Павел Колев: Беше въпрос на 2-3 месеца "Левски" да прекрати дейността си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7328636 www.24chasa.bg
СНИМКА: Десислава Кулелиева

В сряда, 6 март, ще се проведе общо събрание на ПФК “Левски”.

На него вероятно ще бъде обявена смяната на собствеността, избран нов Надзорен съвет и утвърден Управителен съвет.

Очаква се за изпълнителен директор на “сините” да бъде утвърден 43-годишният Павел Колев, бивш журналист от “24 часа” и по-късно директор комуникации в БФС.

В навечерието на общото събрание той се съгласи да отговори на въпросите на “24 часа”.

- В “Нотинг хил” Хю Грант казва много любимата моя реплика “Сюрреалистично, но хубаво”. Преди 24 години те посрещнах в “24 часа” като стажант, сега ти вземам интервю. Така ли се чувстваш - сюрреалистично, но хубаво?

- Ами да, има голяма доза сюрреализъм в случващото се. И аз си го мислех, докато влизахме в този кабинет, защото сме били двамата с теб на събития точно в тази сграда, чакали сме с часове във фоайето… Например да свърши един турбулентен управителен съвет през 1995 г. Така че от тази гледна точка в случващото се има някаква ирония на съдбата. Или, както ти го нарече, сюрреализъм.

- Когато дойде в “24 часа” през 1995 г. докъде се простираха мечтите ти? Къде се виждаше след 25 години?

- Макар и на 19 години мечти си имах и те бяха свързани със спорта и главно футбола. Най-важното за мен тогава беше да се утвърдя като журналист, да се науча на тази професия в детайли. Всъщност фактът, че изобщо бях допуснат да пиша дописки в “24 часа” вече си беше една сбъдната мечта. Това е вестникът, с който съм израснал като дете. Чаках с нетърпение от понеделник до петък да си купя “дебелия” съботен брой, изрязвал съм си материали. Тогава бях много запален и по тениса, така че следях с изключителен интерес всичко, което се пишеше в спортните страници. Така че от тази гледна точка се чувствах все едно съм допуснат до олтара на журналистиката. Решението да се захвана с тази професия дойде изключително спонтанно - видях, че има конкурс и реших да се явя. Тогава бях първи курс “Българска филология”. Времената бяха трудни, имах и финансов мотив да си търся работа. Но, за да съм честен, не се надявах веднага след конкурса да получа шанс да бъде поканен в спортния отдел на “24 часа”.

- Оттогава времената и медиите се промениха, като че ли основният термин стана “фалшива новина”. Дразнят ли те сега фалшивите новини? Например, появи се информация, че като дете си бил фен на ЦСКА.

- А, тази информация даже не е стигнала до мен. Но да ме дразни - не. Това са нормални неща. Публичният интерес към определени личности ги предизвиква. Появяват се всякакви интерпретации на факти, в това число и измислени. Ако трябва конкретно да отговоря - фен на ЦСКА никога не съм бил. Баща ми е левскар, той започна да ме води на мачове, записа ме да тренирам, така че нямам представа откъде е дошла тази информация. Но това не е и толкова важно. Важното е, че журналистиката наистина се промени много. Аз повече от десет години съм извън тази професия и я следя само отстрани. Не мога да кажа, че съм възхитен от това, което виждам. Аз имам един идеал за това как трябва да изглежда журналистиката по принцип и той е много близо до това, което съм гледал в сериала “Нюзрум” по НВО. Разбира се, тези стандарти дори в Америка не се спазват, какво остава у нас. Но все пак ми се иска един ден българската журналистика да се приближи до тях и до героя на Джеф Даниълс.

- Често се казва, че за да е наясно един човек със ситуацията, е хубаво да е бил от двете страни на барикадата. Ти си бил, образно казано, от трите страни, защото немалко време прекара във футболния съюз като пресаташе, после като директор на комуникациите. Къде е най-трудно?

- Най-трудно със сигурност е това, което правя в момента, защото нося най-голяма отговорност. Но може би не по-малка е отговорността на репортерите, които търсят новините. И като мнозина други съм имал залитания като завързваш приятелски отношения, започваш да симпатизираш на един или друг свой “герой”, от тези, които отразяваш. И трябва време, трябва вътрешна борба, за да постигнеш тази обективност, която ти е необходима, за да пишеш за фактите такива, каквито са. Без лични пристрастия. Аз не съм сигурен дали го постигнах. Така че и журналистиката е голяма отговорност. А най-лесно е като пресаташе. Да, тогава си между чука и наковалнята, но пък познаваш начина, по който разсъждават поне едните, знаеш от какво имат нужда. Най-големият ми проблем от онова време беше вътрешната неудовлетвореност, че не съм успявал понякога да им предоставя тази информация, която според е трябвало да им бъде предоставяна. Аз винаги съм казвал, че публичният натиск върху такива институции като футболния съюз, като популярните футболни клубове - особено в днешно време, в ХХI век, в ерата на дигиталната комуникация и интернет - изисква прозрачност. И хората ще искат все повече и повече такава прозрачност, най-малкото защото това върви с отговорността и всички практики на доброто управление, които обществото има право да изисква от такива организации, защото се вълнува от тяхната дейност.

- Кой беше най-най-първата покана да заемеш пост в “Левски”? Или разговор на тази тема?

- О, доста отдавна. Мисля, че беше по времето, когато се занимавах с организацията на домакинството ни на европейското първенство за юноши.

- Ще доизясня въпроса си. Един от по-възрастните ни колеги, Атанас Станкушев, помня го още от вестник “Антени”, поне от 3-4 години през няколко месеца пускаше пост във фейсбук: “Левски” трябва веднага да вземе Павел Колев за изпълнителен директор и Илия Груев за старши треньор…

- Вероятно за първи път имаше подобен разговор в края на 2014 или в началото на 2015 г. в един разговор с представители на тръст “Синя България”. Тогава те поискаха съгласието ми да ме предложат за член на управителния съвет на “Левски”. Отговорих им, че към момента няма как да приема. Интересно би ми било да помогна на клуба, защото вече приключвах с една от степените на обучението си в УЕФА и много живо се интересувах от футболен мениджмънт. Но това си остана просто един разговор. Малко по-късно, трябва да е било март 2015 г., защото играехме с Италия и аз го организирах, изведнъж излезе в медиите, че са ме предложили. Без мое съгласие, разбира се. Но така или иначе до официално предложение не се стигна тогава. През 2014 г. имах и един разговор с Тодор Батков, той ми се обади. В него обсъждахме -много абстрактно - под каква форма бих могъл да съм полезен на “Левски”. Тогава предстоеше Гонзо да се върне от “Черно море” в “Левски”, вече се знаеше, така че е било някъде март-април. Говорих и с него, който имаше голям интерес да работим заедно. След последния кръг даже, като се качваше на самолета от Варна за София, ми звънна и ми каза, че ще ми се обади след един-два дни.

- И?

- И още не ми се е обадил. Така че тогава конкретно предложение не съм получавал. С конкретно предложение за първи път ми се обади Спас Русев през август миналата година.

- Подразни ли се, че Спас Русев обяви, че идваш в “Левски”, преди ти да си се съгласил окончателно?

- Честно казано, не. За мен това е част от някаква шахматна партия, в която всеки от съперниците, образно казано, има някакви идеи в главата и прави някакви ходове съобразно собствения си план. Разговорите със Спас Русев бяха винаги на четири очи, никой не е присъствал. Аз условия не съм поставял, по-скоро исках да разбера каква е неговата идея за “Левски”. Най-много настоявах, и съм сигурен, че това той ще го потвърди, а и да не го потвърди, е без значение, да разбера дали неговите планове за клуба са дългосрочни. Защото в този период имаше много спекулации, които достигаха и до мен, че той планира да се раздели с “Левски”, че търси купувач, че финансовото положение не е цветущо, и така нататък. Това ме притесняваше, защото все пак ме кани човек, за когото се говори, че иска да се раздели с този клуб. Винаги, когато го питах, той ми казваше: Не се притеснявай, плановете са дългосрочни. Аз съм собственик и ще бъда собственик.

- Доколкото можеш, разбира се, да повдигнеш завесата, как стана така, че хората, сочени като бъдещи собственици на “Левски”, ти отправиха предложение, което не можа да откажеш?

- Изобщо няма завеса. Нещата, общо взето, се случиха и в медиите, хората са наясно. Разговаряхме със Спас Русев около четири месеца и в края на ноември бяхме постигнали принципно съгласие аз да стана изпълнителен директор на “Левски”, тогава изтече и информацията. Но имаше едно много важно условие това да се случи и той пое ангажимент да го направи - аз да получа един определен набор документи. Счетоводен баланс, списък с кредитори, приходи и разходи… Междувременно се случиха други неща - дойде писмо от УЕФА, че “Левски” е глобен за нарушаване на финасовия феърплей и на практика е наказан, макар и с някои условности, да не играе един сезон в евротурнирите. Нещо, което аз не знаех до този момент, въпреки че това е процес, който е вървял месеци наред. Аз не бях информиран, разбрах го благодарение на това, че работех в БФС и видях писмото, когато пристигна. Така че това също беше нещо, което малко ме разочарова. На 3 януари - това е точната дата - получих документите. Горе-долу четири месеца, след като ги поисках. След като ги прегледах, отказах на Спас Русев. Буквално няколко дни след това, когато отново се бях концентрирал върху работата си в БФС, защото бях захванал доста текущи проекти, ми се обадиха от офиса на Васил Божков. Поканиха ме на среща, без да ми обясняват за какво става въпрос, и аз приех. На самата среща ми беше предложено да стана изпълнителен директор на “Левски”.

- От кого?

- От самия Васил Божков. При условие, че той стане собственик. Аз приех. Почти без да задавам въпроси, разбрахме се само за някои основни неща. Това беше, не е имало някаква тайна.

- Кое те накара да повярваш, че Васил Божков може да стане катализатор на този план, който може да оздрави или даже да спаси “Левски”?

- Неговата репутация основно. И точната дума е спаси. Защото клубът първо трябва да бъде спасен, а едва след това да се пристъпи към оздравяване. Истината - от това, което аз бях видял по документите, преди изобщо да седна на разговор с Васил Божков, е, че “Левски” беше фалирал. Може би беше въпрос на един-два месеца тотално да прекрати дейността си. Положението беше критично. Сега нещата стоят малко по-добре, може би доста по-добре, но има още много работа да се върши. Така че основното, заради което повярвах на Божков, беше репутацията му. Аз преди това не го познавах лично…

- Все пак ще ти припомня, че за първи път се срещнахте именно в офиса на “Левски”, буквално на два-три метра от вратата на сегашния ти кабинет. Беше преди 24 години.

- Да, бяхме с теб на един управителен съвет, който беше в съседната зала. Но в тези 24 години аз пряк допир с него не съм имал. Освен в периода, през който той беше президент на федерацията по шах, помагаше много на този спорт, за който пък аз отговарях в “24 часа”. Тогава Антоанета Стефанова стана световна шампионка и имаше една пресконференция в сградата на “НОВЕ холдинг”, същата, в която бях поканен за изпълнителен директор на “Левски”. Така че и оттам имам някакви впечатления. Както и от публично достъпната информация, когато беше президент на ЦСКА в един от сравнително успешните периоди за този клуб.

- Натрупа доста организационен опит и в БФС, и в УЕФА. Как така се получи, че от един от най-процъфтяващите във всяко отношение клубове в България - финансово, игрово, организационно, “Левски” стигна до това положение? Преди 15-20 години се говореше, че ако български отбор влезе в групите на Шампионската лига, няма кой да го бутне за дълго време.

- Аз също разсъждавах по този начин. Но сега, 13 години след влизането на “Левски” в Шампионската лига, се оказа, че изобщо не е така. И за това има ред причини. На първо място за сегашното състояние на клуба и за този контраст с 2006 г. е виновно слабото управление. Вземани са поредица от грешни решения, някои от които с катастрофални последствия за клуба. Предполагам, че не са от злонамереност, хората са имали добри намерения, просто са сбъркали. Втората причина е цялостният нездравословен модел на футбола в България, който - всички знаем - се крепи основно на така наречения бащица. Приходната част в бюджетите на футболните клубове е изключително постна - билети, телевизионни права, мърчандайзинг, спонсори и всичко останало, което по принцип храни отборите в Европа, при нас е свито до минимум. Затова се налага отнякъде да идват едни пари. Най-често това става под формата на заеми, те се трупат в баланса на акционерното дружество, защото футболните клубове са такива, и от година на година нещата стават все по-зле. Големият проблем на популярните клубове - “Левски”, ЦСКА, пловдивските “Локомотив” и “Ботев”, идва оттам, че те гонят резултати и искат да са конкурентни в Европа. Особено за “Левски” и ЦСКА това е част от ДНК-то им. С оглед на развитието на европейския футбол и бизнес отношенията това става все по-трудно и по-трудно и преследването на големи цели изисква инвестиции. Проблемът е, че когато тези инвестиции не доведат до резултати, клубът влиза в една порочна спирала, от която трудно се излиза.

- Но този модел работи в “Лудогорец”. Не е ли добър?

- Според мен - не. За един голям клуб е хубаво да стои група компании, или холдинг, но в никакъв случай не трябва да се разчита всяка година тези компании да вадят едни пари, за да покрият загубите на футболния клуб. Това няма как да свърши добре. Проблемът на “Лудогорец”, както аз го виждам, при това го виждам поне от две-три години, всъщност от момента, когато седнах да си пиша дипломната работа, която е посветена на състезателния баланс в балканските лиги, е къде е базиран . В Европа средата е много важна, това не е Америка, където собственикът може да хване отбора и да го премести в друг град. С оглед на средата, на комуната, защото футболният клуб има и социална функция, единственият шанс “Лудогорец” да продължи да се развива по същия начин, е всяка година да влиза в групите на Шампионската лига. Или ако една година не е там, задължително да е в групите на Лига Европа. Това е минимумът, който може да си позволи като отклонение. Защото това е единственият начин, по който този круб може да си осигури приходи, които да инвестира в заплати на футболисти и трансфери. А тези инвестиции са необходими, за да се поддържа нивото, необходимо за постигане на резултатите. И колкото са повече успехите, толкова е по-висока инфлацията по отношение на заплати на футболисти и на трансферни суми. Тоест, успехите водят и до покачване на разходите, което много хора не го разбират. Затова моделът “бащица” вероятно няма да проработи още дълго в Разград. Разбира се, може и да се лъжа. “Лудогорец” е ограничен от нещо много важно - в района, където е базиран, фенската маса, хората, които биха могли да ходят на мач, са доста ограничени като брой. Значи автоматично отписваме варианта пълен стадион всеки мач. Естествено без европейските турнири, но и тогава зрителите ходят основно заради съперника. А по отношение на мърчандайзинг, спонсори, интерес към клуба - в това “Лудогорец” е стигнал тавана си.

- В първите ти дни като директор на хората им хареса, че казваш нещата директно, не увърташ. Поставяни ли са ти ограничения какво може да казваш, защото някои от нещата звучат плашещо?

- До този момент не са ми поставяни ограничения. Хората искат да знаят реалното състояние на нещата. Аз няма от какво да се страхувам, защото знам какво съм заварил. Ако на някого не му харесва, че наричам нещата с истинските им имена, това не е мой проблем. А и не е проблем на левскарската общност, тя иска да знае реалното състояние на клуба.

- Друго нещо, което беше прието добре, е сравнително цивилизованата раздяла с предишния треньор Славиша Стоянович. Трудно ли беше да влезеш в съблекалнята и да му кажеш: Пич, уволнен си?

- Ами да, това беше първият ми шок всъщност. Буквално два или три дни, след като приех предложението на господин Божков, аз трябваше да отида в Кипър и да кажа на треньора: Дотук си! Тежък момент беше, говорихме сигурно три часа, даже може би общо към пет с едно прекъсване, защото той трябваше да проведе тренировка. Имаше един детайл, който усложни допълнително ситуацията и я направи още по-тежка за мен и за него. А именно, че аз пристигнах в Кипър с нов треньор, което принципно не бих направил, ако можех да се върна назад, защото поставих и стария, и новия треньор в деликатно положение. Имаше реален риск на следващия ден сутринта “Левски” да е с двама треньори на терена, което щеше да е не само куриоз, но и поредното репутационно петно върху клуба. Слава богу, това беше избягнато, за което трябва да благодаря на Стоянович. Проведохме мъжки и честен разговор и съжалявам, че не успях да работя с този човек, защото според мен той има капацитет да се развие и да стане наистина много добър треньор.

- Напомня ли ти Люпко Петрович?

- Аз не го познавам толкова добре, колкото познавам Люпко. Но може би има нещо от него, сърбите са специфични хора. Близки са до нас като манталитет, но имат и доста разлики. Но и Стоянович футболистите го обожаваха. Или поне повечето от тях. В крайна сметка той падна жертва на един десетгодишен турбулентен период за “Левски”, в който доста хора дойдоха в неподходящото време.

- Съжаляваш, че не си работил със Стоянович, а с Габриел Обертан? Той безспорно беше най-качественият футболист в българското първенство.

- Този въпрос може би е към треньора Георги Дерменджиев повече, аз с Обертан директно нямаше да работя. Харесвам футболиста Габриел Обертан, но това, което не ми хареса, е заплатата му. Беше широко коментирана и основният мотив да се разделим с него беше точно тя. И най-вече това, което дава на терена срещу тази заплата. Аз смятам, че в България привличането на такъв футболист би било оправдано само ако успееш да го убедиш, че трябва да си заслужи тези пари, те да са условни, да зависят от резултатите, а не да са даденост. Разбирам идеята и мотива за неговото привличане, но наблюдавайки играта му през тази година и половина, потенциалът му чисто рекламно-имиджово беше използван 15-20 процента максимум. Това е футболист, който наистина можеше да донесе пари на "Левски", но това не се получи. Сигурен съм в това, защото съм виждал документите. Факт е, че Обертан беше на терена и "Левски" отпадна от "Вадуц". Просто не се прави така - в една ясна и строга структура на заплатите да сложиш едно подобно стъпало високо, горе-долу в нищото, във въздуха, не води до добро. Разваля отношенията в отбора и може би последните резултати се дължаха до някаква степен и на това. В съблекалнята атмосферата беше да не кажа отровена, но недобра, лоша, точно защото имаше огромен дисбаланс в заплащането на играчите. Това предизвика и затлачването на разговорите с други трима играчи, на които им изтичаха договорите. Тук бих повдигнал въпроса защо, след като имаш четирима такива футболисти, подновяваш първо на най-скъпоплатения. Здравата логика изисква да е обратното и когато си готов с тримата, тогава да викнеш звездата. Защото когато си подписал с него и в отбора се разбере заплатата му, разговорът с останалите трима става съвсем друг.

- Колегата ми от охраната в редакцията Данчо, който е запален левскар, много искаше да те попита дали с привличането на "казахстанския Меси" Станимир Стоилов не започва собствена селекция за следващия сезон?

- Не, не. Станимир Стоилов рано или късно пак ще работи в "Левски", това мисля, че е ясно на всички. Истината в момента е, че ние като клуб не сме готови за такъв треньор. Според мен в България хората не си дават сметка в каква орбита е той в момента след работата и резултатите, които постигна с "Астана". В националния им отбор бе за кратко и не може да се прецени дали това е повлияло някак на репутацията му. Но за тим като Казахстан да завърши втори в каквато и да е група, не е новина, а нещо повече. А реално можеха да се борят и за първото, но просто не им стигна класа, а може би и време. Така че от тази гледна точка завръщането на Стоилов в "Левски" е много трудно да се случи на този етап. Говорили сме си много на тази тема с него. Нека този въпрос остане отворен засега. Иначе той наистина се обади да препоръча този футболист (Еркебулан Сеидахмет - б. а.), говори с треньора, след това и с мен. Това беше буквално един ден преди затварянето на трансферния прозорец - 27 февруари. Ние нямахме планове да го привличаме. Дерменджиев каза, че го иска, след това аз разговарях с Димитър Димитров надълго и нашироко за него, защото той го познава много добре. И Мъри, и Херо ми казаха, че той ще свърши работа на "Левски". Фактът, че не се плаща за него трансферна сума, също изигра роля.

- Има ли условие за брой мачове, които трябва да изиграе?

- Не, няма условие. Има една клауза, че ако изиграе половината от мачовете, които се проведат по време на престоя му тук - до 31 декември тази година, "Левски" получава 10% от икономическите му права при бъдещ трансфер. И разговорите за евентуалното му оставане също са отворени. Това е футболист, който тепърва ще върши работа на "Левски", надявам се най-вече в евротурнирите. Много е талантлив, но трябва много да се работи с него, особено във физическо отношение, защото той е още с юношеска мускулатура.

- Още нещо покрай Станимир Стоилов. През 2005 г. в "24 часа" ти написа една статия, в която ставаше въпрос, че "Левски" стартира "План 2007" за влизане в групите на Шампионската лига, което всъщност подрани с една година. Сега има ли подобен план?

- Ще бъде пределно откровен - не. Има някаква генерална стратегия, но тя е още "на скеле". Тепърва предстои груб строеж, после слагане на покрив, измазване, дограма, докато най-после имаме завършена постройка. Истината е, че в последните два месеца основно се гасяха пожари и се реагираше на ситуации, които бяха заложени като сценарий много преди ние да дойдем в клуба.

- Има ли сили "Левски" да стане шампион, хайде не тази година, но следващата и след това да влезе и в групите на Шампионската лига?

- Има потенциал. Но в същото време сме наясно, че това ще е много трудно по ред причини. Не само поради факта, че клубът е много задлъжнял, а и защото конкуренцията в Европа е ужасяваща вече. Но "Левски" има буквално само две или три години, за да направи този пробив. След това с новия турнир, който въвежда УЕФА - Лига Европа 2, на практика вратата към Шампионската лига за клубовете от нашия регион се затръшва със страшна сила. Ако сега е трудно, тогава ще е почти невъзможно.

- Какво ще стане със стадион "Георги Аспарухов, с прословутата козирка? Има ли шанс, примерно, стадионът да бъде привлечен към кандидатурата за балканско световно първенство?

- За второто - аз поне не знам да съществува такава възможност. За това трябва да бъдат питани спортният министър Кралев и футболният съюз. А що се отнася до бъдещето на нашия стадион, тук нещата са много сложни и са обвързани с оздравяването на клуба от една страна, а от друга - инвестициите в инфраструктурата ще помогнат на това оздравяване. В следващите пет години стадионът трябва коренно на промени външния си вид, ако искаме да вървим в правилната посока. Засега обаче това ни е второстепенна задача, остава малко на заден план. Имаме други приоритети. Една от носещите колони на нашата стратегия за бъдещето на "Левски" е съдбата на академията, на детско-юношеската школа, където също ще има доста промени. Това ще е едно от основните разходни пера в бюджета. В момента "Левски" харчи някъде 5-6% от него за школата. Този процент трябва да стане 15, ако наистина имаме сериозни намерения. Хървати и сърби са ни показали модела. Нито инфраструктурата при тях е по-добра, нито като човешки ресурс са повече от нас, нито пък имат по-талантливи деца. В това съм абсолютно убеден, защото съм ходил там и съм виждал за какво става дума. Просто работят по друг начин, методиката им е различна. Има един абсурден аргумент, че техните мениджъри са по-добри от нашите, което е много смешно. Да крепиш тезата си на това, че Марко Пяца излязъл 20 млн. на "Ювентус", само защото мениджърът му е добър, е пълна идиотщина. Би означавало, че в "Ювентус" работят дебили. Факт е, че хърватите са със същата инфраструктура като нашата, даже имат и по-лоши стадиони. Клубовете им, с изключение на "Динамо" (Загреб), имат подобни на нашите бюджети. А изкарват непрекъснато футболисти, които продават за добри пари. За националния им отбор няма какво да говорим, той е функция на клубния футбол. Значи това е моделът. Затова трябва да променим методиката, начина, по който се следи развитието на един футболист - и функционално, и спортно-технически. Особено технически и особено във възрастта между 6 и 14 години, когато се изгражда техниката на младите играчи. Тук трябва много работа, която ще даде резултат след 4-5-6 години. Това е един от фундаментите, на които трябва да стъпим. Другият е съвсем различна трансферна политика, която да се базира на реалните възможности, а не на това, което ни се иска. Един Обертан е сбъдната мечта, но която завърши не както ни се искаше. По света вече има клубове, които си строят трансферната политика само върху анализ на данни - "Мидтиланд", например. Или "Хофенхайм" - купиха Фирмино за 4 млн. само на базата на анализ на профила на футболиста, който им трябва. Има една книга, която Бербатов беше споменал преди време, аз също я прочетох с удоволствие - The Numbers Game, която описва точно това. Та Фирмино е купен по този начин, собственикът на клуб е айти специалист, след което го продаде за 40 млн. "Левски" няма друг изход, трябва да тръгне по този път - съобразявайки се с реалните си възможности, да търси футболисти, които да са по джоба му и да отговарят максимално на профила играч, който е необходим на конкретната позиция.

- Последен въпрос. Чувстваш ли се щастлив на мястото, на което си сега?

- Ами да. Всъщност, жив се чувствам. Аз иначе съм щастлив, да чукна на дърво. Ценностите ми са много ясни и прости - семейство, близки хора, които обичам и които ме обичат. Когато се прибера в къщи съм доволен от себе си, макар че напоследък съм толкова уморен, че не мога да съм пълноценно с тях. Но се чувствам жив, доволен и щастлив, че това, което трупах през последните 7-8 години, мога да го приложа на практика. Или поне да се опитам.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Мерките срещу чумата по свинете не са прекалени

    Забрана за фермерски пазари, отстрел на животни, умъртвяване на здрави прасета, дезинфекционни пунктове. Вероятно за някои тези мерки срещу африканската чума по свинете изглеждат прекалени. Но не са и причината е съвсем ясна - срещу заболяването лек няма. Единственият начин да се пресече е да се убиват животни, колкото и нехуманно да звучи.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в