Димитър Маринов: На сцената на оскарите не бях сам, представлявах българската школа - в САЩ не съм взел нито един урок по актьорско майсторство

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7319255 www.24chasa.bg
Снимки: Фейсбук профил на Димитър Маринов

Още акценти от интервюто с българина, взел "Оскар" като част от актьорския състав на "Зелена книга":

За това, което мога и правя, благодаря на българската школа и най-вече на Тодор Колев, Коко Азарян, Георги Попов, Петко Петков, Невена Коканова, Мария Карел - чувствам гордост и желание в тяхна чест

Не искам никой да ме миропомазва, а само да ми се даде възможност да правя това, което мога

Колкото и странно да звучи, на сцената си мислех за всички млади български студенти с мечта за театъра и киното - искаше ми се да ги прегърна и да им кажа - това е вашият момент

След церемонията бях поканен на партито на Елтън Джон, страхотно беше

- Как се чувствате с “Оскар” в ръцете си, г-н Маринов? Вие сте първият български актьор, отличен с престижната статуетка, връчи ви я лично Джулия Робъртс.

- Това е усещане, което не може да се опише. Лично Джулия Робъртс да ти връчи “Оскар” - уау, невероятно изживяване беше.

Изведнъж целият ти живот минава на лента на много бърз кадър. И виждаш, че всичко, през което си минал - и добро, и лошо, е трябвало да се случи, за да се стигне дотук.

Това е претопяване на всички лоши чувства, съмнения и несигурности, независимо че аз съм доста умерен в действията и решенията си човек. Въпреки това винаги ги има онези страхове, несигурност, недоверие... дали ще стане, или не. И това е моментът, в който всичко това се измива.

Този момент всъщност е и едно уникално чувство за отговорност пред тези, които те гледат и се вълнуват заедно с теб. Беше уникално усещане. Сега аз давам пример, надежда и увереност на всеки, който някога е мечтал и иска да бъде там, където съм аз в момента.

Колкото и странно да звучи, в този момент единственото, за което си мислех, бяха всички млади български студенти от всички театрални и киношколи в България. И ми се искаше да ги прегърна и да им кажа - не се предавайте, напротив - това е вашият момент. Спомних си как аз бях по коридорите на ВИТИЗ, по коневръза на “Раковски”, надеждите и мечтите ми. Нищо не беше напразно.

- Затова ли развяхте българското знаме от сцената?

- Това знаменце има своята история. Преди 3 дни ме поканиха да направя една сесия на майсторския клас на Actor Studio на Бърни Хелър - той е учителят на Леонардо ди Каприо. И той ме покани като специален гост в неговия майсторски клас - направихме една сесия с въпроси и отговори на младите студенти.

Но, пътувайки затам, аз се обадих на Вяра - секретарката на българския консул в Лос Анджелис, и я попитах откъде да си намеря малко българско знаменце. Тя само ме попита къде съм и след час дойде на паркинга до Юнивърсъл студио, където бях. Вяра ми донесе на крак флагчето от бюрото на консула. И ми каза: Каквато и да ти е идеята, бъди горд! И ми даде три мартенички. Направо полудях.

И като се приготвях за червения килим, си сложих знаменцето във вътрешния джоб. С убеждението, че не съм аз сам на червения килим, а цяла България е на церемонията. И бях убеден, че ако се кача на сцената, ще го извадя.

- В България се чуха много различни мнения за това, че сте извадили българското знаме на сцената, бяхте дори критикуван. А колегите ви от филма имаха ли някаква реакция?

- Ни най-малко ме е интересувало кой как ще реагира. На няколко оскара развяваха мексикански знамена, ако помните. А и аз не съм го развявал, а просто си го сложих в джобчето от гордост, че съм българин. И исках цяла България да разбере, че аз не съм на сцената заради себе си.

Аз представям българската школа. Защото в САЩ аз не съм взел и един урок по актьорско майсторство. Това, което мога и правя, е изцяло това, което съм научил в България. И благодаря на българската школа, най-вече на Тодор Колев, Коко Азарян, Георги Попов, Петко Петков, Невена Коканова, Мария Карел. И чувствам гордост и желание в тяхна чест и поклон пред паметта им.

