Борбата на т.нар. десни е кого обича повече Konrad Adenauer Stiftung, а не спасяването на Европа
Александър Йорданов зае избираемото 6-о място в листата на ГЕРБ и вероятно ще стане евродепутат. Противно на реалната електорална тежест на партията му, която при самостоятелно явяване едва ли би се класирала. СДС се оказаха най-умни от умните и успяха да монетаризират славата на марката с избираемо място в листите на ГЕРБ.
Не знам защо на ГЕРБ им е толкова важно това обединение на формата ЕНП - всички български членове на Европейската народна партия да бъдат в една листа, но то е факт. Всички останали народняшки партии у нас кой знае защо виждат като свой най-голям враг не БСП, не ДПС, а именно ГЕРБ. Доколкото мога да схвана, конфликтът е заради западната любов.
Всъщност цялата мотивация на т. нар. български десни a.k.a. умни и красиви е кого обича повече Меркел или Konrad Adenauer Stiftung. Което е печално развитие на “синята идея”. Дъртите парчета като мен все още помнят енергията, която имаше през 1990-а, и как бавно и систематично бе попиляна.
Писмото на Жозеф Доул, което насърчаваше това обединение, бе съвсем категорично, но т.нар. десни го възприеха съвсем обратно и започнаха едно късно люспене, в което няма никакъв смисъл.
Петър Москов, човек, който ми е много симпатичен, обяви създаването на нова формация КОД, издигайки т.нар. консервативни тези. (Това между другото е основата на съвременната кремълска идеология.) Също странно действие, защото тая консервативна идеология е припозната от Корнелия Нинова заради нейната борба със Сергей Станишев.
Светослав Малинов, единственият евродепутат от ДСБ, не се яви на важното гласуване за отлагане на т.нар. пакет “Макрон” и се нареди до Николай Бареков и Неджми Али, което го направи неприемлив за водач на листата на ДСБ. Там изведнъж се появи готовият за всичко Радан Кънев. Малинов оправдаваше отсъствието си с неслучило се самолетно закъснение. Изобщо щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Никой не говори за свобода и предприемчивост, а се правят някакви мушингии, които никак не отиват на наследниците на Великата промяна, която започна през 1990 година. Всъщност ГЕРБ отдавна успя да създаде представа, че те са истинското СДС, и опитите да се компрометира този образ, освен че са безплодни, са и смешни. Все пак на тези избори става дума за спасяването на проекта “Европейски съюз” от агентите на “Лубянка”. Това не е преувеличено и наистина е важно за живота на всички нас.