Свилен Максимов: Присъдата на убиеца на Виктория е важна, за да възпре други подобни изверги

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7371090 www.24chasa.bg
Свилен с дъщеря си София

Аз бях един от заподозрените за смъртта - хората имат право да се съмняват във всичко, но не да издават своеобразни присъди, казва съпругът на зверски убитата журналистка от Русе

Досъдебното производство за смъртта на Виктория Маринова приключи и окръжната прокуратура в Русе е изготвила обвинителен акт. С него единственият обвиняем - Северин Надеждов Красимиров, е предаден на съд. Той ще отговаря по 3 обвинения - блудствени действия с Виктория, изнасилване и убийство, извършено умишлено, по особено мъчителен начин с особена жестокост. Очаква се делото срещу Северин да стартира до месец.

Виктория бе убита и изнасилена на 6 октомври 2018 г. до бетонната алея край Дунав, където тя тичала.

По този повод “24 часа” разговаря с бившия съпруг на Виктория Свилен Максимов.

- Г-н Максимов, как се чувства семейството ви 5 месеца след трагедията с Виктория, посъвзехте ли се?

- Мога да сравня чувството с една хубава порезна рана, която с времето престава да боли, но белегът си остава и от време на време понаболява. Смятам, че това е най-точното сравнение.

- Какво изниква в мислите ви, като си спомните за Виктория?

- Виктория е жената, с която съм прекарал най-дълъг период от живота си. Заедно сме скачали с бънджи, с парашут, карали сме шеметно бързо - все хубави неща, оставили прекрасни спомени!

- Прокуратурата е уверена, че е заловила убиеца и той няма нищо общо с журналистическата дейност на Виктория. Вие какво мислите?

- Фактите сочат, че убийството наистина няма общо с дейността на Виктория. Но тук има едно голямо “но”! Цялата държава използва случая да каже - няма нищо общо убийството на Виктория с нейната журналистическа работа. Видите ли, всичко е наред!

Не смятам, че нищо не е наред! Има много работа за вършене, има много за поправяне, така че моят ясен отговор е: Да, така е, няма нищо общо с убийството, но нека не прикриваме всички проблеми, които съществуват с българската журналистика, а да ги извадим на масата и да ги решим!  

Когато има желание, има начин. България на кое място е по независимост на медиите, мисля, че е на едно от последните? Явно нещата не са добре и това всички го знаят. Това казва всичко.

- В началото се появиха и подозрения, че и вие сте имали някакво участие в убийството на Виктория. Предполагам, сте чули за тях?

- Не само съм ги чувал, аз бях част от заподозрените. Хората коментират и имат право да се съмняват в абсолютно всичко. Границата, която трябва да се прави, е между съмненията и това да лепнеш етикет на човек и да му издадеш своеобразна присъда: “Абе той със сигурност нещо там”.

- След трагедията нещата по крайбрежната алея край Дунав, където бе убита Виктория, се промениха. Какво точно се промени и какво беше участието на вашата фирма?

- Нещата на крайбрежната алея се промениха и ще се променят и в бъдеще, защото община Русе заяви готовност да облагороди терена, да изгради парапет, да направи нещо като кей за разходки - това е много добра идея. Беше изградено видеонаблюдение и осветление, което бе дарение от моята фирма “Нетуъркс”, защото там беше дива джунгла. Общината пък изчисти всички храсти и избуялата растителност, ще работи по изграждането на парапет.

За съжаление, всичко това идва като след дъжд качулка. Аз лично се упреквам, че като гражданин е можело да бъда по-активен, и сега бих могъл да помисля за други такива места, които да бъдат облагородени - с осветление, с видеонаблюдение.

Ние, българите, имаме една много лоша черта - винаги знаем кое не е наша работа - не е наша работа да си оправим дупките, да изчистим снега през входа си - смятаме, че това е работа на общината.

Това не е така, ние сме граждани на тази държава и всеки от нас трябва да се огледа, да види какво може да направи. Вярно е, че общината прави малко, че държавата прави малко, така че, хайде да погледнем и в собствените си градинки, че и ние като граждани също правим малко!

Явно общият ни манталитет става причина изобщо да се случват такива лоши неща. Вече 30 г. преход ние смятаме, че това не е наш проблем, всеки българин смята, че държавата е виновна, че някой си е виновен, че руснаците или американците са виновни. А то излиза май, че ние сами сме си виновни!

- Какво правосъдие ще очаквате за убиеца на Виктория?

- Вътрешно за себе си знам, но правосъдието се очаква от целия народ! Ако този индивид получи лека присъда, то други ще го последват за подобни зверства.

Моето мнение не е важно, важно е мнението на народа, смятам, че и съдиите осъзнават това! Сигурен съм, че убиецът ще получи справедливо наказание. Съдиите също са съпрузи, бащи и майки, те го съдят и ще го осъдят и наказанието му ще е справедливо. По-важното е, че това трябва да стигне до ушите на всички подобни индивиди, които в момента са склонни да сторят подобно нещо. Те трябва отлично да знаят, че ще бъдат хванати и няма да им се размине!

- Случаят породи вълна от расова ненавист, имаше и набези към ромските квартали на Русе, как бихте коментирали това?

- Аз отправих призив към рокерите да спрат, дори купих нов телефон на рома, който ги беше заснел и пострадал. Моят призив е, че изверги има от всякакви раси и националности, има ги в Америка, там влизат и в училища и избиват деца. Извергите не са само цигани, българи или японци. Най-грешното, което можем да направим, е да си изкараме яда на някой, който не е виновен за случилото се!

- Ще присъствате ли на делото? Какво бихте казали на Северин?

- По принцип, ако не ме извикат, няма да присъствам! Не ми е приятно, предпочитам да си го спестя, защото всичко ме връща обратно. На Северин нищо не бих казал! Няма какво да му кажа!

- Разкажете за семейството, за вашата дъщеря София.

- Обикновено семейство, позитивно. Детенцето, което Виктория остави, е една уникална звездичка. Не само защото е мое дете, просто виждам, как Виктория е оставила частица от себе си в нея. Виждам как когато това дете погледне, му грейват очите, понякога му виждам крилцата и рогцата. Всичко има в това дете! Най-много го тегли към актьорското майсторство. София ходи на плуване, на пеене, на актьорско майсторство, на спортни танци, опита се да ходи на бокс с мен, но не се получи, опита и волейбол, но най-много си я тегли към театъра.

- София посвикна ли с липсата на майка си?

- Не, със сигурност, но слава богу, приема всичко доста силно, не се размеква, още е щастливо дете, държи се! Радвам се, че детето приема нещата силно. Да, естествено, плаче за майка си от време на време, търси я, но предвид колко лошо можеше да бъде, считам, че нещата са сравнително добре.

- Разкажете и за себе си - как успяхте да достигнете до това ниво в бизнеса?

- Не е много трудно, иска се постоянство. Всъщност, като се замисля, мога да кажа на всички, че да постигнеш успех, е изключително лесно. Просто, като си зададеш някаква посока, не трябва да се отказваш. И в най-трудните моменти трябва да издържиш, това е, няма друго! Изисква и предприемчивост, но смятам, че животът винаги ни предоставя някакви шансове, които лесно можем да вземем.

Аз много се уча и от хората във фирмата - моето верую е, че аз не съм най-големият във фирмата, не знам всичко, затова се оглеждам хората покрай мен какви идеи ще дадат. Без помощта на всички във фирмата нямаше да постигнем нищо. Това е огромно семейство от хора, разчитам на всеки да помогне и моята работа е да им дам тази възможност. Обичам да давам шанс на хората, защото после успехът е за всички!

- Имате ли политически амбиции?

- Аз съм инженер и под някаква форма мениджър. Политик, това не е за мен! Ако някога стане някаква революция и някой реши политиците да отстъпят място на мениджъри и управители, тогава може и да се пробвам.

- Купихте си собствен самолет, пилотирате го сам и летите до бизнесдестинациите си. Как стигнахте до идеята и успешна ли е тя?

- Да, успешна е, даже и днес ще летя до летище Драгановци. За самолета ме запали един приятел. Едно пътуване до София с кола си е 3 часа на отиване и толкова на връщане. С едно самолетче за 40 000 евро, каквато е стойността на по-хубава кола, пътуването става за час и 10 минути в едната посока.

