Нушев: Има “втори ешелон” герои, направили за Освобождението не по-малко от Левски и Ботев

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7327544 www.24chasa.bg

Нашата национална революция продължава 10 години след 1868 г.

След 1878 г. само за 15 г. България се индустриализира

300 години след падането й под турско робство западните географи продължават на своите карти да отбелязват държавата ни като Царство България

Българските търговци в Османската империя не са искали освобождението, защото, заплашени от индустриализацията, щели да загубят богатствата си

Сред героите ни има и много богати хора, които са давали пари за революцията - без тях тя не би се случила

Руските войници са загивали с мисълта, че помагат на братята християни, но не и руските управници

Между 5 и 7 милиона наброявали българите преди Освобождението, а Българското опълчение, което се събира в Кишинеу и Плоещ, е около 4500 души

Цветолюб Нушев е роден през 1952 г. в София. Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1979 г., преди това следва година право

Доцент и д-р на историческите науки.

От 1979 до 2016 г. работи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и се пенсионира като ръководител на научна секция по палеография, архивистика и османистика

Участва в издаването на архивите на Васил Левски, Христо Ботев и Петър Дънов

- Кои са българските лица на свободата ни, г-н Нушев?

- 3 март е една от датите, която сме избрали като дата на нашето освобождение. А всъщност нашето освобождение е българската национална революция, която започва през юли 1868 г. и завършва юли 1878 г., т.е. продължава 10 години.

През юли 1868 г. влиза четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която води пет епични битки. В резултат на нейната борба само година и половина по-късно - в началото на 1870 г., султанът издава ферман за Българската екзархия, но признаването на църковната ни автономия всъщност е

признаване

на

автономията

на държавата

ни

Защото ферманът дава граници, а има ли граници, значи се дава автономия. Така наред с църковната, България получава образователна и културна автономия и, разбира се, местно самоуправление. От момента, в който тези граници са очертани, е ясно, че това е бъдеща държава. И това е изключително важно. Ние обаче много често го забравяме, защото искаме всичко да е еднократен акт.

След това започват комитетите на Левски, а без тях не би имало Априлско въстание, което е следващият голям връх. Революция не означава всеки ден да се водят въоръжени битки. Революцията е в душата на хората. Резултат е от пропагандата и агитацията на Левски и неговите съратници, от организацията на комитетите. А Априлското въстание поставя началото на края, защото всъщност с него заявяваме пред цяла Европа и пред световната общественост, че българите сме народ, който желае да бъде свободен.

Цариградската посланическа конференция през 1876-1877 г. събира всички Велики сили и Османската империя. Взето е решение за образуване на две български автономни области - едната с главен град Търново, другата с главен град София. Очертани са границите на областите, заселени с българи. И това е в резултат само на българските усилия - участието в Априлското въстание.

За изпълнението на решенията на Великите сили Русия започва война с Османската империя, след съгласуване с Британската империя и с Австро-Унгарската империя. И

това също е

заради българите

Слава на руското оръжие, което успя да победи Османската империя и което донесе частична свобода на България.

- Защо казахте, че краят е през юли 1878 г.?

- Защото Санстефанският договор от 19 февруари (или 3 март по нов стил), който ние честваме, е предварителен договор. А постигнатият от Берлинския конгрес през юли 1878 г. договор е онзи, който създава Княжество България и автономна Източна Румелия.

- Изброихте много дати за честване, защо избрахме 3 март за национален празник?

- Макар да няма правна стойност, чрез Санстефанския договор ние виждаме свободни българските земи, включени само година по-рано в решенията на Цариградската посланическа конференция. По този начин е казано: “Ето, това е България!” Така българинът придобива своя идеал и стремеж да обедини всичките си земи в едно.

Когато през 1879 г. се приема Конституцията на България и се утвърждават официалните празници, не е имало и съмнение, че Трети март е националният ни празник. А юли 1878 г. е смятан за позор, защото тогава са откъснати пет територии от България.

- За ваши колеги историци 3 март е най-българският празник, защото тогава България се заявява като държава на политическата карта на Европа. Солидарен ли сте с тях?

- Не. Защото 100, 200, 300 години след падането й под турско робство западните географи продължават да дават България на своите карти като Царство България. Така че България винаги е имала място на политическата карта на Европа.

- Споделяте ли мнението, че подписването на Санстефанския мирен договор е подарък на руската дипломация към император Александър II, известен у нас като Цар Освободител?

- Факт е, че Русия ни е освободила, а защо го е направила, е следващият въпрос. Мнозина бъркат, че подписването на Санстефанския договор - 19 февруари по стар стил, е на имения ден на императора. Това всъщност е денят, в който той става император през 1855 г. Вярно, че и този ден очевидно не е избран случайно и това е за честта и славата на руския император.

Руският народ воюва за идеята да освободи братята българи. Руските войници са загивали с мисълта, че помагат на братята християни, но не и руските управници. Това са две различни неща. Русия е преследвала свои цели и е съблюдавала свои интереси - да запази влиянието си на Балканите.