Разбрах за неприятните отзиви в България и за това, че ме критикуват заради това, че съм извадил българското знаме на сцената. Много е неприятно, ако наистина има такива хора в България. Да, аз съм имал флагче в джоба си от любов към България. И е недостойно да бъда критикуван за това.

Но ще ви кажа и нещо друго - сега изведнъж се оказа, че имам страшно много приятели. Искам да им кажа: Благодаря, че ми се обаждате, скъпи приятели, но имам само един въпрос - къде бяхте последните 25 г.?

- Славата привлича хората.

- Така е, за съжаление. Пожелавам си да дойде денят, в който хората ще привличат хората.

- Очаквахте ли “Зелената книга” да е големият победител на оскарите?

- Честно казано, не. Особено след всички проблеми, които имахме. Както излезе една статия в “Дейли Нюз”, че това е филмът, върху който се е хвърляла най-много кал от всички оскари до момента.

- Какви проблеми имахте?

- Предимно коментари на семейството на Дон Шърли (музиканта, за когото се разказва във филма - бел. ред.). Те казаха едва ли не, че историята във филма е една голяма лъжа.

След което обаче бяха опровергани с официалните аудиокасети. И не само фамилията Кенеди официално излезе да защити филма, като казаха, че те пазят, а и то е държавен архив - точно този разговор от затвора на Дон Шърли, когато се обажда на Боби Кенеди. И опровержението беше голямо.

После - че “Зелена книга” изпраща невярно послание, че едва ли не расизмът е свършил или може да свърши. И Питър Фарели, и Виго Мортенсън бяха смазани от това.

Цялата тази контраверсия, която беше направена нарочно... Откровено трябва да кажа - не е честно! Защото ние бяхме малкият филм, който никой не очакваше да стигне доникъде. И в един момент народът надделя, добротата и надеждата надделяха.

И когато на церемонията дадоха на “Рома” “Оскар” за най-добър международен филм, в този момент сърцето ми дълбоко се преобърна. Казах си: Край, най-големият ни претендент в момента взе за най-добър филм, не е възможно да дадат такава награда и в американската категория. Но чудото се случи!

- Казвате малкият филм, но все пак е продукция на Спилбърг?

- Да, но в сравнение с всички останали филми сме малки.

- Спомням си, че имахте проблеми при наградите “Златен глобус” в началото на януари - организаторите не допуснаха целия актьорски състав да се качи на сцената, за да вземете наградата си, за да не сте много бели мъже около Махершала Али и да няма обвинения в расизъм. Как сега пробихте на оскарите?

- Поканиха ме, но мястото ми беше на по-задните редове. Но когато спечелихме за най-добър сценарий, а после и Махершала взе “Оскар” за главна роля, аз си направих път напред. И когато обявиха нашия филм за победител, се качих на сцената с останалите.

А вечерта бях поканен на партито на Елтън Джон, което беше страхотно. След това имахме купон само за екипа на “Зелената книга” в един уникален ресторант бар в Бевърли Хилс.

- Разкажете как вие попаднахте в тази продукция - как ви избраха за ролята на виолончелиста Юрий Тахт във филма?

- Това е моят пробив в т. нар. А група на киноиндустрията. Откровено казано, аз никога не съм бил кинаджия, не съм имал слабост към киното. Аз съм театрал. Но усещането да си част от такава мегапродукция с толкова звезди, е уникално. Когато научих за кастинга, изчетох всичко за Юрий Тахт и бях изненадан от приликите му с мен. И аз съм класически музикант, но цигулар. Роден съм и съм израснал в “съветската” система, после избягах в САЩ. И прототипът, и аз сме над 50-годишни, а и физически си приличаме. Явих се на първия кастинг, но ме отхвърлиха с присъдата “прекалено улегнал за ролята”.

След месец обаче отново ми звъннаха, но поискаха да се науча да свиря на виолончело за 5 дни. Е, макар да съм цигулар, на чело не бях свирил. Но работих упорито и се научих. Този път на кастинга бяха Питър Фарели, Виго Мортенсен и самият Стивън Спилбърг. И получих гласовете им.

