Д-р Михаел Шпинделегер: Вълна от 3 млн. бежанци от Сирия залива Европа, ако Турция отвори границите си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7355097 www.24chasa.bg
Генералният директор на Международния център за развитие на миграционни политики д-р Михаел Шпинделегер

Миграционната криза не е свършила, просто сме в по-спокоен период, казва генералният директор на Международния център за развитие на миграционни политики

- Д-р Шпинделегер, като генерален директор на Международния център по миграционни политики от 2016 г., как се развива ситуацията с миграционния натиск към Европа?

- След кризата през 2015 и 2016 г., когато повече от 1 млн. души дойдоха в Европа, през 2018 г. наблюдаваме спад на тези цифри до 150 000 нелегални мигранти, регистрирани на границите. От една страна, имаме спад на броя на мигрантите, но от друга - ръст на търсещите защита. През 2018 г. имаме 600 000 нови молби за убежище в ЕС, което е 5-ият по големина брой за последните 25 години. Причината за това е вторично движение. Мигрантите пристигат например в Испания, но не се регистрират. Оттам нелегално отиват в Германия и кандидатстват за убежище. Друг вид вторично движение е събирането на разделени семейства. Все още имаме и много активни трафиканти на хора, които помагат на мигранти да стигнат до центъра на Европа, където да молят за убежище. Тези 600 хил. нови молби са значителен брой, затова мисля, че все още се нуждаем от нови мерки, от повече сътрудничество, управление на границите, както и от законни начини за идване в ЕС, така че трафикантите да не бъдат единственият избор за мигрантите.

- ЕК обяви, че миграционната криза е свършила, съгласен ли сте?

- Не. Все още сме в миграционна криза, просто в по-спокоен период от нея. Да, броят на пристигащите намалява, но ако погледнем към източната част на света, все още има голям брой бежанци, идващи от Афганистан, Пакистан, Иран, Ирак. Свидетели сме на криза в Иран, където има много афганистанци, които могат да се опитат да дойдат в Европа. Освен в Иран

имаме

200 000 нови

афганистанци,

пристигащи

в Турция

И ако дори само тези хора решат да тръгнат към Европа, за нас това би било голямо предизвикателство. От юг също все още има движение на хора от африканските държави. Виждаме в момента, че маршрутът през Централното Средиземноморие не е особено привлекателен. По-западната му част обаче към Испания е много популярна. Затова предстои още много работа.

- Участвахте като говорител на кръгла маса за миграционната политика в контекста на евроизборите в българското Народно събрание. Какво е впечатлението ви от дискусията?

- Подобни кръгли маси, на които се изразяват различни идеи от различна перспектива, могат да помогнат да се нарисува правилната картина за бъдещето и да се поставят основи за преговори. Беше перфектно събитие, организирано от Комисията за вътрешни работи с участници от различни страни, с депутати и българската еврокомисарка Мария Габриел. Всички участници си тръгваме с много нови идеи, затова мога само да поздравя организаторите и г-н Цветанов като инициатор.

- Темата за миграцията бе често споменавана по време на българското председателство на ЕС. Как оценявате, че се справи България с диалога и с охраната на границите?

- Българското председателство постави много специален фокус върху управлението на границите. Нашата организация също подкрепяше правителството ви при организацията на някои събития. Първото беше в Брюксел, където обсъдихме нови техники за управление на границите. Имахме дискусия и в София за управление на границите в Балканския регион, как да подкрепяме държавите с полицейско сътрудничество, с “Фронтекс”. България свърши много добра работа. Това, което София не успя да постигне, е решение по въпроса с квотната система, но следващата председателка Австрия също не го направи. Това е много специфичен проблем, за решаването на който трябва да изчакаме резултата от европейските избори. Не можем да очакваме незабавен прогрес. Но България и другите страни могат да допринесат за решаване на проблема в течение на 5-годишния мандат на ЕК, който започва в края на годината.

- Казахте, че турското правителство не е доволно от скоростта, с която получава средства от ЕС за мигрантите на своя територия. Може ли ЕС все още да разчита на Турция и ще продължи ли тя да спазва споразумението за мигрантите?

- Мисля, че ще продължат да го спазват, но, разбира се, те искат да видят определени положителни сигнали от европейска страна. Обещанието на ЕС бе да преведе на Турция два транша по 3 млрд. евро. Проектите по първия транш са почти готови, но преведените пари засега са 1,8 млрд. евро. Проектите за втория транш тепърва започват, но има много забавяния заради бюрокрацията. Трябва да удовлетворим повече Турция, така че тя да продължи да изпълнява споразумението с Брюксел. За ЕС е много необходимо да има партньор, на който може да разчита в лицето на Турция, защото в момента тя приютява над 3 млн. бежанци от Сирия и други места. Ако реши да отвори границите си, Европа ще бъде изправена през нова криза.

- Проработи ли решението на ЕС да разселва мигрантите по квоти в държавите членки?

- Относно квотната система нямаше съгласие от всички държави. Беше взето решение, но то не работи. Нуждаем се от интензивен диалог, особено със страните от Вишеградската четворка, които бяха основните противници на квотната система. Трябва да ги убедим, че е нужен поглед към голямата картина на миграцията. Теми за преговори, особено след европейските избори, ще бъдат как да преодолеем проблема с квотната система, как да помогнем на страните по границите на ЕС, в които пристигат толкова много нови хора като в Гърция, където бях миналата седмица. Там има 70 хил. бежанци. Броят на пристигащите от Африка и Афганистан се увеличава. Трябва да обърнем повече внимание на нуждаещите се страни и да им помогнем.

- След европейските избори ще имаме нова Еврокомисия. Какво се очаква от новите комисари?

- Новата комисия трябва да изготви много стриктен план за следващите 5 г. Нашият международен център ще им помогне да намерят начина, по който да се справят с всички различни гледни точки в ЕС, защото в нашата организация членуват 17 страни. Сред тях има държави от ЕС като 4-те от Вишеградската група, Швеция, Португалия, но и такива, които не са членки на ЕС, като Турция, Швейцария и част от балканските страни, засегнати от проблемите с мигрантите. Ролята на нашата организация е да започнем много добър диалог с всички страни и да посъветваме новата ЕК за правилните мерки за следващите 5 г.

Бъдещите стъпки

трябва да са

нещо повече от

квотната система,

трябва да се установи миграционно сътрудничество с държавите на произход. Необходими са и нови идеи как да бъдат връщани обратно тези, които не са одобрени за убежище в ЕС.

- Според предварителните проучвания преди изборите в ЕС има ръст на подкрепата за крайнодесните движения, включително и сред младите. Наблюдавате ли такава тенденция?

- По време на избори винаги има много специален фокус върху различни групи. Не мисля, че предизборните кампании са особено фокусирани върху истината, а по-скоро често са дискусии с объркващи формулировки. Затова не трябва да вземаме на сериозно всичко, което се говори. Но проблемите с миграцията влияят на изборите. Това, което всяка партия и ЕК могат да направят, е да представят на своите избиратели ясен план за бъдещето, с който да си възвърнат доверието на гражданите.

- Преди няколко месеца всички говориха за Глобалния пакт за миграция на ООН. Много държави, сред които България, отказаха да го подпишат. Какъв е проблемът с този документ?

- Всяка държава е различна, но генерално мисля, че нямаше достатъчно дискусии дали този документ е правилен за миграцията и какви ще бъдат конкретните мерки след него. Това е нормално, като става дума за преговори между повече от 180 страни от целия свят. Трудно е да се намери решение, с което всяка една от тях да е съгласна. Сега е необходимо ООН да направи стъпка към страните, които се отказаха от пакта, и да обсъди с тях какво е необходимо, за да бъдат убедени. Това може да отнеме месеци или дори години, но накрая наистина трябва да се стигне до консенсус как да се решават проблемите с миграцията в световен мащаб.

CV

- Генерален директор на Международния център за развитие на миграционни политки от 2016 г.

- Вицеканцлер на Австрия в периода 2014-2011 г. Създава Държавен секретариат за интеграция към австрийското федерално министерство на вътрешните работи

- Министър на финансите на Австрия от декември 2013 г. до септември 2014 г.

- В периода 2013 - 2008 г. заема поста министър по европейските и международните въпроси на Австрия

- През 2000 г. е избран за представител на Австрия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където ръководи австрийската делегация от 2002 до 2006 г.

- Юрист по образование, защитава докторантура по право във Виенския университет

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • С камери срещу крадците - лесно е и работи

    С камери срещу крадците - лесно е и работи

    За целия летен сезон в Слънчев бряг са регистрирани и разкрити само 10 грабежа. Рекордът, с който се похвалиха хората от туристическия бранш, се дължи на нещо просто - сложени са 300 камери, които покриват 80% от територията на комплекса. Постижението си е за хвалба, защото през лятото там се събират не само хиляди туристи
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,