Няма как да сме 4 пъти по-малко производителни
от лидера по заплати в ЕС Люксембург, а да
вземаме 9 пъти по-малко
Според десните икономисти и привърженици на неолибералната доктрина в България заплатите са ниски, защото производителността на труда ни е ниска. И за да получаваме повече, трябва да работим повече. Този разговор тече в публичното пространство, откакто сме членове на ЕС, но никой: нито управляващи, нито работодатели, нито дори синдикати, не предлага сериозен механизъм за определяне на минималната работна заплата.
България се оказва с 9 пъти по-ниски заплати в сравнение с Люксембург - държавата в ЕС с най-високи. (Виж таблицата.) Спрямо страните, към които мигрира нашата работна сила, заплатите ни са от 4 до 6 пъти по-ниски, а спрямо средната европейска заплата - 5 пъти.
Между 2000 г. и 2017 средната производителност на труда в България е нараснала с 63%. Въпреки това страната ни продължава да е в дъното на класацията, защото нашата производителност на труда е 44% спрямо средноевропейската. Разликата между първите две страни в ЕС по този показател - Ирландия и Люксембург, и последната България, обаче е 4 пъти. Няма как да сме 4 пъти по-малко производителни от Люксембург, а да получаваме 9 пъти по-малки заплати, нали?
И спрямо средния
европеец сме
2 пъти по-малко
производителни,
но заплатите ни са 4 пъти по-ниски. Кой обаче е по-ефективен?
Ако в Италия стругарят Джовани произвежда 100 детайла и за тях получава 2983 евро, разходите за труд на един детайл са 2983 : 100 = 29,83 евро. В България стругарят Иван произвежда за същото време само 44 детайла, но за тях получава 635 евро, или разходите за труд на един детайл са 635 : 44 = 14,43 евро. Или 29,83 за един детайл на Джовани срещу 14,43 евро за един на Иван.
Каква обаче е производителността на инвестираните пари? Колоната “Съотношение на заплата към производителност на труда” показва, че трудът на българския работник е силно подценен. Което обрича икономиката на постоянен глад за квалифицирани В развитите страни от ЕС добавената стойност на труда се връща в по-голяма степен при работника, отколкото при инвеститора. Това ги превръща в притегателен център за работната сила, особено за висококвалифицираната. Доказват го и мигрантските потоци от източноевропейските страни.
Всъщност ниските работни заплати в ЕС не са предимство и обяснението е много просто: в условията на глобален пазар ние не можем да се конкурираме нито с Китай, нито със страните от Северна Африка. Затова трябва
да загърбим
мантрата
за евтината
работна ръка,
още повече че не сме страна от Третия свят.
Висококвалифицирана работна сила трябва да е крайната цел на политиките по заетостта ни. Не бихме могли да я задържим обаче, като произвеждаме на “ишлеме”, т.е. с аутсорсинг.
Направим ли бърз анализ на икономиките на “развитите” страни, ще видим, че колкото по-голяма е степента, в която са аутсорснали производството си към “развиващите” се страни, толкова по-висока е производителността на труда им. Този тип на икономическа кохезия в ЕС създава обратнопропорционална връзка между производителност и интензивност на труда. На Ян и на Иван все им казват, че са нископроизводителни и едва ли не трябва да работят по 12 часа на ден, за да достигнат производителността на Джовани. Затова минималните възнаграждения у нас трябва
да се обвържат
с брутната
добавена
стойност на
1 отработен
човекочас
За 2018 г. стойностите на този показател за секторите индустрия и услуги е 16,8 лв./час. При минимална часова ставка от 3,07 лв./ч при 510 лв. минимална работна заплата това означава, че през 2018 г. под 20% от добавената стойност на труда се е връщала обратно при работника под формата на възнаграждение. Затова минималната работна заплата следва да се обвърже поне с 30% от брутната добавена стойност на един отработен човекочас за предходната година. Това ще рече, че през тази (2019) година МРЗ за секторите индустрия и услуги следва да бъде 867 лв.
Истината е, че вече дойде моментът, в който българите да приведат очакванията си в съответствие с европейския пазар на труда, за присъединяването си към който работиха и продължават да работят толкова много.