Значението на образованието расте. Разходите за труд се увеличават и в България все по-малко ще се разчита на нискоквалифициран труд
Отвъд добрите новини на пазара на труда:
Коефициентът на заетост във възрастовата група 20-64 години достигна 72,5% средно за цялата 2018 година – рекордно висока стойност, с близо 2 процентни пункта по-висока от постигнатите нива през 2008 година.
Едновременно с това безработните лица са най-малко изобщо в историята – 154 хиляди през четвъртото тримесечие на 2018 г. – при коефициент от 4,7%.
Структурните дисбаланси обаче остават въпреки благоприятната фаза на икономическия цикъл:
- Безработицата в Северна България е близо 3 пъти по-висока от тази в Южна България; обратно, коефициентът на заетост в Южна България е 8-9 процентни пункта по-висок от този в Северна България, а разликата между София и например Видин, Враца и Монтана е 20 процентни пункта.
- Образованието, и по-конкретно завършването на средно образование оказват голямо влияние – дори при настоящия пик в търсенето на работна сила заетите сред тези с основно и по-ниско образование са едва 30-35% при над 72% за лицата със средно и над 86% за лицата с висше образование.
Отчитайки нарастващите разходи за труд, България едва ли ще бъде място за разполагане на бизнеси, разчитащи на нискоквалифициран евтин труд, и този процес на трансформация едва сега започва. За работници с незавършено средно образование ще има все по-малко работни места в идните години.
- Дългосрочните трендове в демографията дават силно отражение. На практика в последните години икономическият растеж се “крепи” все повече на работниците над 55 години, докато делът на заетите до 34 години трайно спада.
За последните 5 години около 2/3 от добавените 215 хил. работни места са заети от хора над 55 години - работещите сега възрастни са 670 хил. при 535 хил. през 2013 г. Спрямо преди 15 години броят им се е удвоил - през 2003 г. заетите над 55 г. са били едва 335 хил.
След 2013 година, когато започна да расте заетостта при възстановяването и преструктурирането на икономиката, заетите над 65 г. почти са се удвоили - от 45 до 85 хил. души само за тези 5 години.
Тези сухи числа са свързани с тенденции на пазара на труда, които са известни - от една страна, намаляват ранните пенсионирания, от друга - увеличава се броят на работещите пенсионери.
Същевременно младите хора до 34 години, работещи в България, са все по-малко независимо от нарасналото търсене на работна сила - свиват се с 20 хил. за последните 5 години до малко над 800 хил., като само преди 10 години са били около 1 млн.
Сред причините за този тренд са както по-ниската раждаемост, така и отварянето на пазара на труда на други европейски страни за български работници след 2014 г.
Едва 8200 лица под 18 години са работили (легално) през 2018 година – четири пъти повече, отколкото през 2014 година, но все пак твърде малко.
Работодателите ще трябва да адаптират във все по-голяма степен процесите на работното място с оглед на тази променяща се възрастова структура на наличната работна ръка.
Над 430 хил. младежи не търсят работа, докато са в училище или университет – очевидно това е потенциален ресурс за работодателите.
- По около 100 хил. (общо 200 хил.) не търсят работа съответно заради напреднала възраст или недобро здравословно състояние (остава да се се проучи как и защо лица под 64 години се чувстват “стари” и негодни за работа). Промяна в политиката за интеграция на хора с увреждания също може да се разглежда като допълнителен ресурс за трудовия пазар – но това изисква и усилия от страна на бизнеса.