Владо Карамазов: Направих видеодневник за "Дяволското гърло", снимах всеки ден на терен

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7312716 www.24chasa.bg
ВЛАДО КАРАМАЗОВ

Той е един от най-разпознаваемите и харесвани актьори у нас. Макар на 27 април да навършва 40 г., той отдавна е доказал таланта си с превъплъщенията си и в театъра, и в киното, а и като водещ на приключенското предаване “Сървайвър”.

Съвсем скоро зрителите ще го видят в нова роля - на следовател от смолянската полиция в криминалния сериал на Нова тв “Дяволското гърло”.

- Откривате труп в едно от смолянските езера - така започва новият сериал с ваше участие “Дяволското гърло”. Какво става след това, г-н Карамазов?

- Започваме да разследваме поредица от убийства и излизат много неща, за които нашите герои изобщо не са предполагали. Доста е интересно. Всъщност сюжетната линия на сериала е криминална, но по-генералната е житейската драма на моя персонаж. Тя излиза през тези 12 серии, стига се до наистина крайни разкрития и големи емоционални преживявания.

Това е по-скоро драматичен

сериал с поддържащ

криминален сюжет

Затова според мен хората ще го харесат. Онзи ден го гледах за първи път тотално завършен с музика и цветови корекции и наистина се впечатлих. Хората ще видят по-различно ниво в България, много по-високо, каквото не сме свикнали да гледаме.

- Какъв е вашият персонаж?

- Моят персонаж се казва Филип Чанов и е следовател в смолянското РПУ. Когато започват да се случват убийствата, той е малко шашнат, защото неговата работа досега никога не го е сблъсквала с подобни престъпления. Пращат му следовател от София - в ролята е Теодора Духовникова, и заедно с нея започват да разследват убийствата. Филип Чанов е доста обран човек, интроверт, някога е бил шампион по зимни спортове.

- С какво ви беше интересен той и целият сериал?

- Това беше доста голямо предизвикателство, защото чисто актьорски трябваше да изиграя сериозни емоционални сцени, много на брой. Предизвикателство беше и времето, с което разполагахме. Ако беше продукция някъде извън България, най-вероятно за една такава сцена щяхме да имаме 2-3 дни. Тогава щях да мога абсолютно свободно да се разположа. Докато тук имахме лимитирани часове за всяка една сцена. През цялото време треперих дали ще имам късмета точно за тези часове да не се случи нещо извънредно, което да ми попречи да си свърша нещата, както искам. Имах голям късмет - направих ги, мобилизирах се и успях.

Също така самата планина и атмосферата около нас много помагаше.

- За първи път такава голяма продукция се изнася извън декори и студио в София. С какво е по-различна работата на такова място като Родопите?

- Нямам думи, беше върхът. Ние сме свикнали да снимаме само в контекста на града и всичко да ни е познато. Там за нас беше непознато. Това, че отиваш някъде и не се занимаваш с всекидневната ти работа, а само и единствено със сериала, е много различно. Ние отидохме за два месеца и половина и работихме само по това в тази природа и в тази атмосфера. Беше страхотно -

да си всеки ден там,

да дишаш чистия

планински въздух,

да ходиш на тези прекрасни места, помагаше и на образите, и на сериала, и на нас. Целият екип беше много зареден. Трудно е да се съберат всички важни елементи в едно в такъв тип продукции. Този път имахме късмет, че точно това стана - сценарий, актьори, екип, място.

- Първият снимачен ден съвпадна с Преображение Господне и продуцентът Евтим Милошев помоли отец Живко да чете молебен за здравето на екипа на снимачната площадка. Вие в какво вярвате?

- Аз вярвам най-вече в това, че нищо не е случайно в този живот, че има нещо, което е предопределено - нещо ти се случва просто защото така е трябвало да стане. Смятам, че всичко, което на мен ми се е случило, е някак си неслучайно. След време разбирам защо точно това ми се е случило. Вярвам и в мистични неща, в прераждането, както и в това, че тук, на Земята, има хора, които общуват с някакви други светове. Това сме го виждали и не можем с лека ръка да го пренебрегнем.

