Владо Пенев: Ти къде си видяла жена хаджия. Мартина Вачкова: Хаджи Марта съм си, край

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7288976 www.24chasa.bg
Мартина и Владо в пустинята Вади Рум

- Да се обръщаме ли към вас вече с хаджи Мартина и хажди Владо след посещението ви на светите места?

Мартина Вачкова: Владо непрекъснато обяснява на хората как не можело жена да бъде хаджия. Измисля си, за да може да получи само той овациите от това приключение.

Владимир Пенев: Ти къде си видяла жена да е хаджия!

Мартина: Колко жени са Хаджипеткова, Хаджииванова.

Владо: Да, по баща - наследили са го от него.

Мартина: Моля ти се! Проучете го, за да се спре с тези спекулации. Хаджи Марта съм си, край.

- Дадоха ли ви сертификат за хаджийство?

Мартина: Сертификатът е в сърцето.

Владо: Не, не ходя на туризъм, за да си ударя печат на някаква книжка на забележителности, които трябва да посетя. Ходя по света по места, които предварително са важни за мен, и осъществявам най-важното и смислено човешко усилие - пътуването. Това е път, който ти превземаш, преодоляваш, за да стигнеш до някаква поставена цел. Независимо дали е в професията ти, в житейска ситуация, или е просто туристическа дестинация. За мен всички тези неща са, за да си поставиш цел и да преминеш пътя. Всъщност, както повечето хора знаят, не е важно да стигнеш до целта, а как стигаш до нея.

- Как дойде идеята за пътуване до светите места?

Мартина: Имахме свободно време от снимките, почивка от театъра. Започнахме да мислим къде ни се ходи. Владо има една мечта - за Великденския остров, и ме обстрелва с фантастични клипчета оттам. Толкова е красиво, викам: Идеално място за разходка, ако имаше вълшебно килимче, защото това е зверски дълго пътуване. Казах, че не мога, не ми се ходи толкова надалече, да помислим за нещо наблизо. И той предложи: Наблизо са Израел и Петра. Супер, отговорих, искам Петра. Обаче той не може да отиде в тази посока, без да име и още, и още.

Не му стига

една държава,

направи

по-сложния

вариант

с Израел и Петра. Аз никога не съм мечтала за Израел, но Петра ми беше огромна моя мечта. Първо тръгнахме двамата, после се присъединиха двама приятели от Варна, после още двама - станахме голяма група от шест души. За мен е много важно с кого съм, не просто къде съм. Не обичам с когото и да е, както и да е, с многото туристи заедно. Като големия пътешественик и откривател Владо беше гид на групата ни - започна да прави маршрута, през кои градове, от кои летища да минем.

- Какво видяхте, къде бяхте?

Мартина: Преминахме целия Израел.

Владо: Бяхме на основните места, свързани с християнството. Преминахме през Витлеем, Йерихон, Йерусалим, река Йордан, Назарет, Галилейското езера, Кана Галилейска. Най-важното - посетихме Божи гроб.

- Каква беше атмосферата там, имаше ли много хора?

Владо: Когато сайтове предлагат екскурзии, те карат да отидеш в активния сезон, когато има най-много туристи, когато цените са най-високи. Тогава и времето е най-хубаво. Пък аз обичам, както миналата година направих с Мачу Пикчу, да отида извън сезона. Да, има голям риск времето да не е хубаво, но да няма толкова туристи. И сега имаше много по-малко хора.

Мартина: За мен преживяването беше една етиопска църква, за която мой приятел - Мишо Заимов, ми беше казал непременно да я намеря. По съвършено друг път ние стигнахме до етиопската църква - влезнахме през нея и излезнахме пред Божи гроб. Но когато попаднах на нея, разбрах защо моят приятел ми е казал да я намеря - всички там бе толкова скромно, криво. Отпред - накъсан хляб - за котенца и други животинки да ядат. Бедни, бедни монаси, манджичка къкреше на газово котлонче, толкова мило ми стана. Не исках да мръдна от това място - там се почувствах добре, при тях, в този неугледен на вид двор, с малка зелена вратичка. В този ден имаше много силен вятър, а аз тръгнах страшно болна и само се чудех как да се крия от студа.

Наистина е потрисащо чувството да влезеш в Божи гроб и да си на мястото, където Исус е роден - във Витлеем. Разтърсва те, бликват сълзи.

- Кръстихте ли се в река Йордан?

Мартина: Да, и там ми беше много вълнуващо. Хората бяха щастливи, с озарени лица. Владо и нашите приятели си купиха бели роби, влязоха целите в река Йордан.

- Има ли свещеник, който кръщава?

Владо: Не, това е най-хубавото - че е лично преживяване. Това хаджийство, посвещаване във вярата, е личен акт. Неслучайно в древността, когато хората са ходили на хаджилък, са се връщали с разрешение от Бога и църквата, че вече могат да кръщават и да венчават, въпреки че не са свещеници. Това е

ритуал, в който

ти в зряла възраст

потвърждаваш

собствената си вяра

Не заради някой друг, а заради себе си.

- Какво беше да спите в пустинята?

Мартина: Една вечер спахме в пустинята, другата - на входа на Петра.

Владо: Пустинята се казва Вади Рум и е много голяма. Ние бяхме между Петра и Акаба. Летяхме от Тел Авив до Аман - между 10 и 15 мин.

Мартина: Не можеш да повярваш, че има такъв полет. Летяхме над къщите на хората, навсякъде имаше град - единият се преливаше в другия. Ама виждахме телевизорите в домовете на хората! Виждахме какво ядат в чиниите им! А беше най-скъпият ни полет.

- Как изкарахте в пустинята, студено ли беше?

Мартина: Да, но вечерта. През деня стояхме отвън на открито, после запалиха огън, дойдоха бедуини в националните им дрехи, танцуваха пред нас. Това са хората, които живеят там.

Владо: Приготвят храната в дупки. Най-долу има камъни, върху тях - скари, слагат меса, зеленчуци, палят огъня и запушват дупката, така че да не влиза въздух. По-скоро така се опушва храната, с бавно готвене - беше много вкусно.

Мартина: Аз пък не вкусих. Но този червен пясък не мога да го забравя. Хванахме залеза, като пристигнахме. Спахме в палатки, които са страхотни - с климатик, с тоалетна. Ако сте гледали филма “Марсианецът”, той е сниман там. Лагерът на Мат Деймън във филма изглежда по същия начин както палатките, които са във Вади Рум. Между другото, всички филми, които са за Марс, се снимат там.

- Разгледахте и Петра?

Мартина: Разкошно е, струва си да останеш повече време там - то е като Търново, на един скат, толкова е красиво. В Йордания е чудно, хората са по-бедни, но по-мили, засмени.

Където имаше тишина,

смирение, се

чувствах добре

Знаеш ли, направих си снимка с две момичета при река Йордан, които бяха въоръжени - пазеха. Ела да се снимаме заедно, ми казаха. Потекоха ми сълзите - това бяха момичета на възрастта на моята дъщеря, 20-годишни. Защо плачете, ме попитаха, страх ли ви е от нас? Не, не ме е страх, мъчно ми е за вас. Недейте, ми отговориха - ние сме щастливи.

- Започнахте снимки на новия сезон на “Откраднат живот”, който е под мотото “Любовта лекува”. Какво ще се случва с героите ви?

Мартина: Вярвам, че любовта лекува, подмладява, озарява. Ние сме в самото начало на снимките. Има много интересни медицински случаи, които се снимат, драматични развръзки, не можем още да видим кога и къде ще дойде любовта в този сезон, но при Владо се загатна. Героят му ще има любов с доктор Кръстева, което също е много хубаво, защото за любовта няма възраст.

Владо: Интересно - защо ме слагаш мен в неподходяща за любов възраст?

Мартина: Понеже целият сериал се занимава с любов между много млади хора, все пак ти с тази бяла брада, тя е жена с внуци, това са баба и дядо. И е толкова хубаво, че ще има такава любовна връзка.

- За първи път сте заедно в сериал. Наистина ли изискването на Владо е било да няма общи сцени с Мартина?

Владо: Искам хората да престанат да ни наричат с имената на героите ни. Аз разбирам, че те много вярват на това, което правим - да речем, Мартина като сестра Жекова, но тя се казва Мартина Вачкова.

Мартина: Аз нямам никакъв проблем с това.

