Доц. Соня Пенкова: Без собствените ни усилия България нямаше да е отново на картата на Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7325358 www.24chasa.bg

Генералите Столетов и Скобелев са по-известни в България, отколкото в Русия, казва директорът на  Националния военноисторически музей

- Мнозина оспорват българското участие като символично в собственото ни освобождение от османско владичество. Има теза, че сме получили свободата си даром. Защо, доцент Пенкова?

- Има периоди от националната ни история, в които десетилетия наред официалният наратив насажда опит за въобразена история. Разбира се, логичен е въпросът кого са обслужвали първоначално или обслужват по-късно подобни тези. И ако отговорът на последното е многоликата политическа конюнктура, то раждането на тезите е във времето на войната. Българското участие във войната е изключително важно за Русия, още повече че тя го провокира и

създава организация

- от Българското

опълчение през

разузнавателните

групи и отряди

до горските стражи и милиционните отряди и пр.

Освен като военна сила това участие е сериозен аргумент на Русия срещу нападките в западната преса, че с поредната Руско-турска война тя осъществява своята имперска политика, без да е особено загрижена за местното население. В същото време патриотичните действия на българите оказват силно влияние върху бойната способност на руските войници и за създаване на увереност, че участват в тази война заради свободата на своите славянски братя.

Русия обаче се сблъсква сериозно с българските опити за самоопределяне чрез създаване на самостоятелни ядра или протовоенни организации (показателни са примерите в разузнаването). Ненапразно на Опълчението, замислено като охранителен конвой и макар с променени после функции, оставащо ръководена от руснаци военна част, не е дадено друго знаме освен руско - Самарското, независимо от подготвените български знамена за дружините му. Десетилетия Русия ще използва картата за подарената свобода като аргумент за контрол върху армията и държавната политика на свободна България.

- Какъв е българският принос например в Руско -турската освободителна война? Ваши колеги говорят за около 30-40 хиляди души.

- Цифрите са такива, вероятно дори по-високи, при всички случаи различни в зависимост от източниците. Дори за Българското опълчение предвид непрекъснатото му комплектуване и липсата на документи цифрите са различни, но се движат в границите от около 7400 в началото на войната до около 12 800 в края. По- многобройно обаче е българското участие под формата на разузнавателни групи и отряди, чети от горски стражи, милиционни отряди. Те водят бойни действия или осъществяват различни

въоръжени акции

по охрана на

руските обози,

събиране на храни за руската армия, диверсионни акции (взривяването на железопътни линии) и др. По руски данни само в 16-те южнобългарски каази (околии) те са около 25 000. Войводи на чети са Панайот Хитов, Ильо Марков, Христо Иванов (Големия), Цеко Петков, Георги Пулевски, Димитър Попгеоргиев, Петко Киряков и мн. др., които имат разрешителни свидетелства и определени места за действия. Много от четите действат под руско командване, напр. в Драгунския полк има около 250 български доброволци под ръководството на ген.-майор Иван Кишелски, българин на руска военна служба, и др. Неоценима помощ на руската войска оказват българските водачи по време на зимното преминаване на Балкана през най-непристъпните планински пътища за постигане на изненада.

- Кои сред тях са най-известните герои?

- Вероятно хората познават предимно войводите и дейците от националноосвободителното движение, продължили дейността си по времето на войната. Малко известна днес е дейността на българите разузнавачи, работили под руско ръководство. Сред тях са Тодор Велков, Христо Минков, Стефан Стамболов, Христо Караминков, Никола Славков, Евлоги Георгиев, Христо Стоянов, Петър Мишайков, Никола Кабакчиев, Ст. Бобчев, П. Р. Славейков, войводите - Ильо Марков, Панайот Хитов, Симо Соколов, Филип Тотю, Никола Живков и още много други. Благодарение на тях руското командване разполага с данни за укрепителните съоръжения, размера и вида на войските, тяхното придвижване и въоръжение. Българските разузнавачи имат съществена заслуга за постигане на първоначалния стратегически успех с изненадващото форсиране на р. Дунав при Свищов заради сведенията, които дават. Пренебрегването пък на техните сведения води до грешки и скъпоструващи загуби, както се случва при Шипка.

- Ген. Скобелев и ген. Столетов са сред най-известните руски пълководци по това време. Какво не знаем за тях?

- Вероятно, че са познати в България повече, отколкото в Русия. Парадоксално е, че в някои случаи в собствените си страни хората не се радват на толкова позитивна оценка. И двамата, преди да завършат военни училища и академии,

завършват престижни

граждански

университети

Ген. Николай Столетов, който застава начело на Българското опълчение, извървява бавно военната йерархия и едва на 67 години става генерал от пехотата, докато ген. Михаил Скобелев стремглаво препуска по стълбицата и 38-годишен е произведен в най-високия чин - генерал от пехотата. Вероятно също така малко се знае, че майката на ген. Скобелев е сред основните инициатори на построяването на храм-паметника “Рождество Христово” до село Шипка в памет на загиналите руски и български воини.

- Мнозина говорят за безрадостната участ след Освобождението на капитан Петко войвода - един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и помогнали за победата над Високата порта. Разкажете за него.

- След Освобождението е безрадостна съдбата не само на капитан Петко войвода, а на много от поборниците. Причините са много - от политически страсти до липса на морал и от народопсихология, с която сякаш лесно обясняваме неудобни моменти от историческото си битие, до конфликти между дейците на свободата, заложени десетилетия преди това.

Хубаво е, че не забравяме колко значимо е

присъствието на хора

като Петко войвода

в националната ни история. Трудно е кратко да се разкаже за него. Бих споменала действията му при Марония, защото имат отношение към разговора. Когато Предният отряд на ген.-лейтенант Й. В. Гурко преминава Балкана, много нередовна турска войска се насочва на юг, започват кражби и насилия над местното население. Четата на Петко войвода, провеждайки наказателни акции срещу тези части, превзема градчето Марония. Ентусиазирани от това, населени места в Беломорието вдигат бунтове. Високата порта, в чиято власт след Одринското примирие остават тези земи, разпорежда безмилостното им смазване. Марония е обсадена, но четата на Петко войвода не се предава, успява да заблуди турците, да разкъса вражеския кордон и да се яви в тила на врага. Помислили изненадващия удар за руско нападение, турците отстъпват към Гюмюрджина. Някои сочат тези действия като връх в четвъртвековната му революционна дейност.

- Има ли нещо вярно в това, че след толкова века робство масовият българин преди Освобождението е неорганизиран и плах, без рефлекс към свободата?

- Не бих определила по този начин българина. Може би на моменти е с по-голяма склонност към адаптивност. Цялата ни история през Възраждането е доказателство за този

рефлекс към свобода

Ангажираността на различните слоеве от населението с нейното осъществяване обаче е различна и причините за това са публични от години. Без нашите собствени усилия България нямаше да се нареди отново на европейската карта, макар и не по начина, мечтан от националреволюционерите ни.

- Защо до днес обичаме толкова много героите си от Освобождението и толкова малко уважаваме политиците си?

- Не смятам, че между двете твърдения има аналогия. Не знам колко познаваме героите си от Освобождението или познаваме само онези, които са известни. Десетки, ако не стотици имена все още се знаят само от малък кръг изследователи. И в това е нашата задача - да ги направим видими, да разкажем “обикновената” им история за отговорност към отечеството и за усилията им, принесени в полза на другите, без очакване за признание или награда.

Доц. Соня Пенкова е  родена във Враца

Завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”, доктор по научна дисциплина “История на България”

 От 2010 г. е директор на Националния военноисторически музей, като почти 10 г. е негов заместник-директор

Има издадени монографии, студии и публикации в областта на военната история, българската култура във времето на войните, музеологията

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.