Какво наследство оставяме на българските деца

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7355151 www.24chasa.bg

Едни гонят дипломи, други - Михаля, няма

място за каузи. За 30 г. отпаднаха фалшиви

ценности, но какви нови се появиха?

Някак немного информация има в нашето общество за ученическите протести срещу климатичните изменения, които очертават едно неблагоприятно, да не кажа катастрофално, бъдеще за планетата ни.

Далеч съм от конспиративните теории. Далеч съм от паника, че слънцето ще изстине след 30 или след 300 милиона години. Но не мога да подмина факта, че децата от Швеция до Нова Зеландия са се обединили в протести, за да обърнат внимание върху това какво им оставят като наследство. Какво им оставяме ние. Техните родители. Не на шведските и новозеландските деца, а на нашите собствени.

Всъщност на кого от нас му пука, че жирафът ще изчезне? Нито на бай Пешо от Смядово, нито на г-н Еди-кой си от ръководството на природозащитните НПО-та. По-важно е да се броят молюски и зелени еуглени, защото се усвояват едни пари. Не давам идея какво още да се брои по нашите земи. По нашите земи се шири сеч, разораване на дюни, застрояване на места, които в никакъв случай не трябва да се пипат, кой ще седне да ти мисли за жирафите.

Децата ни са наше огледало, повтарям го непрекъснато, без да имам претенции за авторство. Очевидните истини нямат авторски права - който има очи, ги вижда. Който няма - пука му на жилетката. И

на децата ни

им пука на

таблетите

Не съм срещу модерните технологии, ползвам услугите им катадневно. Просто се размислих върху проблема (защото това наистина е проблем!) поради что децата ни, нашата гордост и нашето бъдеще, участват с охота в играене на

кючек в училище

и в групов кютек

пак в училище. Или на улицата, все тая. Наскоро в пряк ефир един господин, участвал в писането на Стратегията за подрастващите, наперено уточни, че успешно сме ликвидирали фалшивите ценности отпреди 30 години. Вдигам рамене - всеки има право на мнение, фалшиви - фалшиви, ама какви нефалшиви и драгоценни предложихме на децата в замяна. Някой да има мнение по въпроса? Или поне основателно съмнение? Няма, благодаря.

Семействата, които познавам, мислят за децата си чрез яростна подготовка да научат език и да постигнат високи резултати в дипломите си, за да отидат да се образоват в чужбина. Няма лошо, всеки родител иска най-доброто за гарджето си.

Другата група родители пък не се интересуват да проектират амбициите си върху наследниците си просто защото нямат амбиции отвъд оцеляването, ракийката и салатката и ако може - музиката до дупка. Децата от първата група гонят дипломи. Децата от втората - гонят Михаля. Климатични изменеия? Планетата ни се задъхва? Абе

я цъкни на тв

“Планета” и

шапка на тояга!

Смешно ли е? Смейте се. Тъжно ли е? Потъгувайте три минути и забравете. Защото на онова шведче Грета Тунберг, дето организира детските протести и вече има 304 номинации от цял свят за Нобелова награда за мир, просто му е широко около врата и се чуди с какви глупости да се занимава. От август миналата година тя е приела опазването на планетата като своя кауза и са я последвали хиляди подрастващи от над сто страни, като броят непрекъснато расте. Ще продължим да протестираме, колкото е необходимо, пише Грета, която вече девет месеца излиза всеки петък пред шведския парламент и така създава движението “Петъци за бъдещето”.

Ние какво правим в петък? Разпускаме от работната седмица. Нашите деца какво правят в петък? Същото. Готвят се за уикенда. И

не знаят, че

бъдеще може и

да няма, такова,

каквото им го

чертаете

Не мозъци изтичат от България, кръвта ѝ изтича - с керосина от самолетите, с навъртените километри по магистралите, с влакове и кораби, кой, както и закъдето се уреди. Тук пък си седим, както чорбаджи Нено връз чердженцето, докато мамин Николчо или татьова Никол ни гледат как рахатясваме, и ни подражават. Че на кого друг да подражават - те не са виждали Швеция през крив макарон, а в медиите информация за разни такива финтифлюшки като спасяване на планетата - тук-там. И с дребни букви.

Кой всъщност отбира фалшивите от нефалшивите ценности? Всеки родител според своите. Всеки учител според своите. Всеки министър според своите. Е, какво искаме тогава от децата си? Може би, когато отидат да учат в Швеция, Франция, Германия, Нова Зеландия, та чак до Вануату в Южен Тихи океан, ще си налучкат сами ценностната система. Не само за климатичните изменения. За начина на мислене. У възрастните. В държавната политика. А тук ще останат тези, за които петък е ден, в който не се работи, защото ще ти умре началникът - стар виц. Ама го живеем. Щото - въпрос на ценности, нали? Кой ще ти мисли за някакво си бъдеще в това настояще...

  • Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Водата - има я достатъчно, но да помним драмата с Перник

    Два сериозни дефекта ни пречат да живеем нормално - бързо забравяме и трудно помним поуките от грешките си. След като в Перник и селата наоколо хората с месеци бяха на тежък режим, там ситуацията с водоснабдяването най-после е в рамките на нормалното. Веднъж, защото доста сняг и дъжд се изсипаха, втори път - защото се направи байпас към язовир
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи