Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7369102 www.24chasa.bg

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието

ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг. Да не би пък през дългото си време Бог да се е отчуждил от себе си?!

Не спирам да мисля и за това как е възможно, ако България наистина е част от рая (нали го пеем това в тържествени случаи), да е страна толкова подвластна на чуждостта. Нали така – чужденците нямат място в рая…

А тук всичко и всички са си и сме си някак чужди.

Поглеждам родословното си дърво (и ние, циганите, си го имаме) - тук е посято, където деди и прадеди са поели своя първи и последен дъх. И си мисля – за тях и себе си.

Израснах в бедно семейство и в беден край. Живял съм досега скромно, но щастливо – да си беден не е срамно, срамно е да си циганин!

Вече ми е напълно ясно, че циганите са проблем както на стандарта на живот у нас, така и на икономиката на страната. На демографската криза, на националния отбор по футбол. Даже, ако не ти запали сутрин рано автомобилът, са виновни циганите.

Всичко това ме накара да се превърна в едно комплексирано дете и да съжалявам, че съм се родил такъв.

В училище и по улиците ставах волно и неволно свидетел на разговори между малки и големи. Те си говореха най-вече за това, че циганите не се къпят, че крадат, че убиват, че изнасилват и живеят на гърба на държавата и данъкоплатеца. Още тогава осъзнах, че да си тъмен, е индикация за това, че си циганин. А щом си циганин - не е готино! Разчитах на имената си и измисления си побългарен турски, за да съчиня небивалици по отношение на уж турския си произход. Но впоследствие установих, че и такъв да си, също не е добър вариант. Все едно, че имах неоспорима вина за неуспешното Априлско въстание, което пък променяше възрастта ми на 143-годишен участник в башибозука на Ахмед ага Тъмръшлията.

Налагаше се да свикна с това, че човек не избира какъв да се роди, но пък избира как да живее. А аз живеех доста стресово за крехката си възраст.

Притеснявах се дали сме си платили електричеството и винаги прилежно съдействах на инкасатора да стигне до електромера и водомера.

Водех стриктен контрол на 30-те лева надбавка, които ми се полагаха. Те бяха за мен, защото само циганските родители и семейства живееха с детски надбавки. Поне така казваха едни ядосани хора по телевизията.

В училищните празници гордо припявах “Тих, бял Дунав”, но винаги най-отзад в хора. И, незнайно защо, при участието ми в пресъздаване на исторически възстановки, винаги получавах ролята на заптие или паша, а толкова силно исках да съм революционер…

Няма да забравя и първия си учебен ден в гимназията, думите и най-вече първото впечатление на класната, което беше нещо от рода на: “Момче, като муха в кофа с мляко си!”. До ден днешен се надявам това да е била една недомислена шега.

Чувал съм, че една птичка пролет не прави, а камо ли една муха. След година се преместих в друго училище. На връстниците ми им беше насадено непоколебимото усещане, че паралелката по изобразително изкуство не е за цигани. В крайна сметка за всички беше отдавна ясно, че циганите не рисуваха, а крадяха картини.

Бях принуден да си намеря друго училище с повече деца, които са се срещали по-често с чуждостта. Колкото желана, толкова и невъзможна беше тази моя и наша интеграция.

Участвах в много училищни дейности и мероприятия, организирах подписки, анкети, даже писах и на тогавашния министър на образованието. Полагах безгранични усилия да бъда хем по-примерен, хем по-различен. Чувствах се чужд, дори и между равни. Но въпреки всичко, което правех, възклицанието спрямо мен си беше: “Брат’чед!”.

Започнах да следвам висшето си образование, бях първият студент в историята на цялата ни фамилия. За семейството си бях гордост, а за останалите исках да бъда пример.

И като се замисля - досега аз нямах случайни срещи с чуждостта - тя е мой неизменен спътник, мой учител и моя лична борба.

Знам, че ще мине време, ще отминат и години, но ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието. И ще съдим за човека, както по действията му, така и по делата му!

Само ви моля за едно - дайте възможност на “мухите” като мен! Не само по птичките навън разбираме, че пролетта е дошла…

* Авторът е студент в специалност “Връзки с обществеността” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • НАП да пише на 4 милиона българи, и то по-бързо

    Поне 4 милиона българи са били засегнати от хакерската атака на НАП според информациите в медиите. Очаква се да бъде предоставена платформа, чрез която всеки може да провери дали е потърпевш и какви точно негови лични данни са изтекли от масивите на данъчните. Предстоят много проверки кой, как и колко е виновен за тази ситуация.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в