Те бягат от проблемите в дома си на улицата. Увеличаването на детската престъпност е продиктувано от условията на живот
Не вярвам статистиката, която извади МВР за увеличението на детската престъпност у нас, да е учудила някого. В своето ежедневие ние се сблъскваме с нея - като започнем от невъзпитано държание на един подрастващ на улицата, минем през спринцовките в задния двор на училището и видим на телевизионния екран поредния 14-15-годишен разбойник, който е набил някоя баба или влязъл с взлом в нечия къща.
Привикнахме ли, дами и господа, да гледаме на нашите деца (защото всички деца в тази страна са наши) не като на свое светло бъдеще, а като на едни
изоставени на
произвола на
съдбата
несретници
Да, точна съм в определението - децата ни се превръщат в несретници и виновни за това сме ние самите. Всеки един от нас и всички ние като държава (защото държавата сме ние).
Аз имам своето обяснение за увеличаването на детската престъпност. Тя е продиктувана от условията на живот, в които сме поставени всички ние. точно поставени, защото трудно може да се каже, че имаме реален шанс за избор. Едно е да напишеш стратегия за децата в следващите 10 г., съвсем друго е да я приложиш на практика, защото в тази стратегия се залагат параметри, които не засягат основния проблем в живота на българина днес - а той е икономически.
Когато в едно
семейство
майката
и бащата са
безработни
или получават мизерни средства, това се отразява и на децата. Разговорите за пари и за оцеляване, а не за пълноценен живот рефлектират върху детската психика и оттам неоформеният все още социален светоглед избива по най-тънкта лайстна. Децата бягат от проблемите в дома си, бягат на улицата, търсят начин да припечелят така необходимите средства, от които и те имат нужда. Не ги защитавам тези, които са тръгнали по “лошия” път, но не можем да си затваряме очите, че този път е много широко отворен пред тях.
Колко родители, дори и непотънали в мизерия, знаят във всеки един момент къде се намира непълнолетното им дете, за което те носят отговорност. Писала съм за много такива случаи, в които родител 1 и родител 2 се събрали с други родители номер 2, 7 или 11 на кратка спявка или разпивка, докато наследниците им подкарват бясно бащиния автомобил и свършват потрошени в дървото или дерето. Черната статистика е достатъчно красноречива извън новата статистика за детската престъпност на МВР. Не разбираме ли, че това води до нарастваща
черна лавина,
която ще върже
черни забрадки
на доста родители. Не е тревожно, страшно е. Тази година са 6 или 14 процента, догодина престъпленията, извършени от деца, ще се увеличат.
Семейството и училището си подхвърлят проблема като горещ картоф. Детето се възпитава в семейството, в училището се надгражда това, което му е дадено вкъщи. Вместо да се обединят двете институции, те просто си измиват ръцете една с друга.
Извинете ме, но мога ли да попитам къде остана държавата. В момента се обсъжда стратегията за децата до 2030 г., която засяга дали родителят има право да шляпне детето си, или да му издърпа ухото, и се набляга на това, дето педагогиката на Татко Песталоци е остаряла. И държавата ще дърпа ушите на родителя (все едно кой номер), който си е позволил да накаже строго с два удара зад врата сина си заради намерените му в джоба пакетчета с бял прах, който не е за пране.
Примери, за съжаление, дал Господ. Нека погледнем истината в очите. Всички много разбираме от педагогика - и училището, и родителите, и служителите в МВР. Страхотни спецове сме. Само че резултатите, както се вижда, няма да ни изведат на друг път освен този, който със своята незаинтересованост някак сами отваряме пред децата си.