През януари 2017 г. го започна. Процедурно. На фона на приемането на прочутото извънредно постановление номер 13 от правителството на Социалдемократическата партия (СДП) с премиер Сорин Гриндяну (което декриминализира злоупотребата със служебно положение и предизвика безпрецедентни протести - бел.ред.), президентът на Румъния съобщи на народа със сериозен тон, че е задвижил процедурата за организиране на национален референдум, с който го призовава пред урните да изрази волята си по отношение на "продължаването на борбата срещу корупцията и осигуряването на прозрачност на държавните длъжности".
Един консултативен референдум. Но имиджов удар за един президент, поставен на тясно след загубата на парламентарните избори от Национално-либералната партия, която трябваше да му достави "собствено правителство". Лош късмет!
Един референдум, обявен с фанфари от Котрочени, но изоставен междувременно от един президент, който забрави или не разбра гарантираната от конституцията роля "да бди над доброто функциониране на държавните власти" и започна една поредица от компромиси с (лидера на СДП) Ливиу Драгня, като назначи цели три правителства на СДП и одобри многобройни смени на министри, допринасяйки за засилване на нестабилността и хаоса, които царят в Румъния.
Сега почти се реши. Да го свика. Но не знае въпроса. През тези две години, които изтекоха от съобщението през януари 2017 г., под пасивния поглед на президента на Румъния правосъдието беше посечено по всевъзможни начини, с различни закони в парламента (Закон за статута на съдиите и прокурорите или Закон за съдебната организация), чрез извънредни постановления или чрез решения на Конституционния съд на Румъния. Злото вече е сторено. Сега, на прага на европарламентарните избори, които се очертават като нова катастрофа за близката до душата му партия и с мисълта за нов мандат като президент на Румъния, Йоханис прибягва към инструмента на националния референдум с една единствена цел. Извличането на лични политически ползи.
През последните 12 години в Румъния националният референдум се превърна в изключително използван инструмент от политическите сили в споровете за завземането на властта. Народът беше свикван при урните било за да изрази волята си по отношение на някои въпроси от национален интерес под лозунга за реформиране на политическата класа, какъвто беше референдумът през октомври 2007 г. за смяна на системата за гласуване и преминаване към мажоритарен вот, или организираният заедно с първия кръг на президентските избори през 2009 г. референдум за преминаване към еднокамарен парламент и намаляване на броя на парламентаристите, било за решаване на политическите спорове между бившия президент Траян Бъсеску и парламентарното мнозинство, било за да се произнесат за ревизия на конституцията.
Единственият референдум, който събра необходимия брой гласове, за да бъде признат за валиден, беше този през 2009 г. Тогава над седем милиона избиратели изразиха желание за преминаване към еднокамарен парламент и намаляване на броя на парламентаристите до 300 души. Един референдум, който стана задължителен с решение на Конституционния съд от 27 юни 2012 г., но беше пренебрегнат от цялата политическа класа. Пренебрежението, безразличието и незаинтересоваността на политическите партии, които се изредиха на власт, спрямо волята на народа породи дълбока рана в обществото. Една рана, която кърви и днес. Защото народът не е забравил. И отговоря по свой начин. С неприсъствие.
Референдумът на Йоханис, ако бъде свикан, ще бъде един експеримент. Един експеримент, който отново поставя народа под светлините на прожекторите. Игнориран от цялата политическа класа тогава, когато поиска реформа на парламента, пренебрегван от "елитарните" партии заради политическите си предпочитания на някои избори, подиграван от Йоханис за вота на референдума за семейството, обременен от данъците и таксите на управляващата партия, бит по време на уличните протести от органите на реда и манипулиран от телевизиите, народът ще има повод да покаже отново истинската си власт. Властта да санкционира чрез вота или чрез отсъствието си онези, които мислят, че народът е на тяхно разположение по всяко време и при всякакви условия.
(От БТА)