Това с молебена тогава беше много хубаво. То се е превърнало в нещо като традиция - Евтим винаги го прави в началото на големи проекти.

- Какво още се случи, докато бяхте там за снимките?

- Направих видеодневник, който сам си измислих. Той е от 45 видеа. Снимах всеки ден на терена, тъй като всеки ден работихме на различно място. Тези филмчета са по 2-3 минути и в тях казвам къде сме, какво ще снимаме днес - нещо елементарно, но в същото време като се съберат всички видеа накуп, представляват сериозен очерк на снимачния процес. Като тръгне сериалът, ще започна да ги пускам на моята фейсбук страница и се надявам, че ще бъде интересно за хората. Ние снимахме в морги, на връх Перелик, на толкова различни места. И

тези видеа са малък

откраднат момент

от снимачния процес

- Снимали сте в морга, как преодоляхте страха си от кървища?

- Най-запомнящият се момент от снимките беше работата в тази морга - истинска, в смолянската болница. Доста се подготвях - за атмосферата вътре, за миризмата. Е, колкото и да се подготвях, беше кошмарно. Цял ден прекарах там, изнервих се много, седях, не смеех да мръдна, не беше приятно. Имам голяма фобия от кръв, трупове, не мога да я преодолея.

- Станахте лице на кампания срещу насилието над медици. Каква е целта ѝ?

- Когато ми предложиха да стана лице на кампанията, веднага се съгласих. Имам доста познати лекари, които са ми разказали за подобни случки. Аз просто недоумявам как са възможни. Това е абсурд на нашето общество, с който трябва да се преборим.

Кампанията е чрез доброто да се опитаме да парираме цялата тази агресия. Звучи идеалистично, но е хубаво да се започне от някъде. За кампанията хората могат да се снимат с лекарите, които са им помогнали, да изпратят снимката във фейсбук страницата или на имейла на Българския лекарски съюз. Най-хубавите снимки ще влязат в голяма изложба. Аз също се снимах с моите лекари, които са ми и добри приятели.

- Как може да се справим с агресията над медиците?

- Големият проблем е не само побоят над лекарите, а агресията в обществото. Има я навсякъде. Всичко започва от началното възпитание на децата - наистина е важно да им се говори. Моите родители така са ме възпитали, че аз трудно мога да говоря с лекар на “ти”. Докато има хора, които директно тръгват да ги бият. Изниква ми въпросът как един обикновен човек разбира дали лекарската манипулация е била успешна, или не. Откъде ти знаеш какво точно са направили при положение, че не си медицинско лице. Преди всичко лекарите са, за да ни помагат, не за да ги бием.

- Вие също изиграхте лекар - в “Откраднат живот”. Ще участвате ли в новия сезон на сериала?

- Да, скоро ще започна снимки. Просто искахме малко да разминем двата сериала. Ще вляза по средата на новия сезон на “Откраднат живот”. Но какво ще се случи, нямам представа.

- Вие сте първата популярна личност у нас със собствено къмюнити (от англ. - общност) и чатбот във вайбър, преди два дни изнесохте и лекция за тях - защо ги направихте?

- Да, те доста се развиха. Приложението за къмюнитито в момента работи безупречно. Една рекламна агенция - The Smarts, прави събития, на които кани интересни хора, занимаващи се с иновации в рекламата, комуникацията. Те решиха, че комюнитито и чатботът във вайбър все още не са толкова известни и направиха такава среща с публиката с мен и Васил Петев от компанията, която произвежда чатботовете. Всъщност на тези срещи идват хора от рекламния бизнес, маркетинг мениджъри.

- Хората могат да ви задават въпроси в къмюнитито. За какво ви питат?