Всъщност на Олег, моя герой, е най-великата реплика. Цялата идея на филма е, че Дон Шърли е гений, който се бори срещу расизма и репресията. И Тони Лип - образът на Виго, не може да го разбере. И идва един критически момент, поантата на филма - аз да му обърна съзнанието, за да не ни “разстрелят” всички. Правя един монолог, в който казвам великата реплика: “Ти един път ме попита защо Дон Шърли прави всичко това. Ще ти кажа. Не е достатъчно да си гений, нужно е кураж, за да промениш човешките сърца.” Това е целият смисъл на филма.

- Какво е да работиш с толкова големи звезди като Виго Мортенсън и Махершала Али? Разкажете ни някой интересен момент от снимките.

- Те са страхотни. С Виго си допаднахме много, през вечер излизахме заедно на кръчма. С Махершала пък се работи изключително лесно и приятно, много топъл, отзивчив, готин човек, истински пич.

Няма да забравя, че в момента, в който ме одобриха за филма, агентът ми ме предупреди да внимавам много с цигарите, защото Холивуд мрази пушачите. И се събираме ние на първото четене на сценария, а в почивката аз бързам да намеря къде е ъгълчето за пушачи. Отивам там и кого да видя - Виго, който дори ми се зарадва. В първия момент сърцето ми буквално тупаше в корема - стоях до мегазвезда, гигант на киното, номиниран за “Оскар”, а сега стои до мен с една опърпана фланелка, пушим си двамата и си говорим сладко...

С Махершала пък се сближихме още на втория ден. Предстоеше да снимаме сцена на руски. Той се приближи до мен и ме помоли да му помогна с езика, защото въпреки учителя си не може да се справи. Срещнахме се след снимки в двора зад хотела. Оказа се, че текстът, даден на Махершала, е прекалено сложен - цял Достоевски. Реплики, които и аз нямаше да мога да науча, затова му дадох моя си превод, сам си го бях направил. Отне ни 20 минути. Аз му казвам как да произнася думите, къде да слага ударенията. Записах се на неговия телефон на руски, след това го накарах да се запише той. Пратих да го слуша сам. След 5 минути той идва със сълзи в очите и ми казва: “Не мога да повярвам, че говоря руски.”

- Какви нови проекти да очакваме с вас?

- Не знам. Зависи мениджърите и агентите ми какво ще предприемат. Надявам се нещата да се развият по друг път. Искам да ми се даде възможност да покажа това, което мога. И тайно се надявам, че сега с тази награда ще имам повече възможности. Искам само повече възможности, не искам никой да ме миропомазва и да ми се кланя. Дайте ми възможност да изляза и да направя това, което правя.

- Предстои премиера на български филм с ваше участие и ще откриете “София филм фест” съвсем скоро. След това?

- Засега нямам официална покана отникъде, но ще видим.

Визитка

Роден на 6 октомври 1964 г. в София. Осиновен като бебе от леля си Димитрина Маринова

Свири от дете на цигулка, бил е във филхармония “Пионер”

През 1983 г. е арестуван при опит да избяга от България с влака “Ориент Експрес”. Осъден е на 3,5 г., първата излежава в Централния затвор в София с най-големите престъпници, а след това 1 г. е политически в Стара Загора

Два пъти кандидатства във ВИТИЗ, но службите му пречат. През 1989 г. Тодор Колев и Коко Азарян му издействат разрешително от министъра на културата Георги Йорданов

През 1990 г. тръгва на турне с Йълдъз Ибрахимова и Андрей Баташов и остава в САЩ с една цигулка и 112 долара в джоба. В началото работи различни неща, има и своя пицария

През 1999 г. започва работа в държавния театър в Сан Диего. Снимал се е в много реклами, играл е в няколко тв сериала, най-известният от които е The Americans

Преподава в театралната гимназия в Сан Диего

Съпругата му Дженифър е американка, имат две момчета

Играе в "Зелена книга", който взе "Оскар" за най-добър филм

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази