Дончо Папазов: На 80 г. не слизам от колелото и си мисля само за хубави неща

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7309168 www.24chasa.bg

Наскоро бе преиздадена книгата му “Невъзможният път”

Големият български мореплавател Дончо Папазов навърши 80 г. Наскоро бе преиздадена книгата му “Невъзможният път” за околосветското му плаване с яхтата “Тивия” през 1988 г. То му донесе славата на първия човек, минал без прекъсване за 164 дни географските ширини на юг от Ревящите 40 градуса в разгара на зимата в южното полукълбо.

- Как се чувства един мореплавател на 80 години?

- Чувствам се прекрасно. По-добре от преди 30 години, когато се завърнах от Невъзможния път. След плаването ме връхлетяха 36 вида болести. Минах през какво ли не - появи се диабет, високо кръвно, простатит, изтрити стъпала, за капак се разболях и от жълтеница. От нарушената обмяна на веществата надебелях, но вече съм във форма и не слизам от колелото. Даже вземам хапчета за диабета вместо инсулин.

- Колко време ви трябваше, за да се възстановите след Невъзможния път?

- Около 3 години.

- Наскоро преиздадоха книгата ви “Невъзможният път”. Има ли нещо, което сте премълчали, и ако сега трябва да я пишете, какво бихте добавили?

- Всичко съм описал в нея, нищо не съм спестил.

- Даже сте оставили и благодарностите към Иван Славков и други хора от онова време?

- Не бих си и помислил да ги махна.

Благодарността

не зависи от

конюнктурата на

времето, другото би

било предателство

към хората, които са ми помогнали, някои даже са рискували и кариерата си. А и считам за кощунство всяка редакция на документ, това е отвратително.

- Откъде е тази страст към пътешествията? Роден сте в София, а родът ви е от Казанлък?

- Вероятно съм го наследил от дедите си, които са били страстни пътешественици. Търгували са с розово масло и са имали кантори в цяла Европа и Америка. Имам снимка на дядо ми по майчина линия, облечен с вълчи кожух да обикаля Eвропа насред зима през 1927 г. с мерцедес с гюрук. Още на 5-6 години се научих да плувам, а

на 19 г. вече имах

награди от

състезания за

леководолази

- За какво най-често си мислехте, докато плавате в океана през Ревящите 40?

- За позитивни, ведри неща, фантазирах си. Никога не са ме връхлитали лоши мисли. Но бях толкова уморен, че повечето време не мислех за нищо друго, освен за препятствията около плаването, а те ме следваха по целия път.

- Край бреговете на Антарктида яхтата ви се обръща в ледените води. Коя бе първата ви мисъл, която ви мина през главата в този момент?

- Лодката започна да се пълни отвсякъде с вода и

първата ми мисъл бе

да грабна дюшеците

и да запуша

люковете

с тях. Гордея се с това ми хрумване (смее се), защото то ме спаси. После някъде се бяха пошегували, че съм плавал с дюшеци.

- Как си обяснявате посрещането ви като герой в Аржентина след плаването?

- Посрещнаха ме много тържествено. Имах чувството, че целият Буенос Айрес е излязъл заради мен. Може би защото аржентинецът Вито Дюма първи е минал по Невъзможния път през Втората световна война, но за разлика от него аз го преодолях без прекъсване. Даже специално ме ескортираха до делтата на р. Парана с военни кораби, включително в моя чест бяха изкарали и един от крайцерите им - “Розарио”, който бе участвал във войната с Великобритания за Фолкландските острови. Не слизах от новините им по телевизията, а най-трогателното бе, че

в Аржентина получих

200 поздравителни

писма от цял свят

Това бе особено вълнуващо за мен, като се има предвид, че тогава нямаше интернет и хората са си направили труда да отидат до пощата и да ги пуснат.

- Ако трябва да покорявате планина, коя бихте си избрали?

- Никога не съм се замислял на този въпрос. Много пъти сме си говорили с Методи Савов, който е покорил Еверест и ме придружаваше до Аржентина, за да приберем яхтата, но и през ум не ми е минавало да изкачвам върхове. Морето е моята страст.

- Кое кътче от земята е оставило най-трайни впечатления от плаванията ви?

- Обиколил съм над 100 страни с прекрасни места, но колкото и тривиално да звучи, аз си обичам България. Не понасям, когато някой се тупа в гърдите, че е родолюбец. А няма нищо по-естествено от това да обичаш родината си, както обичаш майка си.

- Вярно ли е, че преди да заминете на това голямо плаване, сте се качили на колелото и цяла нощ сте обикаляли софийските улици?

- Да, защото човек живее със спомените за близките си, приятелите, с нещата, които са се случвали в родния му град.

- Какъв вкус има планктонът, който изследвахте по специална програма?

- Отвратителен, когато е суров. Няма нищо по-неприятно като дъх от устата на кашалотите, които са били на метри от мен и съм го усещал от тях. Но след преработка планктонът може да се използва за храна.

- След дълги години на плаване из морета и океани какво оставихте зад борда?

- Може би суетата, но

никога не съм

изпитвал злоба,

омраза или завист

Тези чувства са ми чужди. Винаги ме е водело доброто, но това не означава, че не съм отстоявал позициите си. Защитавал съм ги в различни моменти от живота ми, бях и в първите редици на демократичните промени след 1989 г., но никога не съм се огъвал пред трудности.

- Запазили сте си и страхотното чувство за хумор. Успява ли да ви съхрани в трудностите?

- За мен чувството за хумор е най-голямата благина, с която може да бъде надарен един човек. Особено в комбинация с интелигентност и самоирония. Не само в трудности ме е съхранявало, то е неизменна част от общуването ми с хората. Чувството за хумор е светоглед.

- За какво мечтаете?

- Обичам да плавам, но на моята възраст подобни пътешествия на дълги разстояния вече са невъзможни. От време на време се качвам с приятели на яхта из Средиземноморието. Мечтата ми е да видя една просперираща България, която има всички дадености да е такава и го заслужава.

- Всяко лято изкарвате на каравана в Царево. Защо не избрахте Созопол, откъдето сте тръгвали на плавания?

- Не обичам лустрото, а Царево е съхранило морския си дух, има един неподправен чар, атмосфера и в него се чувствам най-добре с моите приятели рибарите, с яхтсмените на пристанището. Царево е празник за душата ми. 

  • Да падне монополът на касата, но гаранцията за качеството къде е?

    Да падне монополът на касата, но гаранцията за качеството къде е?

    Че в здравеопазването ни има много криви пътеки, се е уверил на собствен гръб всеки българин. Реформа трябва да има, но каква да бъде? Сега отново се вади идеята да се премахне монополът на здравната каса. Звучи добре, че така щели да се повишат качеството и контролът на медицинските услуги, но реалистично ли е
  • Диляна Ценова

    Коментар на седмицата №1: В парламента гномове избиват комплекси

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи за изминаващата седмица. Този е №1 с 132 728 четения. Искат още чегъртане В средата на май записах за “24 часа” интервю с известния юрист проф. Пламен Киров по повод вероятността машинното гласуване да бъде обявено за противоконституционно. Ако това се случи, коментира професорът

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо