Д-р Светлин Наков: Криптовалутите не са хазарт, а хората почнаха да го играят така

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7349679 www.24chasa.bg
СНИМКА: МИЛА ГЕШАКОВА

Основателят на “СофтУни” казва още: Сигурни са технологично, но икономическите очаквания са друго нещо

Г-н Наков, виртуалната валута уанкойн на д-р Ружа Игнатова е призната за измама в САЩ и Германия. Какво я различава от другите криптовалути?

- Уанкойн е централизирана. Тя е под контрола на един човек и една огранизация. Тоест, грубо казано, кой колко пари има на лаптопа на шефката си. Тези данни могат да се манипулират, редактират и т.н.

При истинските криптовалути като биткойни и етериум например системата е децентрализирана. Тя е дублирана в 10 хил. компютъра, които работят в съгласие помежду си и чрез т. нар. консенсус алгоритъм. Той не позволява да се подправят данните.

- А и за уанкойн се иска първоначална инвестиция за обучителни пакети.

- За системата на Ружа Игнатова се знаеше, че е измама, още когато стартира. Много се изписа тогава по медиите, абсолютно

всички бяха наясно

освен някакви

будали, които са

инвестирали

Не зная как са го направили, може би от незнание, както при всяка пирамида. Това е типична пирамида - дай едни пари, аз ще те включа, ти ще продаваш на други. Има и не-менте пирамиди като козметиката, но хората, като чуят за мултилевъл маркетинг, 90% са сигурни, че става въпрос за измама. Така че беше ясно, но американската система работи с много голямо закъснение. Изненадах се, че чак сега ги хванаха.

- Вие също отменихте лекция в “СофтУни”.

- Беше недоглеждане от страна на администрацията. Дошла е заявка за лекцията, погледнали са заглавието, което звучи интересно, и са одобрили. Когато разбрахме за какво става дума, разбира се, че я отменихме.

- Да се върнем на традиционните, така да ги наречем, криптовалути. Много хора, които нямат технологични познания, инвестират в тях на сляпо. Как да ги различават? Мнозина смятат и биткойна за балон.

- Много е просто. Когато не разбираш нещо, стой надалеч. Ако искаш да се занимаваш с това, образовай се. Дали ще инвестираш в акции, в нефт, в злато, в инвестиционни фондове и т.н., не можеш да го правиш без акъл. Това не е хазарт, а те го играят така.

Чул бил, че много се печели. Видяхме го резултата. Имаше хора, които хванаха влака в ранния момент и спечелиха. Повечето, разбира се, загубиха. Това се е случвало неведнъж с цени на имоти например. Пуска се слух, че ще стане 20 хил. лв. квадратният метър в София. Давай, всички ще купуваме, ще теглим кредити и т.н. Това е стара схема, тя не е нещо ново, просто е приложено за криптовалути.

Радвам се, че балонът се спука. Имаше едно надценяване, което обикновено се нарича точно така. По-големи очаквания, отколкото е реалната стойност. Колко е тя, разбира се, никой не знае, но може да приемем, че сегашното ниво е по-близко до реалното.

Представете си, че сега се създадат туристически полети до Марс и някой пусне слух “На Марс има злато, ще ходим да копаем и т.н”. Ще се случи един огромен балон, защото ще има очакване, че инвестираш 10 000 лв., купуваш си билет за Марс, отиваш там, копаеш злато и забогатяваш. 100% ще има балами, които ще повярват на тази тъпотия. И очакването за тези пътувания ще превиши много, много пъти реалната им стойност.

Обикновено има нещо вярно в тези теории. Вероятно наистина един ден ще има туристи на Марс, вероятно някой, като отиде там, ще намери нещо ценно. И докук е истината. Оттам е очакването, че ако взема и платя билета до Марс, ще забогатея.

Същото се случи с биткойна. Децентрализираните валути, икономики, системи за съхранение на информация, данни и т.н. имат бъдеще. Това е безспорен факт. Само че

някой беше внушил,

че едва ли не

нормалните

валути ще изчезнат,

а всичко ще се плаща в биткойн. Това са свръхочакванията и те се наричат балони.

Някои хора целенасочено, а други подведени, гледат, че всички купуват - малко на принципа на стадото, почват да вярват в някакви страшни неща. Както се вярваше, че биткойнът ще стане 100 000 долара и ей такива тъпотии.

Първо, всички почват да вярват, после всички спират да вярват. Лека-полека вярванията и реалната стойност се доближават. Декември 2017 г., когато беше пикът (близо 20 хил. долара за един биткойн – б.а.), всички вярваха, че криптовалутите имат страхотно бъдеще.

И не само криптовалутите, а блокчейн технологиите. Много от нещата, които се купуваха и търгуваха, не бяха по същина криптовалута.

- Дайте примери.

- Блокчейните са криптовалута като страничен ефект, защото се търгуват по борсите. По същина са някакъв вид дигитални активи. Когато купиш някакъв токен (жетон - б.а) на някого, той не е по природа разплащателно средство. Криптовалута е например биткойнът. Има обаче токени, които по природа не са разплащателно средство. Тяхната стойност се базира изцяло на очаквания. Очакваме, че той ще се търси повече след 2 г. и сега, ако го купим и продадем след 2 години, ще спечелим. Това беше масовото мислене.

- Не се ли случва и сега? Много хора се отдръпват от биткойните и се насочват към други криптовалути - етер и монеро например.

- Те са скачени и често, когато падне биткойнът, пада целият криптопазар. Изключение правят само тези дигитални икономики, базирани на търсене и предлагане, които не приемат криптовалутите като разплащателно средство, а като друг актив.

Има криптовалути, които са строго вързани към традиционната валута. Тетерът например е 1:1 за долара. Тази криптовалута също е спорна. Създателите твърдят, че за всеки един продаден тетер заключват долар в банката. Дали е истина, е спорен момент, но засега тази система не се е счупила.

Има и други – вързани за петрол, за злато.

- Те по-сигурни ли са?

- Всички криптовалути са сигурни технологично. Придаването на стойност от човек към нещо дигитално, това вече е друг въпрос. Представете си, че строим апартаменти. Сигурни ли са те? Евтините и скъпите жилища горе-долу са с едно качество. В София и Берлин апартаментите са горе-долу с еднакво качество. Само че в Берлин струват 8 пъти по-скъпо на квадрат. Защото е Берлин.

Криптовалутите имат технологични различия, но всички са горе-долу сигурни. Очакванията, които се създават от участниците на пазара, са нещо, което винаги го има в тези икономически системи.

Спомнете си хиперинфлацията през 1996-97-а г. в България. Купувал съм доларчета за 3000 лв. и всички вярвахме, че ще станат 10 000 лв.

Абсолютно

същият цирк, който

се случи с биткойна,

се случи с

българския лев

Когато имаш стабилен финансов ресурс, можеш да влияеш на пазара. Тоест, ако някой днес отиде и продаде 10 млн. биткойна за 10 млн. долара и ги сложи на борсата, ще направи много голям срив.

- Демек всеки един от тях за по 1 долар?

- Да. Това работи с всяка пазарна система на всеки актив. Случвало се е с имоти, както и с валути, зад които няма много стабилна икономика, със злато, с петрол и с какво ли не.

- Според вас имат ли бъдеще блокчейн технологиите?

- Да, имат. В момента се случва оцеляване на читавите проекти. Да приемем, че има калпави и измамни. Обаче има и такива с реална употреба в ежедневния живот на хората и в бизнеса. Те ще оцелеят. Кои са, е много спекулативно да се каже. От стойностните според мен е етериум. Откакто е създаден, държи едно ниво, макар че се повлия от вълната. Зад него има икономика, има хора, които плащат, за да се случват трансакциите им, и ползват етера като гориво, с което си купуват изчислителен ресурс.

Това е същото като, когато ползваме облачни технологии. За тях плащаме с левчета и долари на “Майкрософт”, “Гугъл”, “Епъл”, “Амазон” и др. Когато пък ползваме децентрализиран изчислителен ресурс, плащаме с токенчета и криптовалути – това е системата.

Така че, когато има реална икономика, когато има стойностен проект, който е истински и добър, а не измама, той ще оцелее.

- Обяснете разликите между етера и биткойна, тъй като мнозина асоциират криптовалутите само с биткойн, а разликата е голяма. Етерът технологично е много по-съвършен.

- Да, биткойнът по природа е създаден да бъде платежно средство. Дали е станал – по-скоро да, защото има сайтове, които го приемат.

При етера е обратното – той никога не е мислен така. Случи се като страничен ефект. Аз искам да си купя изчислителен ресурс в децентрализираната етериум мрежа. За да го направя, трябва да платя с етери. Тях обаче няма откъде да ги купя, освен от някой друг потребител, който вече ги има. Съответно борсата го играе посредник – който иска да продаде и който иска да купи, отива на борсата. Със самите етери аз изпълнявам умните договори. Те не са безплатни, плащат се с етери. Те се купуват от борсата. Цената е там, където се срещнат офертите. Ако повече се купува - цената скача, ако повече се продава - пада.

Като борсата за картофи. Ако произвеждат повече от търсенето, цената пада. Криптоборсите работят точно така - на принципа на купуване и продаване.

Може да стане спекула и с картофите, както и със захарта, да речем. Ще дам пример от периода на прехода. В началото на 90-те бяха скрили цялата захар в България. Казаха, че няма. Цената скочи 20 пъти и я продадоха след това. И така някои хора направиха милиарди. Така че това се случва и в дигиталния свят. Начинът, по който се търгуват дигитални активи, акции на компании, нефт и т.н., е същият, по който се търгуват криптовалути. Каква е стойността, зависи от вярванията на потребителя каква е стойността.

При картофите е много лесно. Стойността е това, че можеш да ядеш. При биткойна не е така. Там стойността е очакването, че с него можеш да си купиш храна. А това може да е грешно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Велик е нашият войник, но трябва и някой лев

    Това, че армията отново присъства в живота, макар и с рекламна кампания, е чудесно. Все пак това е основна институция на държавността. И е хубаво младите да си припомнят защо е велик нашият войник. Пък и да поискат и те да са войници, щом ги влече. Голата реклама обаче не върши работа, ако не е подплатена с добър продукт
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов