Доц. Костадин Ангелов: Агресивни към лекаря са псевдоинтелигентните, интелигентните и по-малко образованите му вярват

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7325265 www.24chasa.bg

Заради промененото отношение на обществото има отлив на младите от професията, скоро ще търсим кой да ни лекува, казва изпълнителният директор на УМБАЛ Александровска

- Доц. Ангелов, включихте се в кампанията “Добрата дума лекува” на Българския лекарски съюз срещу насилието към лекари. Защо се развалиха отношенията между болните и лекуващите ги в последните години?

- Кампанията е полезна и трябва да се подкрепи от възможно повече хора. Не бива да забравяме, че доверието между пациент и лекар е в основата на успешното лечение. Липсата му води до невъзможност за постигане на добри резултати - основната цел на медицината. Връзката между пациента и лекаря се скъса и има криза на доверието.

Причините са много, начело поставям увеличаването на негативната енергия в нашето общество. Народопсихологията на българина също има роля - винаги трябва да търсим виновен за каквото и да е. Медиите, поне някои, също мултиплицират всяка лоша новина.

Всяка смърт се развява като лекарска грешка, небрежност или някакъв медицински пропуск. А статистиката показва, че нито смъртността се е увеличила, нито лекарските грешки.

И като резултат - увеличи се пропастта между лекар и пациент – дори да си говорят, те често не се разбират.

- В лицето на хората, упражняващи насилие днес, имаме вече плодовете на това възпитание, така ли?

- Да. Имаме и дефицит на ценности, всеки може да обижда и да наранява другия, без да мисли за последиците. Заради напрегнатия живот на родителите част от децата се “самовъзпитават” чрез електронните устройства, а в ежедневието им често има време за много електронни игри с насилие. От детската градина и училището трябва да се започне, от родителите. Уважението към другия трябва да се възпитава от дома, от раждането.

В нашето минало лекарят е бил един от най-важните хора в селото и в града. Днес не е така. Цялостното отношение на обществото е различно, а това също води до отлив на младите от лекарската професия. Завършващите медицина поглеждат повече към чужбина. Тази тенденция намалява, но няма да спре. В един момент ще усетим, че много сме сгрешили. Тогава ще трябва да направим всичко възможно не само да върнем доверието към лекарите, но и да намерим такива, които да ни лекуват. И сега има райони в България, където няма лекари и това е изключително сериозен проблем. С реформата в спешната помощ проблемът с достъпа ще бъде решен донякъде, но има още много да се желае.

- Хората в големите градове се мислят за защитени от липсата на специалисти, но се лъжат. Съгласен ли сте?

- Определено важи и за големите градове. Много трудно можеш да задържиш добър специалист в която и да е болница, ако не му предложиш добри условия на труд, добро заплащане и не му гарантираш спокойствие в работата, благоприятна среда, уют. Ако това липсва, няма гаранция за бъдещето на дадена клиника или болница. Стига се дотам, че не се гледа колко добре работи един специалист, а просто да го има в болницата. По тази причина

на определени места се

ползват дипломите на

определени хора, за да не

се закриват структури

Поддържат се изпразнени от съдържание структури, които носят гръмкото име болница, без да предлагат необходимото качество.

Това със сигурност ще продължи, но трябва някак да бъде ревизирано, контролирано и ограничено, да не кажа ликвидирано.

- Вие като лекар също сте били обект на насилие по време на работа. Ще разкажете ли повече?

- Беше през 2005 г., когато работех в Центъра за спешна медицинска помощ за София-област, базиран в Окръжна болница, сега УМБАЛ “Св. Анна”. Един много ядосан мъж докара баща си с инфаркт. Тогава имаше райониране на болничната помощ в София и този пациент от кв. “Дружба” с такава диагноза трябваше да бъде приет в ИСУЛ. Обясних на сина, че спазваме наредбата и баща му ще бъде транспортиран с линейка до ИСУЛ. Той много се ядоса, извади пистолет, опря го в челото ми и каза, че ако нещо се случи с баща му, аз ще нося цялата отговорност.

Отговорих, че това няма да промени моето решение, защото спазвам указанията.

Преведохме пациента в ИСУЛ. По-късно се обадихме на колегите, пациентът беше добре и така разбрах, че няма да ми се случи нищо лошо. Не подадохме оплакване.

