Ако не сме готови да приемем изненадите на собствените си приключения, как пък да сме готови да им приемем подаръците, казва писателят
- Г-н Шумналиев, защо в новата си книга “Любов и черен пипер” тръгнахте на тези пътешествия на сърцето?
- Човек никога не знае накъде ще тръгне. Някои не смеят да поемат - и ги ожалвам. Разбирам ги, пътешествията на сърцето са опасна дестинация. Нито знаеш на какви скали ще ти се удари лодката, нито дали ще стигнеш крайната цел. Любовта иска смел капитан. А той е на единствения възможен рул - сърцето ни. Без него нито една експедиция на чувствата не може да потегли.
- То ви води и по интересни дестинации и в интересни години...
- Всички дестинации на любовните експедиции са интересни,
не мога да се оплача
от съдбата -
прати ме къде ли не Ала за тези дарове човек трябва да се подготви. Да овладее няколко езика и да се научи да си отваря копненията. Езиците са техните крила, пък къде ще кацнат, решава съдбата. Ние сме автори на собствените си приключения. Даа... Ако не сме готови да им приемем изненадите, как пък да сме готови да им приемем подаръците!
- Къде най-силно “потекоха фантазиите”?
- Вестникарството е обединено пространство за майсторлък и гражданско поведение, но не е пристан за фантазии (авторът е известен журналист и публицист - б.а.). Журналистиката ми даде средствата, белетристиката - целта. Великолепно съчетание.
Както е великолепно
времето за писане
Писателят днес има невероятен шанс и хиляди поводи. Живяхме в една система, която рухна, сега сме в нещо още подвижно, няма определения, няма формули. Това също е шанс за твореца. Както е шанс, че любовта няма дефиниции. Светът ще обеднее, ако някой обясни любовта. Надявам се никой никога да не успее. Учените затова нямат шанса на писателите - все някога стигат до някаква теория. Айнщайн е гениален физик, но лош музикант. Свирел ужасно на цигулка. И на всичко отгоре настоявал винаги да изпълни нещо, когато е на гости. Едвам го изтърпявали. От едната куртоазия.
В литературата, както и в любовта няма куртоазия - или те изтърпявам, или те превръщам в муза.
- Какъв е вкусът на споделянето?
- Човек се бои от споделянето. То е опасна дейност.
Изисква смелост,
понякога жертва -
споделянето е съдбовният жест на откровението, а публиката рядко успява да го поеме. Затова си таим и поуките, и малките истини, до които сме се добрали. Писателят е разголена душа - разпънат от личната си смелост и човешкия съд. Всяка излязла от ателието картина заживява нов живот, когато се представи на публиката. Всеки разказ е пътник към оценката. Нещо като любовта... Даа. Но пък тръгването е прекрасното усещане, че си вдигнал котвата. Писането е велико приключение, тъкмо защото не знаеш пристана.
- Пишете “във всяка биография има какво ли не”. Какво има във вашата?
- В моята има тежко детство, майка - мащеха, бях принуден да започна работа на 16 години, ходех на две училища едновременно - през деня в техническо училище, където даваха безплатен обяд, а след това в Четвърта вечерна гимназия, където даваха приключения. С две чанти комплект учебници. И с две души - едната в униформа, другата - в сладкарница “Феята”, където Четвърта вечерна гимназия си гасеше лампите.
- Добавихте ли отговори в своята колекция?
- Отговорите затова се прекрасни, защото никога не могат да се обладаят - все някой ще ти се прави на непознат и ще те изкушава. В дервишките школи се проповядвало, че изкушението е най-опасната болест на човечеството. Тъкмо обратно!
Изкушението е
магическият
двигател на света
То стимулира, крои планове, покосява жертви. Ние сме деца на изкушението. А писателите - неговите роби.
- При толкова видове подправки защо точно с черен пипер поръсвате вашите истории?
- Ароматът му краси света, а светът е безкрайно меню. Много памет има в черния пипер. Той е нищо и никакво пълзящо растение по Малабарското крайбрежие на Източна Индия. Първо римляните полудели по него. Местните били изумени. “Пристигат със злато и си тръгват със зрънца”, записал тамилски търговец. Римляните отървали кожата от готите, като се откупили с близо тон и половина черен пипер. Станал толкоз скъп, че се превърнал в платежно средство. В джобовете на моряци от потънал португалски кораб са намерени зърна черен пипер - заплатата им. Вместо вази с цветя благородниците подреждали край вратите на палатите си купчини с подправката. Всички гости да видят колко са богати. Карл Бургундски поръчал за сватбата си двеста килограма. Днес е като прах от романтика.
Кой ли не ръси
любовта с подправки!
Без тях ще ни е скучно. Макар че, какво да крия. Някога е ползван и за да поправи вкуса на развалено месо. Колко е многозначен...
- Вашите разкази носят не само аромата, но и екзотичния стил на местата, откъдето са вашите герои. Бих ги нарекла разкази за четене и за наслада на сетивата. “Сгответе” една история като истинско ястие и с нея отговорно да изпием чаша вино... както съветвате.
- Отиди в градината, набери цвят, дай малко устни и ето ти супа от рози. Не сте яли супа от рози? Хайде, бе. Всеки човек на тази земя е ял супа от рози.
Но не бързайте с виното. То е завивката. Май нещо го давам поет. Вероятно, защото старостта избира по-къси форми.
- Има ли случки и приключения в чекмеджето на спомените или място, от където да ги допълните?
- Във всяко чекмедже на писателя цари хаос. Няма кой да го подреди, защото творческата идея в повечето време е нехайна. Някой трябва да я строи. Да я вкара в сюжет и да я подпука с изреченията. Всеки човек има чекмеджета в душата. Както има тайни. Подмолни мисли. Изневери и странни роли. Ала малцина намират смелостта да ги отворят. В повечето от тях май живеят дяволи. А дяволите нито обичат откровенията, нито обичат да четат сборници с разкази. Боят се да не бъдат разобличени. Като човека. То, у кого не бесуват дяволи?
ЗА КНИГАТА
Премиерата на книгата “Любов и черен пипер” (Издателска къща “Труд”) е в понеделник (18.2.) от 18 ч в клуб “Перото” в НДК.
“Любов и черен пипер” съдържа 32 разказа. Писателят, вдъхновен от екзотиката по света, пише своите сладко-горчиво-ексцентрични истории, които се разиграват по целия свят. Възможно ли е любовта да е по-дива и по-трагична някъде другаде по света? Или отмъщенията са еднакви и прокобни, защото страстите, колкото и да не искаме, все пак имат памет. Впрочем всяка любов не е ли памет? Ето някои от въпросите, поставени за отговор пред героите на “Любов и черен пипер”. Париж, Русия, Латинска Америка… са примамливият фон на тези грабващи сърцето истории за любов.
“Стафиди”, “Каркаде”, “Супа от рози”, “Портокали”, “Черен пипер”, “Листо от бреза” - това са заглавия на част от разказите в “Любов и черен пипер”, от които колкото повече ви люти на небцето, толкова повече искате от тях.