Вече харчим по-бързо, отколкото спестяваме

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7293318 www.24chasa.bg

Въпреки нулевите лихви българските домакинства продължават да предпочитат банките пред алтернативните инвестиции

Данните за ръста на депозитите не трябва да учудват. За последните 24 месеца средната заплата нарасна с 20%, за последните 4 години – с 38%.

Вече харчим по-бързо, отколкото спестяваме

В същото време, общият размер на натрупаните депозити на домакинства в банки нарасна с 13,6% за последните 2 г. и със 7,7% през 2018 г.

Стойността на

спестяванията в

банки достигна

47% от БВП

Всъщност, сравнявайки динамиката на агрегираните показатели, спестяванията вече няколко години растат по-бавно от доходите от заетост. Това напълно се потвърждава и от друга макротенденция – за видимо ускоряване на потреблението.

След кризата ръстът на потреблението в номинално изражение беше около 3% средно на година, докато за миналата година достигна 9%, а през 2018 г. вероятно ще е над 10%. Погледнато в абсолютни стойности, за периода 2009-2016 г. домакинствата

увеличиха

разходите с

малко над

7 млрд. лева,

или около

1 млрд. средно

на година,

докато за последните 12 месеца само това нарастване е 6,5 млрд. лева.

Докъм 2015-2016 г. спестяванията в банки нарастваха средно 2 пъти по-бързо от потреблението, в последните 2 г. е обратно. Ръстът на потребителското кредитиране засилва тази тенденция – още по-висока способност за потребление и намаляване на нуждата от поддържане на спестявания за по-едри покупки като домакинска техника, мебели, автомобили или домашни ремонти.

Към края на 2018 г., около 20,6% от спестяванията са в депозити до 10 хил. лева, 53,8% са от 10 до 100 хил. лева, 19,1% са от 100 до 500 хил. лева и 6,5% са над 500 хил. лева. При тези до 10 хил. лева няма нарастване за последните 12 месеца, а най-малките депозити до 2500 хил. намаляват. Вероятна причина е консолидирането – при нулеви лихви и все по-високи такси за поддръжка на сметки домакинствата закриват някои от сметките си и обединяват сумите в една банка. Депозитите от 20 до 50 хил. са над 11,7 млрд. лева, 22,7% от всички депозити, като за година сумата нараства с над 8%, а броят им е 386 хиляди. Още 172 хил. депозита са в диапазона 50 до 200 хил. лева, като там и броят, и стойностите нарастват с 11% през 2018 г.

По различни оценки наетите с доход над 300 лева са около 150 хил. и въпреки разширяването на тази група добре платени служители спрямо 2013-2014 г., когато бяха под 100 хил. - това не може да обясни ръста при вложенията между 50 и 200 хил. лева.

Разбира се, заради тавана на държавната гаранция по депозитите хората с по-големи спестявания

“разбиват”

сумите на

няколко

по-малки

депозита

в различни банки – така че не може да се прави директна връзка между броя депозити и броя домакинства със съответните спестявания. Също така тези депозити, поне частично, са на българи, работещи зад граница и не отразяват спестен доход, получен от работа в българската икономика.

Данните показват и друго – че въпреки нулевите лихви българските домакинства продължават да предпочитат банките като място за спестяване.

Алтернативните

инвестиции –

било в други институции като пенсионни или взаимни фондове, или директни инвестиции на капиталовия пазар, не могат да привлекат интерес.

Данните за последните две тримесечия сочат и стабилизиране на цените на масовите жилища в големите градове, което показва, че въпреки значителното намаление на лихвите по ипотечни кредити и смекчени изисквания неголяма част от “свободните” ликвидни средства се използват за подобни покупки с инвестиционна цел.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,