Аз нямах и 1 г. като лекар, съвсем млад. В Спешния център беше като бойно поле - обслужвахме контингент от 800 000 души. Беше много страшно като медицински случаи, мултипрофилна спешност, но и изключително мотивиращо. Можеш да дадеш всичко от себе си и бързо виждаш резултатите. Там за кратко време добих много опит. От моя началник тогава д-р Пламен Паликарски, сега работи в ЦСМП - София, който е изключително балансиран, етичен, колегиален, научих страшно много и съм му благодарен.

- Самият случай промени ли ви като лекар?

- Имаше много случки тогава. След това един служител от съдебна охрана прояви агресия, крещеше, заплашваше ни с оръжие, с кола изпочупиха нещо на естакадата за линейки, но тогава подадохме сигнал в РПУ. След час го бяха хванали, а по-късно разбрахме, че са го отстранили от длъжност.

- Има ли подобни случаи в Александровска болница сега?

- Много са редки, но наскоро колегите от спешното отделение изразиха безпокойство, че всеки може да влезе по всяко време, с оръжие дори, и се чувстват застрашени.

Ще търсим варианти за

допълнителна защита,

макар че и сега денонощната охрана е наблизо и имат паникбутон. Но ако лекарите се страхуват, не могат да дават най-доброто от себе си.

- Как се е променило поведението на пациентите през годините?

- Прави впечатление, че има една група хора – псевдоинтелигентни, но с определени претенции, които са много агресивни. Интелигентните хора са такива и като пациенти - знаят си правата, информират се за всичко, вярват на лекаря и следват указанията му.

Трябва да се случи нещо извънредно, извън човешката нормалност, за да се стигне до конфликт. Необразованите също вярват на лекаря си. В болницата най-опасни са псевдоинтелигентните пациенти - убедени, че знаят всичко, знаят си правата, наясно са какво трябва да направи докторът и как трябва да бъдат лекувани. В тези ситуации е много трудно, защото трябва да се бориш с убежденията на немедицински лица, които обаче са агресивни, готови са и да заплашват.

- Тази рискова група увеличава ли се?

- В нашата болница идват много голям процент хора от цялата страна и пациентите ни могат да се приемат за представителна извадка. При нас няма толкова много случаи на агресия през последната година. Те са най-много там, където човешкият живот е на косъм - в спешните звена, реанимациите, хирургиите. В тези структури провеждаме инструктажи, сега планираме обучения, свързани с намаляването на стреса на работното място и бърнаут синдрома.

Не бих казал, че този тип хора са се увеличили, но по-скоро постоянната информация как някой е ударил някого и няма последици, дава усещане за безнаказаност. Така се дава повод на все повече хора да възприемат това за норма на поведение и да смятат, че по този начин ще получат повече – внимание, грижи и лечение. Но грешат, защото идеалната възможност пациентът да получи максимума от лекаря и сестрата е, когато те са спокойни, за да мислят само за правилата на медицинското изкуство, а пациентите са се доверили, за да могат да получат максимума от лечението.

- Какви нови инициативи към пациента ще стартират през 2019-а в Александровска болница?

- Първата група са множеството профилактични кампании в различни райони на страната, които се провеждат чрез нашата фондация “Направи добро - “Александровска”. Гордеем се с тях. Болницата ще стартира през пролетта нова серия профилактични очни прегледи за деца в детските градини в София, програмата е съвместно със Столична община.

Безплатните прегледи, които традиционно се провеждат в много от клиниките ни, ще продължат. Надявам се

болницата да стане

референтен център по

бариатрична хирургия,

т. нар. метаболитна хирургия, вече имаме отлични резултати с първите ни 40 пациенти. Съвсем скоро ще заработи т. нар. Галиева лаборатория - успешно реализиран проект на стойност около 1 млн. лв., финансиран от Международната атомна агенция и със средства на Александровска болница.

Така в Клиниката по нуклеарна медицина съвсем скоро ще може да се предлага съвременна диагностика и стадиране на заболяването на пациентите с карцином на простатата, които сега ходят в чужбина за такова изследване.