И което е най-учудващото - изгореното гориво от самолет е 40 л в двете посоки, по-евтино, отколкото с автомобил. Естествено във въздуха си има рискове, но такива има и на пътя, а по шосетата са загинали много повече хора.

Освен това ултралеката авиация, моят е такъв, от най-мъничките самолети, си има и парашут, целият пада с парашут при авария. Естествено, винаги може нещо да се обърка. Лети до 4000 м височина, а летища има достатъчно. Летателни площадки, трева, асфалт, нещо, останало от комунизма, и т.н., пълно е! Бидейки ултралек самолет, той си каца и излита отвсякъде.

- Разкажете за фондацията, създадена в памет на Виктория. Първият концерт беше изключително успешен. Планирате ли нови инициативи?

- За съжаление, работата с фондация “Направи добро за непознат” не върви толкова бързо, колкото ми се иска. Тя бе създадена в памет на Виктория, като идеята е да опита да продължи това, което тя правеше. Тя се занимаваше с благотворителна дейност - решаваше проблеми на домове за сираци, за стари хора. Докато медиите показваха проблема, тя заедно с репортажа за съответния дом тя паралелно се втурваше да намери решение и на проблема. Дали ще се съберат пари за купуване на пералня, за мебели, за операция на някое дете, тя се втурваше и търсеше. Това беше и най-ярката разлика между журналиста и човека Виктория.

Целта на медиите е да представят проблема, да се появат заинтересовани граждани, които да ударят по масата и да променят нещата - поне така функционират нещата в нормалните държави. Виктория беше и гражданинът, и медията! Затова и създадохме фондацията, за да продължим делото й.

Фондацията не се занимава да помага на конкретни личности, а търси средства да решава социални проблеми и да помага на социални заведения, на групи от хора - дали ще бъде дом за сираци, старчески дом, хора от селата.

Целта е преди всичко да научи българина да дава на по-слабите от него. Дали ще е едно левче, дали ще са две. Да превъзпита българския народ да спре да търка билетчета от 5 лв., а да даде тези пари, за да помогне на някой непознат.

Първата ни проява беше концерт с известни български изпълнители в Русе в началото на декември. Чрез приятели, връзки и познати стигнахме до изпълнителите. Всички, които имаха някакви свободни дати, с радост приеха поканата да дойдат, повечето от тях не поискаха пари за участието си, само да си покрият разходите. Някои дори отказаха ангажименти. Имаше невероятна подкрепа от тези хора.

Концертът постигна своите цели, отзвукът беше огромен. Направихме няколко събития, видя се, че и сред гражданите се срещат много топли хора, които с радост даряват, има някои, които дават и последните си пари да си купят нашите сертификати за дарения.

В момента имаме събрани пари, ще ги похарчим по най-добрия начин, дори малко да се забавим. Сега планираме няколко кампании за лятото.

- Можете ли да кажете какъв е заветът на Виктория към телевизия ТВН, която ръководеше?

- Тя искаше в телевизията професионализъм и отдаденост. Наистина гореше за тази телевизия и го правеше с голямо удоволствие. Виктория започна като касиерка и пак си вършеше работата с огромно желание, след това израсна, беше финансов консултант. Никога не е мислила за края на работния ден, за да си тръгне.

- Какво накара Виктория да се насочи към журналистиката, тя беше изключително успешна бизнесдама?

- Винаги се е интересувала от журналистика, още когато работеше във фирмата, я влечеше предаването “Подиум”. То тръгна като модно, но бързо стана ясно, че я вълнуват социални теми. След като се разделихме, решихме тя да се фокусира изцяло върху ТВН.

Визитка

Роден е през 1975 г. в Русе.

Завършил е Английската гимназия в града.

Започнал висшето си образование в Русенския университет, прекъснал и продължил в Австрия.

Прибрал се в Русе и започнал да изгражда сегашната си фирма "Нетуъркс България", като същевременно завършил и висшето си образование "Компютърни системи и технологии" в университета.

През миналата година Свилен Максимов си купи ммалък самолет, с който прави бизнес пътуванията си из България.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Реформа трябва, и то в полза на пациентите

    Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а тарикати са превърнали някои болници в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в