- Кои от героите на българското освобождение не познаваме?

- Много са. Навсякъде в училищните стаи висят портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски. Няма ги портретите на хората от “втория ешелон”, които обаче са свършили не по-малка работа. Те просто

не са намерили своя

Захари Стоянов или своя

Вазов, за да ги възпее

и увековечи имената им

Един от моите любими дейци е Киряк Цанков, който е участник в комитетските дела от 1867 г. Роден е в Свищов, племенник е на Драган Цанков, учи в Сорбоната, от петгодишен живее във Виена. Немски говори по-добре от родния си български. Баща му е един от много богатите хора в Румъния. Киряк Цанков е подпредседател на Българския революционен централен комитет (БРЦК), председател на Българското централно благотворително общество (БЦБО), един изключително

заслужил човек,

а за него даже

няма паметна

плоча в София,

където е живял

В родния му Свищов една улица е кръстена на него. Още една улица е на името на Григор Начович, който също е много заслужил. Изключителен ум. Жалко, че в годините след Освобождението не го признават.

Друг герой от онова време е Димитър Хаджипавлитов Иванов от Велико Търново, който основава читалищата в Търново и в Цариград. Завършва търговия в Швейцария и също е изключително богат. Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война. После става първият началник на митниците и е в управителния съвет на БНБ. Тези хора, за които ви говоря, масовият българин не ги знае. Може би защото към такива като тях сме настроени сиромахомилски - ако не е беден и изстрадал, значи не е герой.

- Искате да кажете, че революцията не е само на сиромасите, а я подпомагат и богатите?

- Абсолютно! И богатите са давали пари, защото без тях не става революцията. Разказвал съм ви за

Левски, неговото

лично тефтерче е

било изпълнено

със сметки

За всичко е искал пари, пари, пари. Димитър Общи е правил обири, за да купи оръжие, не го е правил, за да предаде организацията. Това е глупост!

- Кои са хората, за които освобождението ни от турско робство не е било изгодно? Има теза, че сме били 500 години в робство, защото не сме искали да се освободим и сме си живели доста мирно с турците.

- Мирни връзки сме имали с турското население през последните 50 години на робството, от началото на XIX век. Преди това турците не са били милосърдни. През XVI, XVII, XVIII век с българите са се отнасяли като с роби. След многобройните войни и влиянието на Европа върху Османската империя XIX век е много по-различен.

Питате ме кои сред българите не са искали да се освободим - има една група сред богатите българи в Цариград, за които много малко пишем. Те казват така: “В началото на 60-те години на XIX век, ако ние искаме държавица като сръбската, това можем да го постигнем утре. Но на нас ни трябва България на две морета и езеро.” “Езеро” в цитата е не Охридското, а Мраморно море - така са го наричали българите и гърците, защото е малко. Така че те искат цялата територия на европейската част на Османската империя. Тъкмо тези търговци не искат освобождението, защото не искат да загубят богатството си. А то е заплашено от навлизането на индустриални стоки, които съсипват империята. Впрочем след Освобождението само за 15 години се прави индустриализацията на България.

Българският таен централен комитет (БТЦК) иска дуализъм, т.е. цялата европейска част на Турция да бъде оставена под управлението на България, не само българските земи! А султанът да си управлява азиатската част на империята. Така че ламтежът към големи, не твои земи в имперското мислене го има и сред

израсналите в

сянката на падишаха

- Какво пречи да извоюваме свободата си сами?

- Най-кратко - защото не сме живели в собствена държава пет века. Между 5 и 7 милиона българи са живели по онова време в етническите земи на България. А българското опълчение, което се събира в Кишинев и Плоещ, е около 4500 души. Като влизат в България, нямат и пет хиляди.

Руското командване и руските благотворителни дружества шият униформи за 20 хиляди опълченци - няма толкова! Пряко сили се събират 14 000. А как са се събрали до 14 000? Българинът пет века не е служил в армията. Казаците, които ограждат селото, влизат вътре и събират момчетата за набор и никой не може да избяга от военна служба.

Българите правят друго. Влизат в турско село и казват: “Или ще дадете по една турска лира за всяко момче, или ще ги пратим да ги заколят руснаците!”. И турците дават пари. Имало е и разбойнически шайки. Но в една война е винаги така.

След Освобождението има закон за пенсиите, които се отпускат на опълченците и поборниците. За поборниците ясно е казано на кого се полага пенсия - за воювалите с оръжие в ръка, и се посочва в кои чети. За опълченците се определят “от Първа до Шеста дружина”, защото само те участват в битките по време на Руско-турската война. Но 15 години след Освобождението вече всички опълченци получават пенсия.

Нека обаче да не забравяме - освобождението на България е дело единствено на българите. Защото не можеш да освободиш някого, който не иска да бъде освободен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.