Ще продължим лечението с радий на пациенти с метастази от простатен карцином - имаме много добри резултати, на практика излекувани хора с костни метастази. Лошото е, че това лечение не се заплаща от НЗОК, а то е доста скъпо за пациентите.

Разширява се обхватът на редките болести, които се лекуват при нас - вече са над 15, включително до дни ще започне лечението на деца със спинална мускулна атрофия.

През май ще бъде открита обновената Клиника по урология с възможност за нови дейности.

- Какви промени забелязвате в новия рамков договор на НЗОК за болниците?

- Първо, има повече пари за болниците за 2019 г. Сложен е сериозен акцент върху формите на контрол, което не влияе сериозно на работата в големите болници, защото нашите пациенти са реални, винаги надлимитни, с дълги листи на чакащите. Намалява се процентът на недофинансирането, което означава, че ще се подобри в известна степен финансовият ресурс на болниците, а и в извънболничната помощ.

- Как се справя болницата в кадрови и социален план? Медсестрите в страната готвят протест за заплати.

- Болницата няма кадрови проблеми като цяло, но в отделни звена има силен недостиг на професионалисти по здравни грижи. Сега се провежда поредица от срещи с тях, за да чуем всички техни проблеми и постепенно да ги решаваме - те са от битови до свързани със заплатите.

Всичко, което е възможно, ще бъде направено. В последните години от болницата няма значимо текучество към други болници, което ми дава увереност, че условията за работа при нас са достатъчно добри. Винаги могат да бъдат и по-добри.

- Исканията на сестрите все пак са за заплати. Ще има ли увеличение във вашата болница?

- Заплатите ще бъдат увеличени през тази година. Както и в настоящия Колективен трудов договор (КТД), приоритет ще бъдат професионалистите по здравни грижи. Ще се увеличат, разбира се, и лекарските заплати. Актуалният КТД изтича през септември и ние вече започнахме срещите със синдикатите, представени в болницата, за подготовка на нов.

След като направим целия анализ на възможните приходи през годината, вече при подписан договор с НЗОК от 2 дни, в рамките на 10-ина дни отново ще поканим синдикатите на среща за обсъждане на конкретните параметри.

Планираме да задържим и разширим при възможност социалните придобивки за служителите – да продължим да плащаме 50% от разходите за транспорт на пътуващите от по-далечни места. През 2018 г. беше учреден Фонд за подпомагане на лечението на служители с по-ниски доходи, за да ги подкрепим в моментите, в които им е най-трудно. Социалните придобивки са част от стремежа ни болницата да бъде привлекателно място за работа.

- Как продължава през 2019 г. стратегията за привличане на млади лекари в Александровска?

- Имаме 170 специализанти от общо 470 лекари, или 36% от всички лекари. По този показател сме водещата болница в страната, надхвърляме този критерий за университетска болница. Надяваме се здравното министерство да осъществи заявените промени в Наредба 1 и заплащането на специализантите да се поеме от ведомството, защото за всяка болница това е голям разход и постепенно ни принуждава да ограничаваме приема на нови лекари.

Продължаваме и работата

си по проекта за детска

градина за младите

служители на болницата,

а и за съседните болници - това ще е отлично социално решение. Търсим начини за финансиране.

Твърдо съм убеден, че докато Александровска болница е добро място за работа, за обучение и развитие, тя ще бъде привлекателна както за специализантите и за младите лекари, така и за всички останали колеги и професионалисти по здравни грижи. И ще продължи да е сред болниците, на които пациентите избират да доверят здравето и живота си.

ВИЗИТКА

Завършва Медицинския университет - София, през 2004 г.

Има специалност по хирургия

Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт в МУ - София, магистър по финанси в УНСС

От 2014 г. е член на УС на Асоциацията на университетските болници и секретар на Българското хирургично дружество

Съавтор на 2 учебника по хирургия

Носител на наградата “Най-добър преподавател” от випуск 2012 г. на МУ -София

Член на лигата “Лекарите, на които вярваме” на “24 часа”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно законът да се спазва

    Спор няма, че общественото мнение е чувствително по въпроса с имотите и имането на хора от властта. Така е било, така и ще бъде - хората все имат едно наум било ли е всичко законно, има ли някакви нарушения, как точно и за колко един или друг от властимащите са придобили имот, кола, кога и как са отишли на скъпа ваканция и все неща от този
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо