Трайният уплах на политиците от директен дебат е все едно да няма мач “Барса” - “Реал”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7291114 www.24chasa.bg

Хекимян и Кошлуков регистрираха отсъствието на една от политическите сили в тв сблъсъците, но така остава да избираме по интуиция и презумпция

5 ноември 2001 г., нацията е притихнала пред телевизорите. До президентските избори остават седем дни, Би Ти Ви излъчва от зала 6 на НДК нещо невиждано - предизборен диспут между кандидатите. Не между техните пиари, депутати, съпартийци или съветници, там са на крака самите претенденти: Петър Стоянов, Богомил Бонев, Ренета Инджова и д-р Петър Берон. Само щабът на БСП бяга от предизвикателството, отменяйки в последния момент участието на Георги Първанов.

По ирония на съдбата този диспут става

най-паметният

лидерски

сблъсък в

България!

Не само заради фаталния корупционен компромат, който Стоянов вади срещу Бонев, а защото е единствен по рода си. След него политиците получават траен уплах, основните фигури в голямата игра повече не се престрашават да се изправят един срещу друг.

Само с едно изключение - на 25 март 2009 г., Бойко Борисов, кмет на София по онова време, и Сергей Станишев, действащ премиер, влизат в ожесточен дебат в “Референдум” по БНТ. Въпреки че споровете им не променят обществените нагласи, зрителите остават удовлетворени дори от факта, че са затвърдили отношението си към тях, предаването натрупва рекорден зрителски рейтинг.

Онзи, президентският дебат от 2001 г., е направо гръмотевичен, първото истинско повдигане на завесата. Тогава гражданите наблюдават на живо война между интелекти, познания, отношения, опит, риторика, получават уникалната възможност да чуят аргументите на всички страни и да съдят за кандидатите по личните и професионалните им качества, непосредствените реакции, тиковете, мимиките, словото и езика на тялото. Иначе е трудно да се ориентират коя риба е най-голяма - политиците вечно тънат в комфорта на режисираните самостоятелни изяви.

Въздействието от ефира е толкова мощно, че преобръща всичко. Рейтингът на Петър Стоянов рязко пада с 20%, а отсъстващият Първанов жъне фурор, натрупвайки 56,72% над предварителните прогнози. И след това пак настъпва мрак.

Трайната политическа свенливост през изминалите 18 г. вече не прави впечатление - то просто е ясно, че Нинова няма да се изправи срещу Борисов, и това е. Електоралните изисквания към основните играчи са напълно притъпени, в проучване на в. “Дневник” през 2017 г. равен брой хора отговарят с “да” и “не” на въпрос дали биха гледали дебат между лидерите на ГЕРБ и БСП. Усещането за предрешеност напълно е

изместило

желанието за

открити схватки,

вече никой не вярва, че истината се решава в спора.

Преди дни сутрешният блок на Би Ти Ви покани представители на управляващата партия и опозицията по темата за ЦИК, но се яви само Десислава Атанасова от ГЕРБ. Опонентът ѝ Крум Зарков отказал да участва. От БСП обяснили, че в такава дискусия техните аргументи не могат да бъдат чути. С други думи, депутатът Зарков не се наема да надприказва своята колежка. А иначе е юрист, твърди, че знае английски и френски. Щом на една Деси не може да затвори устата, къде е тръгнал? “Всеки път ще ви уведомяваме, когато някоя от политическите сили не е изпратила свой представител в дискусия, би трябвало да има сблъсък на идеи”, закани се Антон Хекимян.

Същия следобед Зарков не се яви и в студиото на “Още от деня” по БНТ, за да спори с шефа на правната комисия Данаил Кирилов. “Поканихме и Крум Зарков от БСП, но те отказват, «не знам защо, след като е тяхна тема - оплака се и Емил Кошлуков. - Благодаря на Хекимян, той също забеляза, че го правят. Това не е детска градина, депутатите дължат обяснение на зрителите.” Очевидно на журналистите взе да им писва от пилеенето на време и смисъл.

Една и съща тема се търкаля с дни до припадък. На 5 февруари Нинова обявява, че открива процедура за смяна на състава на ЦИК. На 6 февруари Атанасова коментира, че не разбира какво искат социалистите, след като имат превес в изборната комисия. На 7 февруари Зарков най-сетне се явява при Хекимян, за да каже, че дебатът е излишен, понеже мандатът на този ЦИК е изтекъл. Докога медиите ще им служат за пиар платформи и ще ги щадят? Не е ли политиката състезание на идеи и личности?

Страхът на БСП

да не се изложи

по телевизията

не само че не работи в неин интерес, а създава превратни представи за качествата й. Изглежда, че от ГЕРБ са най-нахакани, вечно готови да се метнат в дълбокото, но никой не знае със сигурност как ще се държат, ако насреща им се изправи достоен опонент. Директен дебат между Борисов, Нинова, Сидеров, Валери Симеонов, Карадайъ и Марешки преди европейските и местните избори ще има по-голямо значение за резултатите от гласуването, отколкото което и да било имиджово интервю. Преките битки тласкат партиите и политиката напред, а не четенето от листчета в “Шоуто на Слави” и заучените монолози в “Панорама”.

То е като във футбола - все едно “Барселона” и “Реал” само да се нахъсват и никога да не се срещат. Няма да има смисъл тогава да купуват нови звезди за стотици милиони и да се спукват от тренировки, Меси ще остарее и побелее като ненадминат феномен.

Още гръцкият политик и стратег Перикъл, управлявал Атина през втората половина на V век пр.н.е., превърнал полиса в икономически, политически и културен център на древния свят, е написал: “Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност.” Е, в България очевидно липсва едно от необходимите условия за разумна дейност, ние си избираме управниците по интуиция и по презумция. И после се чудим защо работата не върви.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • По-добре камери, отколкото мощни коли за КАТ

    Идеите и мерките срещу шофьорите нарушители стават все повече и е ясно, че целта е една - да станат по-малко нарушенията на пътя, както и да се намали броят на ранените и жертвите при катастрофи в България. Сега ни съобщават, че ще се поставят още от новите по-прецизни камери, които да засичат по-точно нарушителите по пътищата и да не им
  • Трябва да има публична информация за биологичното разнообразие

    Държавата трябва да има открита общодостъпна информационна система Становище, внесено от автора в МОСВ по публикувания на 07.01.2019 г. на интернет страницата на МОСВ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). 1. По отношение на необходимостта от промяна в ЗБР През 2017 г.