- Това е много интересно - често питат каква е разликата между него и профила ми във фейсбук и в инстаграм. Но къмюнитито е нещо много по-лично от всички останали социални мрежи. Когато го отворя и могат да пишат в него,

го чувстват, сякаш отварям

вратата на къщата си за тях

- започваме да си пишем в личен разговор така, както те го правят със свои приятели и роднини. Стойността е много по-голяма. Мисля да започна да отварям къмюнитито за определени теми, по които да дискутираме, защото иначе става доста хаотично. Интересно ми е, защото ми е важна обратната връзка с хората. Например по един проект - “Пресъздай класиката”, изпях песен на Йорданка Христова. Дадох си сметка, че никога не съм имал подобна обратна връзка от публиката за нещата, която правя. И ето - изведнъж за тази песен имах 1500 коментара.

- С това ли се занимавате активно сега?

- Да, в момента работя по социалните мрежи, защото искам там да настъпя сериозно, да имам аудитория, която харесва нещата, които правя, и да ги следи. След като това се случи и съм сигурен, че съм успял, ще реализирам мои проекти - сериал е едно от нещата, които бих искал да направя като продуцент. Ще си поддържам моя сайт vladimirkaramazov.com, ще започна три проекта с три големи компании в онлайн пространството. Радвам се, че компаниите вече не искат само снимка с даден продукт, а застават зад по-мащабни проекти с по-голяма стойност, които да имат съдържание. Например с една такава компания направихме “Мисия Маверик”, която имаше голям отзвук. За него с Диана Алексиева откривахме по 5 човека, които са успели и които провокират, зареждат обществото. Аз открих моите 5, тя - нейните 5, написах текстовете за моите, след това ги и снимах.

- Покрай всички тези ангажименти къде вмествате театъра?

- Дойдох до такава възраст, в която искам да се развивам в други посоки. Така или иначе животът на човек не е много дълъг - годините минават бързо. Казах си, че останах в театъра доста време и по някакъв начин провокацията там вече не е същата. Не искам да се махам от театъра, а да усещам това, което съм усещал преди 10 г. Леко го позагубих и най-вероятно рецептата да се върна към тръпката от театъра отпреди е леко да се поразделя с него и той с мен. Да мине време, в което той ще ми залипсва и аз на него. А през това време да се развивам в други посоки. Имам много идеи, работя върху тях. Примерно фотографията - искам да съм добър в нея.

Другото, което искам

да направя, е да се

развивам в пеенето

Започнах да работя по това с Петя Диманова - моя приятелка, учителка по пеене. Няма да стана певец, но искам да обогатя умения, които през годините съм оставил на заден план точно заради театъра. Сега дойде моментът, в който искам да се впусна в 5 или 6 посоки.

- Ще пропуснете ли следващия театрален сезон?

- Да, ще го пропусна. Имам представления, които си играя. Ще пропусна и по-следващия, но ще видим как ще се развият нещата.

Мен ме провокират новите неща. Имам една-две приятелки от театъра, които ми казват колко неправилно е това, което мисля. Не смятам, че това е странно и неправилно, аз не искам да стоя на едно място. Ако постоянно играя само и единствено в театъра, ще си остана на нивото да не пробвам онова, което ми се е искало още от детството. И в което искам да се развивам. Аз се уча с всеки ден - покрай вайбър, чатботовете, минах и училище за инстаграм. Така или иначе искам да съм адекватен на времето, в което живеем.

Моята професорка ми е казвала, че популярните личности не могат само да си живеят собствения живот, но е хубаво да са пример за обществото. Това е точно така. И за мен именно

социалните медии са

начинът, по който мога

да стигна до младите

хора, да ги провокирам

да мислят креативно,

а не че в България нищо не може да се случи. Да преследват мечтите си и да се самоусъвършенстват.

- Казвате, че искате да развивате умения, които сте оставили на заден план. Готвенето част от тях ли, все пак сте завършили техникум по обществено хранене?

- Не, никога не съм имал кулинарни умения. Към тях не мога да се върна по никакъв начин. Знам кои са нещата, които бих могъл да правя, както и онези, в които не съм добър.

