Българското знаменце - позитивно преживяване, но бе надлеждно оплюто, понеже сме хейтърска държава
Както винаги след раздаването на оскарите филмовото население се разделя на щастливи и недоволни. Отвъд океана още дълго ще коментират статуетките, но тази година и у нас за първи път няма скоро да ги забравим.
Актьорът Димитър Маринов, който получи “Оскар” с екипа на “Зелената книга”, идва през март, за да представи продукцията на “София филм фест”. Понеже сме хейтърска държава, демонстрацията на Маринов с българското знаменце на церемонията бе надлежно оплюта в сайтовете и профилите. Може и да не ти се живее в страна, където нищо не е сигурно и трайно, но появата на малкото флагче с познатите цветове извика прилив на гордост. Въобще позитивно преживяване, което за първи път изпълни церемонията на оскарите с нов смисъл. А и като шоу хич не беше лошо за актьор като Маринов, подвизаващ се в страната, измислила шоуто.
“Зелената книга” спечели “Оскар” за най-добър филм, което е
екзотично
относно
режисьора Питър
Фарели,
създател на
комедии дъвки,
макар и адски смешни - “Ах, тази Мери”, “Лепнат за теб”, “От глупав по-глупав”, “Хем боли, хем сърби” и такива подобни. Само им виж заглавията, за съдържанието не питай! И ето този от двамата братя Фарели прави филм за турнето на чернокож пианист в дълбокия Юг на Америка, където отношението към чернокожите не е помръднало отпреди Гражданската война. Пука им на тамошните, че чернокожият (Махершала Али) е световноизвестен пианист. Той обаче наема за шофьор и гид якия гард Тони Лип (Виго Мортенсен), преминал практика в италианския квартал в Бронкс. Той говори като Кръстника, не си поплюва с ненавистниците и най-важното, борави със Зелената книга, която съдържа указания за хотели, стаи, тоалетни, закусвални и други места в американския юг, които са безопасни за чернокожи. Оригиналният сценарий, също взел “Оскар”, предвижда да се създаде приятелство между двамата пътници.
Обзалагам се, че този филм ще се понрави на нашата публика повече отколкото “Рим”, награден за режисурата на Алфонсо Куарон, един превзет мексикански гений, който вкарва детството си в сюжета на лентата. Майка отглежда децата си при непрестанните отсъствия на мъжа си, но с безценната помощ на младата прислужница. Също като у нас, всички тъпотии на властта и управлението се отразяват на семейството. Сензацията е, че “Рим” се разпространява от Netflix, които ще пуснат филма по кината и в онлайн платформата си.
Голям удар
срещу
холивудските
мастодонти!
Войната започна!
“Рим” спечели “Оскар” и за най-добър чуждестранен филм, но се провали в 10-те си номинации за актриси и сценарий. Тазгодишният “Оскар” е вторият за Куарон, спечелил през 2013 г. с филма “Гравитация”.
Британката Сара Керълайн Оливия Колман, възгрозна женица на 45 г., изхвърли Глен Клоуз от надпреварата за най-добра актриса и спечели статуетката. Ама тя не е случайна, макар че не сме гледали актрисата. Колман има вече два приза “Златен глобус” и две телевизионни награди БАФТА - британския аналог на оскарите. Нищо, че Глен Клоуз (71 г.) натрупа досега 8 номинации, сред които за участие във велики филми като “Фатално привличане”, “Опасни връзки” и “Съпругата”.
Във “Фаворитката”, за който Оливия Колман взе статуетката, много по-приятно е да гледаш чаровницата Ема Стоун в ролята на фаворитката на кралица Ана и хубавата Рейчъл Вайс като нейна съперница, отколкото глуповатата, плачлива, порочна и управленски бездарна кралица (Колман).
Обаче на англичаните не им пука, че показват кралицата им в такава светлина. И Оливия Колман наистина се превъплъщава прекрасно в тази кралица Ана, която отгоре на това си пада по женски ласки. Ако може, непрекъснато. Ема Стоун, лишена от положението и богатството си благородничка, става фаворитка, защото - както признава кралицата, много сладко си пъхала езика. Нямаме съмнения за качествата на Оливия Колман като актриса.
Много се радвам, че Рами Малек спечели “Оскар” за най-добра мъжка роля с изпълнението си на Фреди Меркюри от “Бохемска рапсодия”.
Египтянинът е първият арабин,
получил “Оскар”
Той върши подвиг, когато се труди да прилича на вокалиста на “Куин”. Дори изкуствени зъби си слага много време преди снимките. Филмът е силно емоционален дори за днешните млади поколения, особено с апелите си за висок дух и усилна работа по пътя към мечтите.
За останалите оскари може да прочетем в многобройните информации. Още веднъж - да ни е честит Димитър Маринов!