Васил Гарнизов: Апартаментът е начинът, по който българинът обитава света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7372533 www.24chasa.bg

Кога е имал 5 милиарда средностатистическият ни сънародник, та да се възпали за КТБ така, както за жилищата, казва социалният антрополог

- Нито фалитът на КТБ, нито далече по-фрапантни скандали с имоти в годините не успяха да възпалят българина толкова, колкото “апартаментгейт”. Защо, г-н Гарнизов?

- Да, наистина много по-фрапиращи скандали или отклонения от правни и морални норми са били посрещани с по-малко негодувание, отколкото скандала с апартаментите сега. Според мен обаче обяснението трябва да се търси отвъд злободневната, събитийната история, която ни залива.

Вярно, от КТБ изчезнаха няколко милиарда, но самият начин, по който говорим за това, е някак въздушен. Защото за повечето от българите тези цифри не говорят нищо. Няма с какво да го измери в личния си опит, нито с какво да го сравни в своето непосредствено обкръжение. Кога е имал 5 милиарда средностатистическият българин? Но един апартамент от

200 квадрата е

ясна представа

за благосъстояние

в масовото съзнание

Реакцията на случаите с апартаментите може би е непропорционално силна и защото домът, жилището, апартаментът имат статут на фундаментална ценност за българина. Вярно, можем да го видим и в други общества, но тук е абсолютно хипертрофирал.

- Какво е апартаментът за българина?

- За българина апартаментът е онова, което за традиционните монголи е конят, за традиционните скотовъди в Африка - кравата, или за каракачаните и кипърските овчари - големите стада с овце, за евреина - златото, за морските цивилизации - лодката и корабът. За нас апартаментът не е просто предмет, място, в което живеем, физическо пространство, той е натоварен с много повече смисъл - той е нашият начин да се разполагаме в света света. Затова всякакви скандали по придобиване на жилище някак пряко се адресират до твоя начин да се разполагаме в света. Много по-разбираемо и много по-въздействащо.

Преди години правих на о-в Крит интервюта с критски овчари. Споделиха ми, че менюто им включва предимно зеленчуци и риба, която купуват. Учудено ги попитах: “Нали имате огромни стада?”, а един от тях ми отговори:

“А вие ядете

ли си къщите?”

И наистина, за тях голямото стадо не е само брой животни, а е и престиж, и начин да покажеш колко си важен в света и въобще - че те има по един смислен начин.

- Дали представата ни за благосъстояние днес не плаща данък на тази от времето на социализма, когато да имаш собствен апартамент, вила и жигули беше цел и усилие на цял един човешки живот?

- Днешните ценности за българина са далече по-разнообразни, но тази история с жилището и дома, струва ми се, все още държи първенството. Т.е. ти, ако не си направил семейство, не си създал дете, не си построил дом, е силно съмнително дали си живял.

Домът за българина

е сред нещата, които

той ще остави след

себе си

Апартаментът е и нещото, с което показваш на другите, че “щом сме собственици на жилище, значи ние сме едни съвсем нормални българи, няма от какво да се срамуваме”.

- Преди 30 години впрочем апартаментът също бе мерна единица за това да покажеш кой си - и като квадратура, и като строителство, и като място. Не беше ли така?

- Преди 30 години на първа страница във в. “Работническо дело” излезе една статия, която в общи линии казваше кои са виновниците за националната катастрофа. Бяха посочени 12 човека - всички те си бяха закупили преди 6-7 години апартаменти в два блока в столичния квартал “Младост”, които изглеждаха малко по-добре направени от обичайната продукция на Строителни войски, но с неособено голям размер - между 100 и 120 квадрата. Само двама сред набедените в партийния орган бяха известни имена, докато останалите бяха третостепенни фигури. В момента, в който Българската комунистическа партия искаше да намери изкупителни жертви, не търсеше да изрази вината им с някакви грешни решения, злоупотреби, защото всичките тези апартаменти бяха закупени напълно законно, а със самия факт, че

някакви хора са

се пресегнали

и са си направили по-големи домове от другите хора. И този аргумент действаше доста убедително в някакви среди. “Ние живеем на 60 квадрата, а ония се ширят на 100 в тухлен блок!”

- Днес такъв аргумент обаче изглежда абсурден. Най-малкото защото пазарът е свободен.

- Да, особено като сравним квадратурите и цените, които се споменават в разследванията, онези 12, които споменах, изглеждат като невинни ангелчета. Но ги обявиха за виновници за националната катастрофа и това хвана дикиш.

- Има обаче разлика в подозрителността към човек от властта, който си купува апартамент, и примерно към дете на състоятелни родители извън политическите среди, което живее в палат за милиони във вилните зони на големите градове. Защо?

- Първо, защото изпитваме те жко недоверие към политиците си и към повечето държавни институции. При това принципно недоверие, което много често се превръща и във враждебност,

всеки дребен знак

за непремерено

поведение на

политиците дразни

А когато това непремерено поведение е изразено чрез дом, къща, вила - неща, които виждаме непосредствено с тялото си дори без участието на сетивата ни, - толкова е фундаментална тази ценност, това ни взривява.

- Как решават подобни скандали в други страни?

- Навремето Маргарет Тачър в доста успешния си опит да промени британското общество беше казала, че докато повечето хора във Великобритания живеят под наем, нямат дом, нямат своята стабилна връзка със света и няма какво да губят, Великобритания няма да бъде велика сила. Затова с една банка измислиха план, чрез който до края на управлението й измениха структурата на собствеността във Великобритания.

- По какъв начин?

- Ами например от двайсет и няколко процента собствениците на жилища нараснаха докъм 55-56 на сто в края на нейното управление. Там обаче не можеш да постигнеш такова гигантско преобръщане чрез апартаментчета. Трябва двуетажна къща и задължително 50-100 квадрата полянка в задния двор. Ако просто се беше насърчавала политика на апартаментаризация на британското общество, тя нямаше да е толкова ефективна, колкото политиката на

умножаване

на къщичките

с полянки

и градинки. Така се появи съсловие на собственици, изкарани от номадството, от неуседналостта си в света, хора, които непредвидими и затова много лесни и уязвими за популистка пропаганда.

- Мерна единица за какво е българският апартамент? И какво всъщност ни казва този скандал?

- Няма смисъл да обсъждаме конкретните обвинения, защото скандалът е морален, а не правен. Този скандал ни казва, че домът, жилището е някаква основна фундаментална ценност за българина, т.е. нещо, без което ти въобще си съмнителен и непълноценен като човек, все едно не те е имало и не си си свършил работата по предназначение. Въпросът е, че тази ценност върви в пакет с една друга фундаментална ценност, характерна за развитите общества - умереност.

Дом трябва за всеки

- независимо дали

министър, или овчар Обаче означава и умереност - да не се пресягаш за повече. Умереност в някои общества, което и до днес можем да видим по света, означава и аскетизъм. Да, ще имаш дом, но на два етажа и градинката ще е малка. Имаш лодка, например по крайбрежието на Великобритания, но всичките са някак еднакви. А ти се силиш да правиш лодка два пъти по-голяма от тази на съседа.

Отидете ли например в Холандия, ще се чудите защо всички къщи са почти еднакви на височина и ширина. Ами защото е предизвикателно към хората, съдбата и Бога да изтипосаш на тази улица с 4-етажни къщи твоя 8-етажна кооперация. И в този смисъл не е проблемът в това, че българинът има за основна ценност дома и жилището си, а в това, че не върви в пакет с други ценности.

- Казвате умереност, но как да я наложим при свободен пазар и наличие на толкова много нагледни примери за състоятелност в елитните квартали и вилните зони във вид на разкошни постройки? И не задължително на политици?

- А видяхте ли реакцията на оставката вчера във фейсбук? “Властта напуснаха, но апартаментите - не!”

Покрай тези публични дискусии си давам сметка, че излизайки от равната бедност на социалистическото общество и отваряйки се към един голям свят, който предлага много възможности, решихме, че е по-добре да напуснем онази принудителна умереност, към която ни тикаше онзи режим. Апартаментите еднакви, чакаш за тях 20 години, колите еднакви - чакаш ги 25 години. Та излизайки от тази равномерна бедност, хората схванаха пространството на консумацията - голямо жилище, къща, яхта и много други неща - като пространство на свободата. Обаче свободата не е това.

- А какво е?

- Това е само една от стъпките към свободата, но като цяло тя е оглеждане на себе си в другите и опит за отговорно живеене с тях. Не може свободата да бъде мерена само в безкрайна и неконтролирана консумация.

Направил си пари и сигурно те са законни, но особено докато си на власт и под прицела на общественото внимание, трябва

да проявиш

умереност

Защото всяка неумереност, особено изразена през жилища и имоти, взривява.

Ако се върнем към основанията на капитализма, той тръгва от комбинацията между предприемчивост и лично избраничество, но ръка за ръка с аскетизъм. С други думи - ти можеш да постигнеш много, но когато консумираш, прави го като съседите си. И тогава какво остава от постижението ти? Пари. И какво правиш с тези пари? Инвестиции, влагаш ги. Това прави развитие - създава работни места, продукт и освен всичко друго ти носи допълнително уважение.

CV

Васил Гарнизов е  роден през 1958 г. в София

Завършил е СУ, доктор по филология, работил е в Института за фолклор към БАН. Специализирал е “Социална антропология" в E.H.E.S.S. в Париж, Франция (1993)

Зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (1998-2001) l Парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство (1999-2001)

Доцент в Департамента по антропология в Нов български университет

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    50 загинали на пътя за 20 дни. Намалете скоростта!

    5-има души, сред които две малки деца, загинаха при зверска катастрофа на пътя Варна - София вчера след челен удар. Само преди седмица 6-има загинаха в друга страшна катастрофа до Казанлък също след челен сблъсък. С тях всички черната статистика за 20-те дни на октомври набъбва до 50 души. Не е за вярване
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,