Брекзит ще стане по сценарий “Блудният син”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7353131 www.24chasa.bg

Тайните договори ще

се разсекретят след 50 години

Циркът в британския парламент ще продължи и тази седмица, но публиката взе да се отегчава. И явно точно това е замисълът. Доведени до пълна апатия и безнадеждност, британците в един момент ще махнат с ръка – “Майната му на този Брекзит! Оставаме!”

Само велик режисьор може да създаде такъв хаос. За 2 години и 9 месеца премиерката Тереза Мей успя да постигне договор, който според “оставачите” е недопустим, а според “брекзитърите” е неприемлив. Парламентът го отхвърли в два вота – първия път резултатът бе исторически, а втория – праисторически. После серия от вотове сътвориха нещо като орел, рак и щука. Не може да има договор, но не може и да се напуска ЕС без договор, обаче вече има договор, по силата на който на 29 март се напуска без договор. Значи тази седмица трябва да се случи чудо, което да постави нещата на мястото.

В четвъртък договорът на Мей с ЕС ще се гласува за трети път и

ако не се случи

чудо, остава само

една възможност

- Лондон ще поиска удължаване на преговорите. С колко - не е ясно. Не е ясно и с каква цел, тъй като ЕС явно няма намерение да прави отстъпки.

Отсрочката трябва да се одобри от всички правителства в ЕС, включително и от нашето. Историята пак се майтапи – ние ще решаваме дали британците да са европейци? Сега щеше да е по-интересно, ако Корнелия Нинова бе премиер, защото сегашният е скучен - ще направи каквото му каже Меркел.

Като става дума за Меркел, доста наивно е да се смята, че тя не се бърка в тези преговори. В нета често се появява непроверена информация, че условията вече са договорени между Мей и Меркел още през лятото на 2018 г. Целта е да се успокоят британските избиратели, но да се запазят колкото се може повече европейски закони и институции на британската земя. Това ще даде възможност на Мей да елиминира брекзитърите в своята си партия след предстоящите парламентарни избори, когато и да са те, и отново да се присъедини към ЕС. (https://pbs.twimg.com/media/D07bZ8VWsAA2PVe.jpg)

Този сценарий би могъл да се нарече “Блудният син”. Британците напускат общия дом, но

тирантите им

остават закачени

за камината

Скитат, блудстват, но в един момент – шшш-льоп! – ластиците ги прибират, където им е мястото. Това значи, че дори ако в четвъртък британският парламент одобри договора за напускане, циркът тепърва започва. Трябва да минат година-две, докато на британския народ му дойде акълът. После започват нови преговори за присъединяване, в които всяко правителство от общността може да каже “не”. Ами ако тогава премиерът на България е Нинова? Или ако Мей е заменена от виден брекзитър като колоритния Борис Джонсън? А и Меркел може вече да се е оттеглила. Гаранциите идват от това, че поне две трети от британския политически елит не е имал и няма никакво намерение да напуска ЕС. Преди референдума през юни 2016 г. всички основни британски партии и всички централни медии бяха категорично против всякакво напускане. От сутрин до вечер радио и телевизия бълваха предупреждения за ужасите на Брекзита. В хора на врачките се включиха Обама, Оланд, Меркел и останалите велики лидери. Пропагандната машина агитираше за оставането 10:1, но напук на нея за Брекзит гласуваха 52% от избирателите. И веднага след това същият този елит си смени шапката и обеща да работи за Брекзит, като постигне възможно най-добрия договор. Много ясно, че хаосът беше неизбежен. Но аз по-скоро свалям шапка пред магарешката упоритост на британската демокрация. Във всяка друга европейска страна елитът нито би допуснал такъв референдум, нито би го послушал. Само във Великобритания той е принуден да спазва някакво приличие и да разиграва сложни пиеси. Затова виждаме тези сложни маневри и не виждаме тайните договорености, които вероятно ще бъдат разсекретени след около 50 години.

Междувременно умните глави дълго ще изучават Брекзит, защото в него в най-чист вид виждаме 3 вида сблъсък между най-важните политически принципи на епохата:

1. Сблъсък между пряка и представителна демокрация, между народ и партиен елит.

2. Сблъсък между автентичната демокрация и хипертрофирала бюрокрация, която се прави на демокрация.

3. Сблъсък между национални интереси и глобалните амбиции на ЕС.

Вечно ще се води и спорът за икономическите основания на Брекзита. За да схванем най-общата картина, нека погледнем данните за външната търговия на кралството. В търговията си с ЕС то страда от хроничен дефицит, който вече достига 25% от оборота, или по-точно 86,3 млрд. паунда. Само дефицитът в търговията с Германия е над 30 млрд. паунда, а с Франция – над 6 милиарда.

Това в най-общи линии и грубо казано, означава, че кралството постепенно се деиндустриализира и губи собствеността върху своите национални авоари, били те частни, обществени или полуобществени. Същите проблеми, но в по-остър вид, ги имат страните членки от южната периферия на ЕС, включително и България. Нас обаче това не ни вълнува. Гърци, италианци, испанци се вълнуват, но не знаят как.

И обратното – кралството има положителен търговски баланс с държави като САЩ, Швейцария, Саудитска Арабия, ОАЕ, Австралия, Сингапур и т. н. Дефицитът с целия свят извън ЕС е около 6% от оборота или малко над 20 млрд. паунда.

Най-общата картина показва, че кралството има друг път за развитие. Вероятно за него е по-изгодно да се освободи от оковите на ЕС, за да хвърли повече сили в търговията със света. Да внася по-малко германски автомобили и френски вина, но да изнася повече за Индия, Китай, САЩ.

Това е лесно да се каже, но на практика е изключително сложна задача, която неизбежно минава през тежка криза. Дали британците ще се решат на този подвиг? Или ще се завърнат в лоното на Меркел с наведена глава? Остава да видим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Спирайте коли, но само ако цапат много

    Надали има някой, който да смята, че идеите, залегнали в стратегията за чист въздух, няма да предизвикат силни дебати. Особено предвидените забрани за внос на стари дизелови автомобили и ограниченията за движението им в градовете. Защото всяка забрана води до обществено недоволство. А в държава с не особено висок стандарт на живот,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в