Тръмп е роден в соцдържава, но не го знае
Гледам един по телевизията: “Който иска прогресивен данък, да погледне какво става във Венецуела! Ето докъде води социализмът!”.
Не знам защо поне 50% от хората ръкопляскат на тази глупост. Истината е, че в Германия, Франция, скандинавските страни има много повече социализъм, отколкото във Венецуела.
И в СССР не е имало никакъв “социализъм”, ако под това разбираме обществото, което ще дойде след капитализма и ще бъде по-висша форма на развитието. Със сигурност Маркс не би го одобрил. Ако това бе по-прогресивен строй, защо тупна от само себе си за една нощ?
Според мен трябва да се забрани употребата на абстрактни понятия, които завършват на “-изъм”. Истината е винаги конкретна.
“Измите” са
опиум за народа, който елитите му бият изотзад, докато спи.
Ако толкова държим на “изми”, то Венецуела си е капиталистическа държава и нито Чавес, нито наследникът му Мадуро са се опитвали да я превърнат в нещо като Куба. В Куба впрочем също не е социализъм според мен. Някои биха го нарекли държавен капитализъм, други – неофеодализъм. А що се отнася до прогресивния данък, той е изобретение на капитализма и само пълен идиот може да го закачи на ревера на Маркс или Ленин.
По-голямата част от икономиката на Венецуела е в частни ръце и никой не се е опитвал да я одържави. Наистина венецуелската петролна компания е държавна, но тя си беше такава много преди Чавес да дойде на власт. Разликата е, че преди него приходите се присвояваха от висшата бюрокрация, а Чавес започна да ги харчи за бедните.
Ако това е социализъм, то
римският
император
Октавиан Август
е Карл Маркс
По негово време над 200 000 римляни са получавали безплатна храна, а още повече – безплатни зрелища. “Безплатният обяд” става държавна политика 123 г. преди Христа, когато Рим още е бил република. Тогава знаменитият реформатор Гай Гракх успява да прокара закон, с който всеки римски гражданин получава по 33 килограма жито на месец при много ниска цена, а по-късно житото става съвсем без пари.
По това време дребните земеделци фалират, остават без поминък и прииждат в столицата, където се заемат да клатят държавата. Затова братята Гракх предлагат част от едрите имения да се преразпределят сред останалите без земя. Олигархията ги убива и ги хвърля в Тибър. Те социалисти ли са?
Преразпределението на земята вероятно би спасило Римската република. Но преразпределението на част от храната укрепва Римската империя. По същия начин, като преразпределя петролните пари по посока на бедните, Чавес се опита да спаси венецуелския капитализъм. Вероятно не го прави достатъчно ловко, но точно същото предприемат развитите индустриални държави в ХIХ и ХХ век, когато въвеждат безплатна медицина и образование, безплатна храна за гладните, прогресивни данъци и редица други социални гаранции – правят го, за да спасят капитализма. Така че ролята на социализма не е да погребе капитализма, а да го спаси.
Онзи ден в ритуалната си реч за състоянието на съюза
президентът
Тръмп люто
наруга режима
на Мадуро
във Венецуела и добави: “Тук, в Съединените щати, ние сме разтревожени от новите призиви да приемем социализма в нашата страна. Америка е основана на свобода и независимост - а не на държавна принуда, доминация и контрол. Ние сме родени свободни и ще си останем свободни!”.
Истината е, че Тръмп е роден в социалистическа държава! Това е така, защото “Новият курс” (The New Deal) на Франклин Рузвелт е всъщност класическа социалдемокрация. За да не дразни лъвовете с думата “социализъм”, Рузвелт краде от републиканците термина “либерализъм”, но в много неща отива по-далеч, отколкото социалистите в Германия, Франция, Швеция.
Може много да се спори кой е повече социалист – Чавес или Рузвелт? Рузвелт създава мощни държавни компании в енергетиката, транспорта и пътното строителство, електрифицира южните щати с държавни пари, като налага най-стръмното прогресивно данъчно облагане в човешката история. В един момент горната ставка на данъците върху доходите стига 95 на сто, а данъкът върху големите наследства – 75%. Точно тогава възниква охолната средна класа, т. нар. американска мечта.
Така че Рузвелт май е по социалист от Ленин, който носи на бедните само нещастия. Ето как думите с “изъм” лъжат. Каква е разликата дали ще го наречеш социализъм, или “Нов курс”, когато същността е една? Всъщност и “Нов курс” не е точно, защото правилният превод на new deal е “ново раздаване” - като при играта на покер. Нов курс може да има Великият кормчия, американците просто раздават отново картите.
Дълго време самата дума “социализъм” бе табу в САЩ, но днес излиза на мода. Някои нови лица в Демократическата партия в САЩ наричат себе си “демократически социалисти”, за да са куул, т. е. да минават за дашни. Всъщност те искат да върнат партията в релсите, заложени от Рузвелт. Дали ще е с “изъм”, или без, какво значение има?
Но както вече казах – оставете абстракциите на метафизиката. На нас, простите хора, ни е дадено да гледаме конкретните неща. По-конкретно,
на Венецуела би
подхождал
лафът на
Толстой –
“Всички щастливи държави си приличат, а всяка нещастна държава е нещастна посвоему”.
Първо, Чавес не е докарал икономическия хаос във Венецуела, той го завари там. Човек не трябва да очаква от военните сполучливи социални реформи, пък били те леви или десни.
Една особеност на Венецуела е, че тя се състои от 2 народа. Както пише един известен автор, “Венецуела, която се облагодетелства от петрола, и Венецуела, която остава в сянката на петролната индустрия”.
Разделението между двата народа не е само класово, но и расово. В елита преобладават креоли, потомци на испанските колонизатори. Бедните народни маси са от така наречената смесена раса – местни индианци и негри, потомци на робите, които испанците докарали от Африка. Много ясно, че между двете царяха и още царят пълна дисхармония и недоверие.
Самият Уго Чавес се хвалеше, че е от “смесената раса”. И когато се зае да овластява по-мургавата част от населението, белият креолски елит се обиди и уплаши. Той реши, че Чавес иска да му отнеме социалния статут, да го унижи и да го замени с мулати и метиси.
А креолите са от горди стари родове. Симон Боливар, бащата на Венецуела, е потомък на богати плантатори и робовладелци. В началото на своята революция той се бори за независимост от Испания, но не желае нито да освободи робите, нито да прави социални реформи. От това се възползва друг бунтовник – Хосе Бовес, който събира армия от роби, бедни селяни и лянероси (нещо като каубои), обещава им свобода, пари и бели жени, разбива Боливар и слага край на първата Венецуелска република. След още 2 години Боливар се връща поумнял, обещава свобода на робите и земя на бедните и така печели.
Кой знае, може би и Чавес, а след него и Мадуро
не са наследници
на Боливар, а на
дивия лянерос
Хосе Бовес,
който знае да вилнее, но не и да управлява. Ужасеният елит спретна на Чавес преврат още през 2002 г., въпреки че той бе напълно демократично избран и икономиката нямаше проблеми. Дали ЦРУ има нещо общо с това, се спори, но едно е ясно – елитът на Венецуела търси чужда помощ срещу по-дивите си сънародници.
Така че Венецуела си остана капиталистическа държава с капиталистически елит. В Латинска Америка почти всички държави са били управлявани от социалисти и повечето са били разумни и успешни. Вярно, много от тях са сваляни с преврати отвън.
Николас Мадуро говори на митинг пред свои симпатизанти във Венецуела.