От града на Дунав до ловешката Ябланица безработицата не пада под 25%
Ако човек реши да пропътува определен регион от страната - Северозападния, тръгвайки от последните разположени близо до границата общини като Макреш, Кула и Грамада, и върви в посока изток-югоизток, трябва да се поинтересува само от едно определено нещо: каква е безработицата във всички общини, през които е преминал.
Тогава ще му стане ясно, че в този край на страната има нещо нередно. Защото чак докато стигне до ловешката община Ябланица -
около 200
километра,
той ще мине само през общини, в които безработицата не пада под 25%.
Има и общини с истински рекорди в това отношение като Хайредин, Борован, Якимово и Ружинци, където тя достига и дори надхвърля немислимите 50% от работоспособното население.
Тези данни нямат нищо общо с данните за безработицата на национално ниво. За януари 2018 г. тя е 7,2%, а има населени места, в които е и под 5%, т.е. на практика изобщо не може да се счита за проблем.
Дори в Монтана и Враца тя е около средната за страната, а в самия Видин е десетина процента. Проблемът е във всички останали общини в този регион. Там населението, доколкото изобщо е останало такова, е трайно неработещо и това създава огромни диспропорции с други части на страната.
В България има още един такъв регион, в който са скупчени близо една до друга общини с безработица над 25% - в крайния Североизток. Например
във всички общини
около Каолиново
безработицата надхвърля 30%, а в самото Каолиново е дори над 50%. Но все пак става въпрос само за 5 общини.
Безработицата е само един от многото икономически показатели, които демонстрират, че в България има жестоки диспропорции между отделните региони.
От наскоро публикуваните данни на НСИ за брутния вътрешен продукт по области за 2017 г. се вижда, че икономиката във Видинска област е произвела 640 млн. лв. брутен вътрешен продукт, докато тази на София-град - 40,127 млрд. лв.
Т.е. икономиката на Видин
може да се
побере
62,6 пъти
в икономиката на столицата.
Това е най-голямата диспропорция, която може да се открие в България, когато сравняваме икономиките на отделните области и въпросът е на какво се дължи тя.
Още от средата на предишния програмен период на европейските оперативни програми бе възприето правилото, че проектите, които кандидатстват от Северозападния регион за финансиране по почти всички програми, получават бонус при оценяването си. Така че при равни други условия те получават нещо като преференция.
Това обаче не е помогнало особено много на Северозапада. От последното издание на т.нар. Регионални профили, които изготвя Институтът за пазарна икономика, се вижда, че точно в този край на страната показателят “получени евросредства на глава от населението” е сред най-ниските.
От влизането на България в Европейския съюз до средата на 2018 г.
общините у нас са получили
бруто общо 10,7 млрд. лв.
европейско финансиране,
т.е. средно на човек се падат по 1513 лв.
От данните се вижда, че има общини, макар и само две на брой - Созопол и Костинброд, в които този показател е над 5000 лв. Повечето са около средните за страната 1000-2000 лв.
Вероятно никого не би учудил фактът, че точно в Северозападния регион за повечето общини този показател е
между 0 и 600 лв.
Единствено във Видин е около средния за страната, а в Монтана и Враца е дори малко повече. Но всички останали общини очевидно биват заобиколени от този род инвестиции. Най-вероятно причината е, че липсва всякакъв административен капацитет в местната власт да усвояват европейските средства.
Широко разпространеното схващане, че липсата на добра инфраструктура също отблъсква инвеститорите и на практика може да доведе до “заспиване” на икономиката на цели региони, също може да бъде обяснение за големите диспропорции.
Трябва да се отбележи обаче, че сама по себе си пътната инфраструктура в Северозапада не е кой знае колко по-некачествена от тази в други региони на страната. Но определено липсва свързаност с други региони на страната.
Преди десетина години например на изграждането на Дунав мост 2 при Видин-Калафат се гледаше като на панацея за решаване на проблема с икономическата изостаналост на този регион. Мостът е факт вече няколко години, но някои чак сега откриха, че той с почти нищо не е ускорил икономиката на областта. Защото довеждащите до него пътища са си същите като преди.
Най-щастливото население е в Трекляно - на всеки 26 човека се пада по един общински служител
Териториално-административната реформа в България все още не е на дневен ред, но ако някой ден се реши, че има нужда от преразглеждане на правомощията на местната власт, това със сигурност ще даде тон на най-шумния дебат в държавата.
Защото в България има общини, които се явяват най-големите работодатели на населението, а това създава зависимости, които няма как да не влияят на политическите процеси на местно ниво.
Затова е любопитно да видим по колко общински служители се падат на човек от населението. Това може да се види най-добре от тримесечните данни на Министерството на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и броя на общинските служители.
Излиза, че колкото по-голямо е населеното място, толкова повече жители се падат на 1 общински служител.
Това на пръв поглед е нормално, тъй като много закони изискват създаването на точно определени длъжности, което няма как да се избегне.
Но все пак има и нюанси. Например четирите общини, в които служителите би трябвало да се разкъсват най-много от работа, са София-град, Казанлък, Добрич и Перник - над 500 души на 1 общинар. В повечето големи градове се падат над 400 души на 1 служител. В мнозинството населени места са под 100 човека.
Рекордьор е кюстендилската община Трекляно - на всеки 26 човека от населението там се пада по един общински служител.