Владо: Искам хората да ни приемат като добри актьори, които могат да направят различни роли. Да ни запомнят като хора, които работят с удоволствие и постигат в своята професия достатъчно добри резултати. Имат достоверност на това, което правят, и във всеки образ изглеждат автентично, а зад това стои конкретният актьор. Всичките проявления на актьорското майсторство са част от биографията, от богатството на актьора, а не обратното. Така ме смаляват и ми казват: Ти си единствено Попов от “Под прикритие”. Преди този сериал имах значителна биография. Затова не исках ние, като Владо Пенев и Мартина Вачкова, да имаме общи сцени на базата на биографията ни. Не исках личното ни приятелство и взаимоотношения да се пренесат у професор Цонев и сестра Жекова. Ние имаме общи сцени, но те не са толкова много. Надявам се, че по този начин хората биха оценили актьорските ни качества много повече, отколкото ако повтаряме живота си.

Мартина: Аз съм отраснала до човек, на когото му казваха Бомбата, Мите. В началото на баща ми му беше приятно, защото го идентифицираха с образа, а и му го казваха с обич.

В един момент обаче се

ядосваше и казваше: Имам

си име! Казвам се Григор!

Баща ми беше казал веднъж: Защо ми викат Бомба, а не Ефрейторов - това е негова любима роля от “Последно лято” по Радичков. По същия начин аз ще се радвам, ако Владо върви по улицата и един му каже: Ей, Бащата (от едноименната пиеса, в която актьорът участва в Народния театър - б.а.), друг му викне: Попов, трети: Ей, професор Цонев. Това е богатство. Но когато почнат да ти слагат само едно име, сякаш другите ти роли изчезват.

Аз съм имала моменти, когато са ме питали: Сийче, къде ти е Кирето, тоест - къде е Тончо Токмакчиев. Но аз не им се сърдя - това значи, че така вярват на този образ, че ме наричат с него. Сега, където и да отида, се обръщат към мен със сестра Жекова - това са сладки шеги, нямам грам притеснение, че не знаят името ми. Това е обичта на хората и аз я приемам, каквато ми я дават.

Владо: Ние сме приятели в живота и всички жълти вестници ни обсъждат кой какво прави, как и защо го прави, но ето - в “Откраднат живот” е различно. Така може би хората ще се сетят, че всички глупости по жълтите медии може да не са верни.

Мартина: Той е прав, но на мен ми липсва щастието да си партнирам с него в повече общи сцени. Той е изумителен.

Владо: За да те разсмивам.

Мартина: Ужасен е! Той се смее - ние сме в сериозни сцени, играя си като Жекова, а той почва да се смее.

- Как се запазва едно приятелство повече от 40 г.?

Владо: Ами, трудно - трябва да имаш добър човек като мен да ти прощава всичко. (Смее се.)

Мартина: Той е убеден, че прави много, за да ме търпи. Обаче не може да си представи аз какво правя, за да го търпя. Търпение му е майката. Когато хубавото у един човек е повече от лошото, можеш много да търпиш. Когато това, за което му се възхищаваш, е много повече от това, което те дразни, е лесно. Знам - аз само мрънкам. Все ми е студено, топло ми е или ми духа - знам, много го дразня. В момента, в който виждам, че вече е на ръба, му казвам: Извинявай, извинявай, извинявай. Няма друго нещо освен в мига, в който ти се иска да го убиеш, да си кажеш: Абе, чакай, това е най-готиният човек, когото познавам.

- Карали ли сте се някога?

Мартина: Ние си викаме. Вчера имахме среща да вечеряме с приятелка. Паркираме колата, излизаме, говорим мило, но на висок глас. И гледам един човек се превива в тъмното, загледах се дали не му е лошо. То нашата приятелка се залива от смях. Вика ни: Ще се избиете, какво се карате. А ние изобщо не се карахме.

Слава Богу, той много години е търпял моя лош и сприхав характер, а сега с годините той стана сприхав.

Владо: Всеки човек е комплекс от добри и лоши неща. Мисля си, че с годините е важно да задълбочаваш себепознанието и да разбираш къде е силата ти. И колкото повече се познаваш, толкова повече разбираш какви отстъпки, премълчавания трябва да направиш, за да запазиш добрите си взаимоотношения.

Моментите, в които се

караме, за никого не са

интересни и важни

Всички те са обърнати в чувство за хумор и най-вече за самоирония. Когато добре познаваш себе си, спокойно можеш да се иронизираш във всяка ситуация, с което показваш силата си, характера си. Ето, Мартина има достатъчно самоирония, интелигентност, за да бъде изтърпяна.

Мартина: Има и друго. Аз съм легнала, съсипана, болна, отварям си очите и първото, което чувам, е някаква нечовешка шега от него. Още преди да си отворя очите, вече се смея. Само ме разсмива. Всичко можеш да преодолееш - той има уникално чувство за хумор.

Владо: Не мога да казвам смешки и вицове, но имам чувство за хумор към неща и ситуации, които сме преживели заедно, за които сме говорили. Имам чувство за хумор за хората, които са ми близки и могат да го оценят. Вероятно за другите съм темерутест.

Мартина: Не, ти си абсолютен темерут за всички, без за близките.

- Темерут, но вече с орден “Свети свети Кирил и Методий” от няколко дни.

Владо: Наградиха ме още миналата година, а пък сега ми го връчиха - много красив орден наистина. Истински се гордея, вълнувам от това. Поводът е свързан с това, че станах на 60 г., с това, което съм правил през всичките години в моята професия. Но по-голямата тежест е за това какъв човек съм, а не само за професионалните ми качества.

- Гледате ли се един друг на сцена?

Мартина: Да. Мисля, че такова нещо като “Бащата” не съм гледала в живота си. Това е любимото ми представление. Не можех да излезна половин час от залата, не можех да мръдна от стола. Помня, когато ми чете за първи път пиесата, не можех да си представя как ще е на сцената. Но това е най-хубавото нещо, което съм гледала.

- Доволни ли сте от творческите си кариери?

Мартина: Както характерите ни са различни, така са различни и творческите ни кариери. При мен популярността дойде много рано от забавни тв програми. През това време той имаше страхотен път в театъра, страхотен градеж. Ако аз съм построила много палатки в живота си, той е построил мавзолей. През времето, когато бях популярна, се смайвах как хората не знаят, че този е големият артист. Но когато после дойде и при него популярността, аз умирам от щастие и се надявам, че това ще накара хората да искат да го видят и в театъра. Да видят Попов или сега професор Цонев какво прави на сцена. Както се надявам, че това, че аз съм известна от телевизията, ги кара да влязат в театъра да видят там какво играя.

Аз съм изключително благодарна

на моя път, на всички роли,

които съм изиграла

Нямам комплекс, че са ми малки, не главни ролите.

Владо: И аз съм абсолютно доволен от това, което наричаме кариера. Това е въпрос на съзнателен избор. Кариерата на Мартина каквато й се е случила е, защото тя е избрала този път и тя стои зад всяко свое решение, както аз стоя зад моите. Във времето, в което се е случила тази кариера, аз съм вземал важни решения. Те са ме поставяли в изпитание или в ситуации, в които трябва да проверя мога ли да издържа, трябва ли да премина през това. Една човешка съдба, човешки живот не зависи само от късмета. Главното усилие е да изграждаш себе си, характера си, личността си, да не се занимаваш само с професията си. Например Мартина има съпътстваща дейност с ателие "Прегърни ме", където е отдадена 100% на нещо благотворително. От това няма никаква материална изгода. Напротив - използва възможностите си и вместо да направи някакъв проект, представление или филм, тя дава всичко за тези деца от домове и възможността те да имат пространство да се срещат с духовното, с изкуството, да се развиват. И ти виждаш, че това е завършена личност, много повече от просто артистка или популярен човек. Големите личности правят точно това - те се развиват през професията си и стават по-големи от предполагаемото. В този смисъл мисля, че съм вземал правилните решения и стоя зад тях.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният кримигерой Атанас Мечев, по-популярен като Наско Гаргата, избира с тайфата професионални фотоапарати, видя "България Днес". В компанията на респектиращите си авери разследваният от прокуратурата като тартор на наркобанда Наско доста компетентно боравеше с езика на фотографа при покупката на апарат.

Лошото момче на италианския футбол Марио Балотели има ново гадже. Това е певицата Елоди. Двамата се запознали в Милано, откъдето е изпълнителката. Според близки на нападателя на "Олимпик" (Марсилия) той е лудо влюбен в нея. Тя му отговаряла със същото. Новата любима на Супер Марио подобно на куп негови бивши гаджета има минало на модел.

Единственият, който може да спре Георги Аспарухов да вкарва голове е... съотборникът му Сашо Костов! Забавната история се разиграва по време на мач в Израел, в който "Левски" съсипва от бой домакините от "Апоел". "Сините" водят с 5:0, когато Сашо решава да се избудалка със своя съотборник. Приближава се до Гунди и му казва: "Хайде излизай.