Андрей Ковачев: Боря неравенствата при здравните услуги в ЕС (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7333205 www.24chasa.bg
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, лидер на групата на ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент

Завърших успешно инициативите за целите Западни Балкани и да се учи истината за комунизма

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, ГЕРБ/ЕВРОПЕЙСКА НАРОДНА ПАРТИЯ (ЕНП)

Работя за ясна европейска перспектива за Западните Балкани и повече сигурност и просперитет за региона, а по този начин - и за България и за ЕС, в качеството ми на член на ръководството на Групата на Европейската народна партия (ЕНП) с ресор “Разширяване и Средиземноморска политика” и на комисията по външни отношения в Европейския парламент (ЕП). Българското председателство на Съвета на ЕС върна темата за евроинтеграцията на региона в дневния ред на ЕС и постигна реални успехи в транспортната и дигиталната свързаност между шестте страни от региона и ЕС. Изградихме план за действие с всяка от страните, без нереалистични очаквания, а с конкретни стъпки. Евроинтеграцията на тези страни е единственият път към мир и просперитет в Западните Балкани. В ЕП работих за признаването на българското национално малцинство в Албания, защитата на правата на българските общности в Косово, недискриминацията на гражданите с българско самосъзнание в Северна Македония, правото на обучение на български език в Западните покрайнини, подобряване на ситуацията на българските исторически общности в Украйна и Молдова.

Преоткриването на евро-атлантическата ориентация на Северна Македония и ключовата роля, изиграна от европейските институции и България в този процес, доведоха до преодоляването на политическата криза. С подписването на Договора за добросъседство бе отворена нова страница в отношенията ни със западната ни съседка. Право на днешните граждани е да се самоопределят както искат, но ние няма да приемем да се променят историческите факти и идентичността на хора, които са починали. Затова и подкрепата на България не е безусловна, а зависи от изпълнението на предприетите спрямо договора ангажименти.

В приетите резолюции с препоръки на ЕП към Северна Македония влязоха мои текстове, с които настоях за съвместно честване на общи исторически събития и подобряване на положението на гражданите с българска идентичност в страната; подобряване на жп и пътната инфраструктура и свързаността между двете страни; отпадане на роуминга. Нееднократно през годините съм приветствал изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII, който ще съживи връзките в региона.

Издигнах номинацията на архимандрит Партений за Европейски гражданин на годината за 2018 г. заради активната му позиция и отстояването на истината.

ЕП за първи път призова Албания да признае българско малцинство в страната през 2016 г. Тези текстове спомогнаха за официалното признаване на българското малцинство през октомври 2017 г. Българите в Албания, които чакаха 104 г. да бъдат официално признати като малцинство, най-накрая получиха този статут. Подобен исторически успех може да се очаква и в Косово в близко бъдеще. В последния годишен доклад за напредъка на Косово за първи път се говори за признаването на българската общност в страната.

Сърбия има добро законодателство в областта на правата на малцинствата, то невинаги се прилага еднозначно. Географската изолация и съзнателно поддържаната тежка икономическа ситуация, в която се намират българските общности в Западните покрайнини, са сред основните трудности, пред които са изправени сънародниците ни. През годините многократно съм отстоявал правата им пред представителите на централната власт в страната. В тази връзка наскорошното връщане на името на Цариброд и възможността сънародниците ни да си възвърнат имената е положителен напредък, за който се работи от години. През този мандат посрещнах стотици деца от Северна Македония и Западните покрайнини в ЕП. През 2016 г. по моя инициатива бяха дарени над 8000 книги на 4 български центъра в тези държави.

Черна гора е страната, постигнала най-добър напредък в редица области, свързани с европейската интеграция. Като докладчик на ЕНП за страната следя отблизо задълбочаването на европейската интеграция и особено успехите в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, които правят целия регион по-сигурен.

Основен мой приоритет е и защитата на правата на българските исторически общности в Украйна и Молдова, където живеят близо 300 000 души от български произход. Ще продължа да оказвам подкрепа за училищата в обучението на български език.

В ЕП работя за един по-силен и ефективен ЕС, който да гарантира физическата и социална сигурност на своите граждани. Застъпвам се за

засилване на

сътрудничеството в

областта на отбраната

и разузнаването,

обмяна на информация във връзка с борбата с тероризма, както и колективен отговор на пропагандната война срещу ЕС. Като един от заместниците на Манфред Вебер отговарям за отношенията ЕС-Средиземноморският регион, което ми дава възможност чрез директни контакти с политически лидери на държавите от южното ни съседство да подкрепям усилията за справяне с първопричините на миграцията. Като докладчик на ЕП за препоръките към Общото събрание на ООН настоявах за реформа на Съвета за сигурност, за да отговаря по-точно на съвременните реалности и да се осигури ефективната му работа срещу заплахите за международния мир и сигурност.

Здравеопазване

За съжаление, много пациенти в Европа нямат достъп до качествено здравеопазване там, където живеят. Те не получават навременна диагноза и терапия в родните си страни. Здравните неравенства карат пациентите да мигрират към държави от ЕС, в които могат да намерят необходимото лечение. Същото се отнася и до здравните работници, които напускат страните си в търсене на по-добри условия за работа. Затова този проблем е общо за Европа предизвикателство. Поставих проблема с достъпа до здравеопазване и здравните неравенства като свой приоритет в настоящия мандат. По моя инициатива в началото на 2015 г. в ЕП беше учредена Група на евродепутатите, които работят по проблемите на достъпа на европейските пациенти до качествена медицинска грижа. Към тази неформална платформа за дебат и общо действие се присъединиха почти 30 евродепутати от 15 страни. В резултат на това темата за равния достъп до качествено здравеопазване намира все по-централно място в дневния ред на европейските институции.

Групата осигури финансиране в размер на 250 хил. евро за пилотен проект, който има за цел да създаде инструмент за измерване на достъпа до здравеопазване в ЕС, за да се набележат мерки за намаляване на неравенствата в тази област. Пациентите във всяка държава срещат различни пречки и те не могат да бъдат премахнати, преди да знаем в какво точно се изразяват. В края на 2018 г. този проект беше завършен и в момента ЕК разглежда мерки по него.

Настоявахме за доклад на ЕП, който да разгледа възможностите за подобряване на достъпа на европейските пациенти до лекарствени продукти и да отправи конкретни препоръки. В приетия текст залегнаха мои предложения, с които призовах ЕК да анализира причините за недостиг на някои лекарства и да обърне особено внимание на въздействието на паралелната търговия на лекарствени продукти и адекватността на европейската законодателна рамка в тази сфера. Сезирах ЕК за недостига на медикаменти поради реекспорт. Паралелната търговия, при която предназначени за българския пазар лекарства се изнасят за други страни, е една от основните причини за честия недостиг на медикаменти. Според мен трябва да има възможността в някои обосновани случаи този износ на лекарства да се ограничава, за да се осигури адекватното и непрекъснато снабдяване на българските пациенти.

По моя инициатива повече от 70 евродепутати от основните политически групи в ЕП публикуваха призив за продължаване на действията на ЕС в областта на здравеопазването и засилено сътрудничество между държавите членки. Осигуряването на равен достъп до качествена здравна грижа изисква инвестиране на политически усилия и финансови средства както на национално, така и на европейско ниво.

В ЕП успяхме да постигнем промени в европейското законодателство, което да улесни навлизането на по-евтините генерични лекарствени продукти на пазара след изтичането на патентната защита на оригиналния продукт. Това ще доведе до намаляване на разходите за крайния потребител.

Декомунизация

и осмисляне на

тоталитарното минало

През настоящия мандат активно се занимавах с проблема за предаването на паметта за тоталитарното минало на младите поколения в училище. Организирах в ЕП дискусия на тема “Знание за миналото - памет за бъдещето” с участието на политици, журналисти, младежи и изследователи на близкото минало, по време на която беше очертана концепция за обективно и балансирано представяне на тоталитарния комунистически период в учебните програми. Лично се застъпих пред ръководството на МОН за приемане на нова учебна програма за часовете по история, която по-обстойно да засяга периода 1944-1989 г. на базата на документалните разкрития и фактите. Младите поколения трябва да знаят истината за комунистическия режим в България, за да не повтарят грешките и да не стават лесна жертва на дезинформационни кампании.

Поставих пред Европарламента и въпроса за образованието и паметта за тоталитарното минало на Европа. Дебатът за приравняването на всички тоталитарни режими през ХХ век и осъждането на техните престъпления се нуждае от рестарт. Национализмът и популизмът се подсилват от липсата на памет и разбиране за нашата история, за ролята на европейската интеграция за преодоляването на дълбоките рани от тоталитарните режими в Европа.

Търговска политика

Активно работих за подписването на търговското споразумение между ЕС и Канада. То ни даде възможност да договорим безвизов режим за българите, пътуващи до Канада. Българският бизнес получи по-добри възможности да пробие на канадския пазар.

Застъпих се за едно всеобхватно и балансирано споразумение между ЕС и САЩ, което да гарантира по-голямо икономическо и политическо влияние на нашия континент, и в частност на България, на международната сцена, и да осигури приток на инвестиции, от които българската икономика има голяма нужда. Многократно призовах в директен контакт с моите колеги от Конгреса за намирането на решение на въпроса с прилаганите от САЩ визови ограничения за български граждани.

CV

Андрей Ковачев е член на Председателството на Европейския парламент (квестор), заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в ЕП, ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП. Между 2011 г. и 2018 г. е заместник-председател на Съюза на европейските федералисти.

Член е на комисията по външни отношения и подкомисията по човешки права. Заместник-член е на комисията по здравеопазване, околна среда и безопасност на храните в ЕП.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кадрите свършват, бизнесът отсега да обучава нови

    Всички блажени времена някой ден свършват. Ще ви го каже всеки, прочел (поне) няколко умни книги. Така и в туризма идва краят на хубавите дни, в които и туристите бяха бол, и кадрите, които ги обслужват, лесно се намираха. Нищо, че заплатите им бяха едно нищо и никакво. Те и затова кадрите се разбягаха,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо