще гласуваме на избори, в които няма предизвестен победител. Подкрепата за сега управляващото мнозинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие за да продължи мандата си.

Данните от проучването показват, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат минимален превес над основния си опонент БСП. Декларираната активност (56%) обаче съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори. Ако заявените в изследването нагласи се превърнат в реални гласове, тогава и ГЕРБ, и БСП ще получат по-голяма подкрепа от тази на изборите за български парламент. Струва ми се, че по-реалистично е да очакваме, че на предстоящите избори избирателната активност ще се ограничи до нивото на хората, които заявяват, че нямат колебания за своя избор и със сигурност ще гласуват. Това са така наречените твърди избиратели. Към настоящия момент мобилизацията сред ядрото на БСП е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от БСП, но с по-малко твърдо ядро. Трябва да добавя, че в сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна кампания тепърва предстои. В самото й начало обаче ГЕРБ допускат фалстарт. Атаката срещу Елена Йончева представлява подарък за БСП, за който социалистите едва ли са мечтали. Да се представи Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е изключително недалновидно. Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборния дебат в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелствуване, което ги прави прекалено остри.

Третата системна партия у нас – ДПС – в момента стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива възможност Движението безпроблемно отново да вземе позицията на балансьор. Задачата пред ръководството на партията изглежда сравнително лесна – да успее да активира традиционните си гласоподаватели. Европейската проблематика като че ли все още е твърде далчена за симпатизантите на ДПС и от мотивацията за участие в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на Евродепутатите, излъчени от тази формация.

Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за Евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на Евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на Атака от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството й с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите два участника в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на Атака.

Градската десница в лицето на трите партии, обединени в Демократична България, също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция Демократична България изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите й.

Парламентарно представената партия ВОЛЯ вече обяви декларира своите намерения за Евроизборите. Обявената коалиция не осигурява механично увеличение на електоралната й тежест. В този си вид новата формация по-трудно може да влезе в нов съюз с цел преодоляване на изборния праг.

Данните показват електорално укрепване при АБВ. Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство. Проблем за формацията в момента е възходът на БСП, която обсебва лявото пространство. Неблагоприятно обстоятелство е и липсата на подходящи партньори с близка ориентация. Все пак АБВ има образа на системна партия, която разчита на дългосрочно присъствие в политическото пространство.

Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, можем да предположим, че двете най-силно подкрепени политически формации ГЕРБ и БСП ще получат по 6 Евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена.

Досега у нас фокусът на общественото внимание не беше насочен към събитията в европейските институции. Важността на случващото се в Европа все повече се осъзнава. Европредседателството на страната ни по естествен начин ускори този процес. През изминалия мандат най-забележимо се оказа присъствието в Европейския парламент на Сергей Станишев. Открояваха се темите като влизането ни в Шенген и в Еврозоната, които отстояваше лидерът на ПЕС. Явно активната позиция на бившия премиер му позволи да постигне напредък по тези важни за страната ни въпроси, което е оценено от общественото внимание. Също така се откроява активната позиция на Ангел Джамбазки. Макар и от несистемни позиции, евродепутатът от ВМРО се намесваше активно по теми, чувствителни за нашето общество и действията му не са останали незабелязани. За отбелязване е и дейността на Мария Габриел, която смени позицията на Евродепутат с тази на Еврокомисар. Явно оценката за нейната работа е положителна. Различими за обществения интерес са още 5-6 имена на Евродепутати, останалите са в анонимност. Изследването показва, че за хората у нас най-важната кауза, която българските Евродепутати трябва да отстояват, е защита на интересите на България, нашата независимост и повишаването на стандартна на живот у нас. Това искат да виждат българските граждани, вплетено в конкретните политики. С увереност можем да допуснем, че на предстоящите избори новите кандидати ще бъдат оценявани през тази призма.

За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Тази висока оценка премиерът е заслужил благодарение на успешното Европредседателство и на активната външнополитическа позиция през третия му управленски мандат. Според обществеността у нас вече е значителна и тежестта на президента като външнополитически фактор. Сергей Станишев също се откроява като български лидер в международен план. Водачката на опозицията Корнелия Нинова е посочена на 4то място, което показва, че засега нейното политическо присъствие преобладава вътре в страната. Открояват се още имената на Мария Габриел и Екатерина Захариева, което е естествено с оглед на техните професионални ангажименти.

Мажоритарният елемент ще играе значителна роля на предстоящите избори. Поради това значение ще имат потенциалът, с който разполагат отделните партии и начинът, по който ще подредят листите си. ГЕРБ разполага с успешни Евродепутати, но за евентуален водач на листата Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев. При БСП дилемата е по-сложна, защото избирателите открояват двама претенденти. Лидер е Сергей Станишев, който с присъствието си би повишил подкрепата за партията като цяло. Името на Елена Йончева обаче също носи голям потенциал. Засега тя получава подкрепа, равна на тази на партията, която я излъчва, но при разигралата се ситуация влиянието й може да расте. При другите партии с възможности за спечелване на Евродепутатско място електорална тежест имат както имената на някои от лидерите, като Волен Сидеров, Веселин Марешки и Николай Бареков, така и настоящи и бивши Евродепутати като Ангел Джамбазки, Светослав Малинов и Ивайло Калфин. Лидерството в листата на ДПС и този път е енигматично за широката публика.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • По-добре камери, отколкото мощни коли за КАТ

    Идеите и мерките срещу шофьорите нарушители стават все повече и е ясно, че целта е една - да станат по-малко нарушенията на пътя, както и да се намали броят на ранените и жертвите при катастрофи в България. Сега ни съобщават, че ще се поставят още от новите по-прецизни камери, които да засичат по-точно нарушителите по пътищата и да не им
  • Трябва да има публична информация за биологичното разнообразие

    Държавата трябва да има открита общодостъпна информационна система Становище, внесено от автора в МОСВ по публикувания на 07.01.2019 г. на интернет страницата на МОСВ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). 1. По отношение на необходимостта от промяна в ЗБР През 2017 г.