- Покрай брат ви Иван Александров, който направи торта за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл, научихте ли се да правите сладкиши?

- Не, не мога.

- Пробвахте ли от тази торта?

- Да, после брат ми направи същата - много е вкусна. Брат ми е страшно добър, прави невероятни неща. Като отида при него в Лондон, аз се пазя, но все има изкушения като торти, къпкейкове. Като отвориш хладилника, на масата, на шкафа - навсякъде има по нещо сладко.

- Често ли се виждате и доколко е важно семейството за вас?

- Да, често се виждаме, той води курсове и тук, в София. Примерно по 2 пъти в месеца се връща. Когато мога, аз ходя при него. Виждаме се, семейството е много важно, разказваме си всичко, подкрепяме се - всеки с неговите си проблеми, с неговите си успехи.

- Говорихте ли със семейството си за плановете си да оставите театъра?

- Да, те никога не ми се месят, подкрепят ме. Свикнали са, че всичко, което правя, е дълбоко обмислено. Още от малък съм такъв - организиран и сериозен. Те го знаят и не се притесняват. Знаят, че щом тръгна да правя нещо подобно, имам някаква алтернатива и най-вероятно ще е за добро. Аз също смятам, че е за добро. Театърът е изкуство, което трябва да се прави с кеф, на което трябва да си много отдаден. Когато започнеш да го правиш по задължение, не е хубаво. Той е моята мечта, моята професия. Аз съм бил в него толкова дълго време, обичам театъра и заради това никога не бих си позволил да постъпя с него по повърхностен начин - да участвам само защото трябва или само заради пари. Усещам, че провокацията в момента липсва и ще изчакам режисьора, текста, който да ми я върне. Когато това дойде, ще бъде в пъти по-стойностно. Искам вече да имам три представления, но те да са на върха. Когато се появя, то наистина да бъде събитие и да е нещо, което съм избрал с любов и желание.

В България схващането е, че като се хванеш с нещо, трябва да се занимаваш с него докрай. Аз не искам това. Ще стана на 40 г. и искам да пробвам други неща, да продуцирам, да пея, да се занимавам с фотография, да правя реклами в онлайн пространството, да знам всичко за това.

- Обмисляте ли да направите изложба с ваши снимки?

- Евтим Милошев постоянно ми говори за изложба, но не. Всеки трябва да си знае мястото. Аз съм разумен човек, не залитам по фантазии. Това ще стане, когато наистина сметна, че си заслужава и съм стигнал задоволително ниво. В момента се уча - не мога с проби да направя изложба, абсурд е!

- Преди много пътувахте, защо спряхте?

- Пътуването беше много сериозна моя страст. Мисля, че сега фотографията ще ме върне към нея. Спрях, защото се уморих - с тия куфари по тия летища... И ме мързи. Лондон ми е максимумът. Искам да отида в Колумбия, защото е хем леко опасно, хем предизвикателно. Може би е въпрос на време.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

С плаж и майтапи преминаваше лагерът ни, но не и с тренировки! Скандалните разкрития направи пред съда футболист, участвал в уговорени мачове в родната "Б" група! Смелчагата, дръзнал да проговори за далаверите в първенството, е Християн Гачев. Той бе привикан в спецсъда, за да разкаже за шашмите със спортни срещи,

Легенди се носят за съдбата на митичния снайперист Красимир Станчев-Легионера. Версиите са десетки. От предположение, че е станал наемник на грузинската мафия, до слух, че е убит и трупът му е положен в безименен гроб в полите на Витоша. Вече 15 години родната полиция издирва Легионера по подозрение,

Вдовицата на Георги Илиев-Главния Мая тихомълком се е отървала от скандалния хотел „Дюн“ в курорта Слънчев бряг, показа проверка на "България Днес". Сделката е част от трансформацията на страховитата в миналото групировка ВИС-2. Тя стартира преди около две години с мащабно закриване на фирми и разпродажба на имоти,