Българка създава изкуствен интелект, разбиращ контекста на човешката реч

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7301155 www.24chasa.bg
Анна Алексиева СНИМКИ: Личен архив

Разкажете личните си истории в новата ни рубрика - "Необикновените".

В нея ще включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на zyosifova@vgb.bg и ekulvacheva@vgb.bg, а най-любопитните ще бъдат публикувани в най-четения сайт - "24 часа".

Анна Алексиева е на 26 години и е ИТ специалист във Великобритания. Там завършва бакалавър „Компютърни науки“, а по-късно и магистър със специалност „Изкуствен интелект“. Работи в световноизвестни компании в сферата, "Гугъл" няколко пъти проявява интерес към нея, а междувременно посещава курсове по цирково изкуство и мечтае да номадства.

- Разкажи ни как започна всичко с компютрите? Откъде този интерес към ИТ сферата?

- Не съм имала изявен интерес през цялото време точно към тази сфера. Беше процес на елиминация. Възможностите бяха медицина в България или компютри във Великобритания. Майка ми е лекар и затова мислех и за първия вариант, но по-скоро имах интерес към математиката и така се стигна до компютрите.

- Как се чувстваше, когато замина за Великобритания? Беше ли трудно за теб да се отделиш от близките си?

- В първия ден се чувствах като точка с координати, която се мести просто по една карта – доста изгубена. Оттогава се научих, че отидеш ли на място, където не ти е комфортно, трябва да преспиш една вечер. Беше трудно да се отделя от близките ми, но това ме научи на самостоятелност. По-трудно е, когато си тук и трябва да тръгнеш – сблъсъкът между двата свята.

- Как премина обучението ти в университета? Беше ли сред отличниците на випуска?

- Първата година беше сблъсък. Никога не съм се чувствала неподготвена преди това, защото бях свикнала да съм сред най-добрите в класа. Впоследствие реших, че мога да наваксвам и започнах да харесвам това, което уча. Там се изискваше доста, повечето пъти уикендът е зает отново от подготовка на курсови работи и проекти. В крайна сметка първата година завърши успешно. Представих се дори по-добре от по-подготвени хора. А в края на обучението си мисля, че вече бях сред отличниците на випуска, може би сред първите 5 (смее се).

- А подценяват ли те от професионална гледна точка, само защото си жена, занимаваща се с ИТ?

- Конкретно аз не съм била подценявана на местата, където работя. Но факт е, че от 150 човека в магистратурата имаше 11-12 момичета, които обаче не отстъпваха по нищо на момчетата в специалността. Вероятно има връзка и това, че няма типичен модел на успяла жена в ИТ сферата.

- Разкажи ни повече за професионалния си опит до момента.

- Първият ми допир с работата на практика беше във „Пфайзер“ – една от най-големите американски фармацевтични компании в света. Там се занимавах с биоинформатика, компютърни науки, статистика и изкуствен интелект. Проектът, по който работих, беше свързан с това как чрез компютърен метод да открием протеини в човешкия организъм, които дадено лекарство атакува. Един от ефективните алгоритми беше този, който използва търсачката на „Гугъл“. Той работи при биологичните експерименти, понеже можеш да оприличиш интернет и страниците на връзките между протеините в човешкото тяло. “Пфайзер“ е компанията, която всъщност е разработила виаграта преди години като лек срещу високото кръвно и впоследствие откриват, че действа срещу еректилната дисфункция (смее се).

След университета започнах работа в „Ройтерс“. Хората познават компанията като медийна, но всъщност основният им приход идва от други сфери. Те се разделят на 4 части – финансова, счетоводна, правна, биологични изследвания. Аз бях във финансовата технологична част. Занимавах се уеб програмиране. „Ройтерс“ събира данни от всички стокови борси и ги предоставя на клиенти – банки, инвестиционни фондове. Имах отново 1-годишен проект – да променим изцяло визията и начина, по който се използва една от вътрешните им системи за бизнес анализаторите. Повечето хора се бяха отказали от нея, затова трябваше да я възродим и да я пренапишем с друг език за програмиране.

След това правих магистратура в University College London – „Изкуствен интелект“. Дисертацията ми беше общ проект между университета и един от големите стартъпи за изкуствен интелект BenevolentAI. Там създавах алгоритми, които да разбират определени части от речта на хората. Тяхната цел е чрез изкуствен интелект да се намали времето, което отнема на фармацевтичните компании да изкарат лекарство на пазара, което да редуцира и цената за производство на медикамента.

- А сега с какво се занимаваш и защо си в съответната фирма?

- В момента съм инженер по изкуствен интелект. Компанията се занимава с анализиране на текстова информация. Наши клиенти са Uber, Airbnb и т.н За всяка своя услуга те искат да знаят точно какво се е харесало и какво не на потребителя. Ние откриваме това за тях. Учиш изкуствения интелект като малко дете - даваш му материал и го караш да учи, след това и го тестваш. Това всичко става математически. Повечето пъти изкуственият интелект е малко като непослушния ученик. Ако може да те излъже, ще те излъже, затова много е важно да избираш правилния начин, по който го проверяваш.

- От „Гугъл“ няколко пъти са проявявали интерес към теб. Как те откриха?

- “Гугъл“ се свързаха с мен чрез известна бизнес платформа. Те търсят хора не само заради дадена позиция, а заради самия кандидат. Още на първото ниво от интервюто има лек тест. След това ти дават насоки, почти като за изпит, за подготовка за следващия етап. После следва телефонно интервю с инженер, от който получаваш 2 задачи – по-лесна и по-трудна. Докато говориш по телефона, трябва да напишеш код, който да реши даден проблем. Междувременно обясняваш как го правиш, което те разсейва донякъде. „Харесваш ни, не сме сигурни за някои неща, искаме да отидеш на 2-ро телефонно интервю“, беше обратната им връзка след първото. Проведох и втори телефонен разговор тогава, но не стигнах до следващо ниво. Така стана, че по време на магистратурата ми отново ме поканиха на интервю, но за друга позиция. Покрай ученето обаче се наложи няколко пъти да го отлагам и накрая съвпадна със срещата ми с BenevolentAI, заради която го отхвърлих.

„Гугъл“ имат и тайни интервюта. Търсих нещо, което беше тясносвързано с програмиране, и в един момент браузърът ми започна като на игра да получава някакви специални ефекти. Изписа се „Виждаме, че говориш нашия език. Искаш ли да играеш?“ или „Готов ли си за предизвикателство?“. Ако се съгласиш, попадаш в нещо като игра от миналото, имаш задачки с растяща сложност. 5 нива са. Всяко следващо има по още една задача, както и времето за изпълнение става двойно. Някъде след 3-то ниво получаваш съобщение от „Гугъл“ дали искаш да се свържеш с техен HR. Това е другият им начин за подбор на хора. Аз завърших играта, но не пожелах да се свържа с тях. Бях решила, че искам да съм в по-малка фирма, където да имам по-голямо влияние, защото в големите компании процесите са много по-бавни. Каквото и да създадеш, то трябва да мине през много повече хора.

- Коя е най-голямата ти цел в професионален план?

- Имам много цели. Обичам да имам списък с тях и от време на време да се връщам към него. Преди целите са ми били да работя в голяма компания, после да работя в по-малка и това правя сега. Следващата ми може би е да създам нещо, което го чувствам близко до мен, и в някакъв момент да имам собствена компания. Осъзнах тази година, че е хубаво да предаваш знанията си на другите. Да бъдеш ментор е много мотивиращо, защото виждаш как тези хора напредват.

- А за какво мечтаеш? Как си представяш живота си оттук нататък?

- Ако мечтаеш за нещо, трябва да имаш план как да го постигнеш и така се превръща в цел. Иска ми се да номадствам. Днес вече е популярно - хората, които могат да работят само с компютъра си, да го правят от всяка точка по света. Има споделени работни пространства на плажове в Бали, Тайланд. В началото ще тръгна със спестени пари, а след това просто мога да съм нещо като консултант. Ходи ми се в Австралия, Южна Америка, Югоизточна Азия. Искам да съм човек без адрес.

- Разкажи ни как се откъсваш от реалността след дългия работен ден?

- Посещавам курсове по цирково изкуство, правя доста йога и вече съм на второ ниво във фигурното пързаляне. Преди 3 години попаднах в първото. В началото беше доста болезнено, тъй като нямах никаква сила в ръцете и гърба, но вече посещавам курсове в Националното училище по цирково изкуство. Искам да се усъвършенствам и с уиндсърфа и ските.

- Успя ли да намериш своето място зад граница? Била ли си дискриминирана заради националността си?

- До голяма степен чувствам мястото, където живея, като дом. Когато се прибирам в Лондон, имам усещането, че се връщам вкъщи. Мислила съм си, че ще си дойда в България, но когато заминах за Лондон, се преместих с ясната идея, че ще прекарам повече време там. Не съм усещала дискриминация, а и никой не успява да разпознава акцента ми. В Лондон хората се чувстват по-свободни, за да бъдат различни.

- Мислиш ли, че си се променила през годините? Разделяш ли живота си на преди и след Великобритания?

- Да, определено. Научих се да живея доста по-здравословно. Не ми е било цел, но средата те учи. Научих, че има ужасно голяма конкуренция и това е хубаво. Че не може да си във всяко нещо пръв и е полезно да има по-добри от теб, защото те те учат. Станах и по-силна може би - за доста по-малко неща вярвам, че има смисъл да се ядосваш и да се тревожиш. И определено разделям живота си на преди и след Великобритания. Когато в началото някой от България идваше при мен, ми се струваше сюрреалистично. Сега вече двата свята са по-смесени.

- Какъв човек си сега? Как би се описала?

- Мисля, че съм целеустремена и бореща се за това, което искам да постигна. Повечето пъти знам какво искам или знам какво да науча, за да разбера какво искам. Доста различни неща ме привличат и това ме мотивира и движи напред.

- Какво е нужно на младите хора днес, за да бъдат успешни?

- Младите трябва да бъдат по-постоянни. Много хора си мислят, че нещата стават много бързо. Не поемат инициатива. Добре е да забелязваш някакъв проблем и да търсиш начин как сам да го разрешиш. Никой не ти казва какво и как трябва да направиш. И като че ли често очакват поощрителна оценка, а трябва да приемат и критика, защото тя е градивна.

- А ти можеш ли да наречеш себе си успяла? И у нас или зад граница искаш да си по-успешна?

- Много зависи как го дефинираш. За мен успехът е, когато ти ставаш по-добра версия на себе си. Та от тази гледна точка мисля, че съм успяла в някои неща и имам много други, в които искам да успея, и мисля, че мога. Аз не се възприемам като най-добрата в това, което правя, но гледам да се развивам. Има хора с години опит и те са много по-знаещи. А мястото е динамична дефиниция. Ако имаш качествата да си успешен някъде, то те ще те направят такъв, където и да отидеш.

- Липсва ли ти България? Мислиш ли да се завърнеш в страната ни?

- Липсва ми, а най-голяма нужда имам от семейството и приятелите ми. Знам, че лесно и бързо мога да се върна, но времето никога не е достатъчно. Не изключвам като възможност да си дойда за постоянно, но може би не все още.

- Съжаляваш ли за някой твой избор? Какво би променила от миналото си, ако имаше възможност?

- Не съжалявам. Нищо не бих променила, защото уроците от миналото са уроци за бъдещето.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителите са по-важни от нова апаратура

    Идеята само болниците, които имат модерна и нова апаратура, да могат да обучават специализанти и студенти по медицина, по принцип е добра. Защото няма как бъдещите лекари да станат добри, ако не са виждали модерните апарати, на които им предстои да работят в практиката си утре. А и няма как да бъдат конкурентни на онези свои колеги