Проф. Михаил Константинов: Преференциите разместват едва 2% от евролистите - защо бе цялата жега?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7305095 www.24chasa.bg

Очаквам на 26 май до урните да отидат между 1,9 и 2,5 млн. българи

- ГЕРБ реши да остави преференциите както бяха след маратонския дебат в НС за Изборния кодекс. Вдигането на преференциалния праг за едни бе охрана от корпоративния вот, а за други - нарушена народна воля за мажоритарен вот от референдума през 2016 г. Вашето обяснение какво е, проф. Константинов?

- Ще говоря само за евроизборите, които непосредствено следват на 26 май, защото депутатите до другите избори още няколко пъти ще допълнят и изменят Изборния кодекс. Преференциите наистина щяха да се обезсмислят. Но те и сега са практически безсмислени, макар че малцина го знаят това нещо. За три евроизбора (2007, 2009 и 2014 г.) от общо 52 избрани български евродепутати само двама са избрани с преференции. През 2014 г. г-н Момчил Неков с 34 000 преференции измести г-н Петър Курумбашев от БСП, а г-н Светослав Малинов с 39 000 преференции измести г-жа Меглена Кунева от Реформаторския блок. Това прави ефективност на преференциите от 2/52, или 3,8%. Един почти пренебрежим ефект. Нещо повече, ако през 2014 г. все пак можеше да се измести водачът на листата, то след една поправка малко по-късно практически вече не може и Малинов нямаше да измести Кунева. Следователно отменените току-що преференции бяха с ефективност 1,9%, което е пренебрежимо малко. Така че депутатите напълно излишно и глупаво ги заклаха. При старото правило преференциите разместваха под 2% от листите средно, по новото ще разместват 0%. Струваше ли си да ядат жабите?

Но преференциите много дразнят партийните ръководства. Всичките без изключение ръководства. Когато се разбра, че с преференции Неков ще става евродепутат (че даже и ще оглави листата на БСП с ефекта 15/15, който всъщност тръгна от него), от ръководството на БСП побесняха. Караха го човека да се отказва от депутатството в полза на Курумбашев. Неков обаче героично им отказа и изкара едно успешно и надявам се, полезно евродепутатство. Като изключим, дето пламенно защити комунизма, с което втрещи колегите си евродепутати. Добре, че междувременно евродепутатката от БСП г-жа Илияна Йотова стана вицепрезидент, та Курумбашев попадна все пак на европарламентарните банки за половин мандат време.

И още нещо. При наличие на преференции кандидатите от една листа започват люта битка помежду си и това сваля резултата на партията. Още от Чарлз Дарвин знаем, че вътрешновидовата борба в една популация е много по-жестока от външновидовата. Та и тук е същата работа.

- Кого щеше да ощети най-много отмяната на преференциите?

- Ами за евроизбори специално практически никого, защото и сега преференциалният механизъм беше старателно затапен с усилията на по-големите партии. Пак ще повторя, досегашният механизъм фактически можеше да избере един-единствен български евродепутат от 52-ма досега, и то с ефекта 15/15! Така че да, на българина щяха да му вземат преференциите за евроизборите, но те и досега бяха напълно безполезен механизъм. Залъгалка за наивници. Нека българите накарат политиците да свалят преференциалния праг на 10% и даже на 5% от квотата, което прави около 15 000, или съответно 7500 преференции за евроизбори. И, разбира се, добре е да се махне бонусът за водача на листата, който практически го бетонира на първото място.

Впрочем в няколко държави от ЕС преференции или изобщо няма, или пък също са с много високи прагове.

У нас преференциите се въведоха по време на тройната коалиция за евроизборите през 2007 г. Дотогава си гласувахме най-конституционно без преференции, включително по време на демократичното управление на ОДС. Това го казвам за тези, дето щяха да дават преференциите на Конституционния съд. Този въпрос изобщо не е конституционен.

- Как се вписва това решение в борбата между БСП и ГЕРБ?

- Борбата между двете формации е безмилостно жестока или поне така изглежда пред публиката. За предсрочни избори обаче вече не се говори и няма да се говори до 26 май. ГЕРБ понесоха само негативи от решението да се вдигне преференциалният праг, защото специално при евроизборите и досегашният праг беше убийствен. Получиха смет за сливи. Добре е, че депутатите отстъпиха, но какво пречи да се диференцира прагът за различните видове избори на базата на досегашния опит? Впрочем има държави в ЕС с нулев преференциален праг, там изборите са много вълнуващи за партийните ръководства.

- Решено беше на евровота да се гласува с около 3000, на местния вот с 6000, а на парламентарните избори през 2021 г. - вероятно с 12 000 машини, колкото са секциите. Вие сте противник на машинното гласуване, защо?

- Не съм точно противник на това гласуване, а просто смятам, че е погрешно да го въведем тук и сега, при положение че в Европа такова гласува не няма. Освен частично в Белгия. Среща се сканиране на хартиени бюлетини, но това е друга история. Това ми прилича на манията да си пълним страната с дизели, докато Европа и светът масово се отказват от тях. Това последното е шега, разбира се.

През 2009 г. в Германия след три опита с машинно гласуване германският конституционен съд забрани това гласуване. Забрани и интернет гласуването. При това забраната е с мотиви, които правят невъзможни и двата вида електронно гласуване в тази държава в обозримото бъдеще. Германия слаборазвита и глупава държава ли е?

В Холандия имаше 100% машинно гласуване, преди няколко години изхвърлиха всички машини и днес имат 0% машинно гласуване. Причините са две – нарушена тайна на вота (сигналът от сензорните екрани лесно се прехваща и декодира) и дистанционно създаване на фалшив вот. Холандия слаборазвита и глупава държава ли е?

Ирландия си купи машини за 100% гласуване с тях и после ги рециклира също 100%. Общо удоволствието им излезе 55 млн. евро. Ирландия слаборазвита и глупава държава ли е?

В Италия експериментираха с машинно гласуване, махнаха го. Е, в Белгия има нещо като машинно гласуване, и то частично.

Във Франция имаше машинно гласуване, сега няма. И така нататък. Много бих искал от канцеларията на президента и от щаба на БСП да коментират тези факти.

- Като го въведем, казват, че фалшификациите и манипулациите на вота ще са по-малко. Дали?

- Фалшификации на вота у нас от 1991 г. насам няма. Единствените доказано опорочени избори в България са през месец април 1923 г. и през месец юни 1990 г.

Един от известните производители на машини за гласуване е венецуелската фирма “Смартматик”. С нейни машини гласуват във Венецуела, а и ние гласувахме с нейни 500 машини през 2016 г. Та след последните избори в тази бунтовна държава фирмата “Смартматик” обвини властите, че са фалшифицирали поне 1,5 млн. гласа чрез машинното гласуване. Така че важно е доверието в изборния процес, а не конкретните изборни технологии.

Искам да припомня на депутатите, на ЦИК и на Министерския съвет, че осигуряването на 3000 машини (фактически на 3300 заради резерв от 10%), тяхното сертифициране и обучението на 6000 председатели и заместник-председатели на ЦИК за работа с машините няма да е лесна работа. Особено за по-малко от 3 месеца. По-скоро ще е даже невъзможна. Иначе искрено им желая успех.

- Ще има ли отлив от урните заради машинното гласуване?

- Изборната активност ще зависи от други фактори. Досега у нас на евроизбори са гласували между 1,9 и 2,5 млн души. Едва ли тези граници ще бъдат съществено прехвърлени на 26 май.

- Защо социологията в деня преди и на самия вот остана в нелегалност? Кого уплаши отмяната на забраната?

- Световната практика познава и двата варианта: със забрана и без забрана за публикуване на прогнозни резултати в деня за размисъл и в изборния ден. Аз лично предпочитам да няма забрана, за да се види кой и какво прогнозира. И после обществеността да анализира качеството на прогнозите и на прогнозиращите. А не някои да се опитват да манипулират вота, като се крият зад анонимни публикации в мрежата.

- Чуват се критики, че винаги преди всеки вот се променят изборните правила, което намалява доверието в изборния процес. Какво не достигаше в Изборния кодекс, че го отвориха депутатите 3 месеца преди вота?

- Който е отворил изборния закон в последния момент, все е загубил. Промените и този път изглеждат доста закъснели, излишни и конфликтни. Трябваше евентуално само да се продължи мандатът на ЦИК законодателно до края на 2019 г. и да се вземе разумно решение за двете форми на електронно гласуване: по интернет и машинно. Развитите държави се отказват и от двата вида. Засега.

- Какви са прогнозите ви за евровота и за местните избори?

- Точни прогнози аз лично по понятни причини в навечерието на изборите няма да правя. Иначе последните прогнози (преди трагикомедията с Изборния кодекс) сочеха лек превес за ГЕРБ над БСП. Скоро ще имаме нови прогнози. Същевременно до местните избори, които са важните, остават 8 месеца. А на тези избори всички се обявяват за победители. БСП например със сигурност ще се обяви, защото няма как да получи толкова катастрофален резултат, колкото през 2015 г. Все ще успее да спечели в някой областен център например.

- Предсрочен парламентарен вот очаква ли ни?

- Както казах, в момента всички мируват по този въпрос. Предсрочни избори ще има, ако и когато ги поиска народът. Но той, народът, може да поиска и едни други работи, както във Франция и в Русия навремето, да не дава Господ! Накрая искам да припомня една истина. Понеже е истина, тя е политически некоректна. Истината е, че избори се произвеждат не за да изберем най-добрите. То и фюрерът през 1933 година дойде на власт с избори, три пъти поред при това. Избори се правят, за да има мирен преход във властта. Нищо повече, но и нищо по-малко. С други думи, “бюлетини или калашници?” е дилемата на всеки властови преход. Демокрацията е избрала първото, но то не ни е дадено веднъж и завинаги. За него всеки път трябва да се борим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.