Дончо Папазов: На 80 г. не слизам от колелото и си мисля само за хубави неща

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7309168 www.24chasa.bg

Наскоро бе преиздадена книгата му “Невъзможният път”

Големият български мореплавател Дончо Папазов навърши 80 г. Наскоро бе преиздадена книгата му “Невъзможният път” за околосветското му плаване с яхтата “Тивия” през 1988 г. То му донесе славата на първия човек, минал без прекъсване за 164 дни географските ширини на юг от Ревящите 40 градуса в разгара на зимата в южното полукълбо.

- Как се чувства един мореплавател на 80 години?

- Чувствам се прекрасно. По-добре от преди 30 години, когато се завърнах от Невъзможния път. След плаването ме връхлетяха 36 вида болести. Минах през какво ли не - появи се диабет, високо кръвно, простатит, изтрити стъпала, за капак се разболях и от жълтеница. От нарушената обмяна на веществата надебелях, но вече съм във форма и не слизам от колелото. Даже вземам хапчета за диабета вместо инсулин.

- Колко време ви трябваше, за да се възстановите след Невъзможния път?

- Около 3 години.

- Наскоро преиздадоха книгата ви “Невъзможният път”. Има ли нещо, което сте премълчали, и ако сега трябва да я пишете, какво бихте добавили?

- Всичко съм описал в нея, нищо не съм спестил.

- Даже сте оставили и благодарностите към Иван Славков и други хора от онова време?

- Не бих си и помислил да ги махна.

Благодарността

не зависи от

конюнктурата на

времето, другото би

било предателство

към хората, които са ми помогнали, някои даже са рискували и кариерата си. А и считам за кощунство всяка редакция на документ, това е отвратително.

- Откъде е тази страст към пътешествията? Роден сте в София, а родът ви е от Казанлък?

- Вероятно съм го наследил от дедите си, които са били страстни пътешественици. Търгували са с розово масло и са имали кантори в цяла Европа и Америка. Имам снимка на дядо ми по майчина линия, облечен с вълчи кожух да обикаля Eвропа насред зима през 1927 г. с мерцедес с гюрук. Още на 5-6 години се научих да плувам, а

на 19 г. вече имах

награди от

състезания за

леководолази

- За какво най-често си мислехте, докато плавате в океана през Ревящите 40?

- За позитивни, ведри неща, фантазирах си. Никога не са ме връхлитали лоши мисли. Но бях толкова уморен, че повечето време не мислех за нищо друго, освен за препятствията около плаването, а те ме следваха по целия път.

- Край бреговете на Антарктида яхтата ви се обръща в ледените води. Коя бе първата ви мисъл, която ви мина през главата в този момент?

- Лодката започна да се пълни отвсякъде с вода и

първата ми мисъл бе

да грабна дюшеците

и да запуша

люковете

с тях. Гордея се с това ми хрумване (смее се), защото то ме спаси. После някъде се бяха пошегували, че съм плавал с дюшеци.

- Как си обяснявате посрещането ви като герой в Аржентина след плаването?

- Посрещнаха ме много тържествено. Имах чувството, че целият Буенос Айрес е излязъл заради мен. Може би защото аржентинецът Вито Дюма първи е минал по Невъзможния път през Втората световна война, но за разлика от него аз го преодолях без прекъсване. Даже специално ме ескортираха до делтата на р. Парана с военни кораби, включително в моя чест бяха изкарали и един от крайцерите им - “Розарио”, който бе участвал във войната с Великобритания за Фолкландските острови. Не слизах от новините им по телевизията, а най-трогателното бе, че

в Аржентина получих

200 поздравителни

писма от цял свят

Това бе особено вълнуващо за мен, като се има предвид, че тогава нямаше интернет и хората са си направили труда да отидат до пощата и да ги пуснат.

- Ако трябва да покорявате планина, коя бихте си избрали?

- Никога не съм се замислял на този въпрос. Много пъти сме си говорили с Методи Савов, който е покорил Еверест и ме придружаваше до Аржентина, за да приберем яхтата, но и през ум не ми е минавало да изкачвам върхове. Морето е моята страст.

- Кое кътче от земята е оставило най-трайни впечатления от плаванията ви?

- Обиколил съм над 100 страни с прекрасни места, но колкото и тривиално да звучи, аз си обичам България. Не понасям, когато някой се тупа в гърдите, че е родолюбец. А няма нищо по-естествено от това да обичаш родината си, както обичаш майка си.

- Вярно ли е, че преди да заминете на това голямо плаване, сте се качили на колелото и цяла нощ сте обикаляли софийските улици?

- Да, защото човек живее със спомените за близките си, приятелите, с нещата, които са се случвали в родния му град.

- Какъв вкус има планктонът, който изследвахте по специална програма?

- Отвратителен, когато е суров. Няма нищо по-неприятно като дъх от устата на кашалотите, които са били на метри от мен и съм го усещал от тях. Но след преработка планктонът може да се използва за храна.

- След дълги години на плаване из морета и океани какво оставихте зад борда?

- Може би суетата, но

никога не съм

изпитвал злоба,

омраза или завист

Тези чувства са ми чужди. Винаги ме е водело доброто, но това не означава, че не съм отстоявал позициите си. Защитавал съм ги в различни моменти от живота ми, бях и в първите редици на демократичните промени след 1989 г., но никога не съм се огъвал пред трудности.

- Запазили сте си и страхотното чувство за хумор. Успява ли да ви съхрани в трудностите?

- За мен чувството за хумор е най-голямата благина, с която може да бъде надарен един човек. Особено в комбинация с интелигентност и самоирония. Не само в трудности ме е съхранявало, то е неизменна част от общуването ми с хората. Чувството за хумор е светоглед.

- За какво мечтаете?

- Обичам да плавам, но на моята възраст подобни пътешествия на дълги разстояния вече са невъзможни. От време на време се качвам с приятели на яхта из Средиземноморието. Мечтата ми е да видя една просперираща България, която има всички дадености да е такава и го заслужава.

- Всяко лято изкарвате на каравана в Царево. Защо не избрахте Созопол, откъдето сте тръгвали на плавания?

- Не обичам лустрото, а Царево е съхранило морския си дух, има един неподправен чар, атмосфера и в него се чувствам най-добре с моите приятели рибарите, с яхтсмените на пристанището. Царево е празник за душата ми. 

  • Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Докато продължават преговорите за редовно правителство, на дневен ред идва важният въпрос да стават ли партийните лидери министри, или да останат в парламента. Темата е особено актуална, тъй като в новата коалиция (ако подпишат споразумение) лидерите ще са повече от пръстите на едната ръка. За водачите на “Продължаваме промяната” работата е ясна -
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо