С връщането на преференциите Борисов показа, че ГЕРБ чува и не се свени да се коригира. Иначе рискуваше да настрои срещу себе си над милион избиратели
С връщането на решението за преференциите Бойко Борисов показа едно рядко качество, което му е имплицитно заложено - и в политиката, и в живота. А именно да се самокоригира в движение. Без притеснение.
Правил го е неведнъж и това вероятно е едно от обясненията за неговата политическа дълголетност. Само част от най-пресните примери са: хората, несправедливо определяни като “с увреждания”, а всъщност - със специфични потребности, и отказът от Истанбулската конвенция.
Като споменах последната, се сетих колко важно е всяка парламентарна група да си има по един Георги Марков. Бившият конституционен съдия, а сега независим депутат в парламентарната група на ГЕРБ на практика е човекът, който обърна решението на премиера и за конвенцията, и за преференцията.
Направи го и двата
пъти с интервю
в “24 часа”.
След като в петък Марков би камбаната и поиска прегласуване - той не бе приел тези поправки, защото отсъстваше от страната, през уикенда за нисък праг се обяви и вицепремиерът Томислав Дончев. И двамата показаха, че наистина за всяка партия е хубаво да има личности без праг, тоест които си позволяват мнение извън мейнстрийма. “Аз затова го избрах - да ми казва какво говорят хората извън партията”, напомни премиерът, че със сигурност е полезно да включиш в редиците и някой, който не е част от структурата на политическата формация и който няма притеснения да говори каквото мисли. А и Марков отиде при ГЕРБ, когато партията бе ударена след Костинбродската афера.
Иначе истината е, че в ГЕРБ беше пълно с недоволни от завишаването на прага - така както преливаше от искрено притеснени хора от Истанбулската конвенция. Никой друг обаче не посмя да го каже публично. Вероятно не от липсата на кураж, а за да се запази авторитетът на партията. Дали някой от несъгласните е споделил опасенията си директно с Бойко Борисов или Цветан Цветанов, те си знаят.
Преференции има в цяла Европа - Белгия, Дания, Холандия, Швеция, Словения, Естония, Полша, Чехия, Унгария, Гърция, Финландия. В последната страна даже,
без да е отбелязано
предпочитание,
гласът не се брои.
Има и примери, при които в листата се отбелязва по повече от една преференция.
“Категорично смятам, че трябва да бъде запазен нисък прагът за преференциалния вот. Реалната възможност на гражданите да гласуват за конкретни личности в партийните листи е стимул за партиите да предлагат качествени кандидати със силни професионални качества. В същото време възможността партийната листа да бъде преподредена работи за по-висока избирателна активност.” Това са думи на Цветан Цветанов от 2012 г. Жалко, че заради игрите на опозицията с кворума му се наложи да отстъпи. Със сигурност го направи без желание.
И в политиката, и в семейството компромис трябва да се прави - такава е логиката, с която от ГЕРБ крепят балансите в народните събрания, в които са управляващи. И искат всички, дори най-яростните опозиционери да бъдат чути.
Истината обаче е, че в този случай тяхната склонност за компромис рискува да ги взриви. Всяка година гласуващите с преференции се увеличават. На последните избори ги бяха отбелязали близо милион и половина българи. Ето защо 1 300 000 избиратели се почувстваха засегнати от пипането на преференцията и с право го тълкуваха като отнемане на вече извоювани демократични права. Понеже по това време на важни събития извън страната бяха и Борисов, и Цветанов, двамата не разбраха какво точно става.
Колкото и да е непопулярна сред част от избирателите и макар и да крие риск на местни избори или на парламентарни в събранието да влязат представители на народа, които са си напомпали резултата с пачки, в люлката на демокрацията за момента нищо по-добро не е измислено. В цяла Европа прагът е нисък - движи се между 3,5 и 7 процента. Защото
с гъвкавите или
отворени листи
гласоподавателят наистина избира. Иначе избирателното право е до голяма степен частично - одобряваш буквално вече написан в партийната централа списък. С преференцията избираш наистина.
От ДПС винаги са били срещу преференцията. Още се помни как из парламента Лютви Местан гонеше Мая Манолова - авторката на кодекса, по който изборите в България се провеждат от 2014 г. до ден днешен. Именно нейният текст въведе преференциите за всички избори, като за европейските те влязоха в интегрална бюлетина. За да сме справедливи към историческата истина, за вота за Европарламента те бяха въведени най-напред от Искра Фидосова, само че първоначално бяха на отделен лист.
Относно ЦИК - комисията, която стана постоянно действаща именно с кодекса “Манолова”, и притесненията, че няма време да се избере нова и членовете ѝ да навлязат в спецификата на работата - и тук тревоги не трябва да има. Защото сегашният ѝ състав бе избран на 21 март 2014-а, а на 25 май се проведоха избори. И ЦИК се справи.
И понеже най-близкият по време вот е европейският, да напомним още нещо практическо, което е добре да се знае и от кандидатите, и от избирателите.
За тези избори, както вече споменахме, преференцията е от 5 процента. Тук обаче водачът не е защитен, за разлика от първите места в листите, когато преференции, равни на повече от половината гласове, изместват челника. Липсата на защита изпита преди 5 години Сергей Станишев, когато бе изместен от феномена 15/15.
Изводът е, че преференцията държи нащрек и е добре да я има. А също - че който се опитва да ѝ посегне, макар и воден от добри намерения, се подлага на риск с непредсказуем изход. Нищо, че сме далеч от още по-големи реверанси към избирателя - освен че има държави с преференция без праг, в някои дори кандидатите в листата се подреждат по азбучен ред - на абсолютно равен старт. И тичат за любовта на публиката точно като в леката атлетика.