Тези местни избори, на които се съревноваваха два големи предизборни съюза, предадоха важни послания за правителството и за опозицията. Електоратът отправи предупреждение към правителството, но без да причинява голяма нестабилност.
Изненадата на тези избори беше Анкара, докато в Истанбул се наблюдава оспорвана надпревара. Правителственият алианс подкрепи кандидатите на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, докато опозицията даде подкрепа за кандидатите, номинирани от Народнорепубликанската партия /НРП/. Но Партията на националистическото действие /ПНД/ е тази, която извлече най-голяма полза от тези избори. От една страна тя удвои броя на /спечелените от нея/ общини и от друга - тя имаше голямо влияние върху политическия език на ПСР.
Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу избра да номинира кандидати, които могат също да получат гласове от консервативните сегменти на обществото и които могат да установят директен диалог с народа, с цената на това да предизвика недоволство в своята партия. Изборните резултати доказват, че Кълъчдароглу е имал право. Следващият въпрос е дали този избор на Кълъчдароглу ще има своите отражения върху ръководството на НРП и политическите линии?
На тези избори имаше голямо състезание между кампанията за национално оцеляване, водена от правителството, и въпроси, свързани с икономиката, в кампанията на опозицията. "Изглежда, че нашето послание по въпроса за националното оцеляване е било добре разбрано от нашия народ", каза президентът Реджеп Тайип Ердоган в първото си обръщение след изборите.
Посланието на народа обаче отрази също влошените икономически условия, като същевременно призна проблемите за национално оцеляване по много балансиран начин.
Турската политика навлиза в нова ера, при която изглежда възниква двуполюсна политическа партийна система успоредно с въвеждането на президентска система на управление. Фактическото оформяне на система с 50-процентов изборен праг ще принуди партиите да участват на избори в съюзи, тъй като няма да имат шанс в индивидуална надпревара.
Друг изненадващ аспект на тези избори беше Демократичната партия на народите /ДПН/. Президентът Ердоган благодари на кюрдските братя в обръщението си след изборите през юни 2018 г. Същите кюрди изиграха друга голяма роля и на тези избори. Изглежда мнозинството от гласовете на ДПН са прехвърлени към НРП на тези избори.
Местните избори бяха от съдбовно значение за "Добра партия". Очевидно е, че "Добра партия", която целеше успех, създавайки съюз с НРП, показа слаб резултат. За Мерал Акшенер камбаните продължават да бият за тревога. Но не може да се каже същото нещо за Кълъчдароглу.
В съответствие с тези резултати не може да бъде искана оставката на Кълъчдароглу. Обратно, Кълъчдароглу излезе от изборите по-силен. НРП събра с Екрем Имамоглу, който рецитира молитвата Ясин-и-Шариф в джамия, който няма проблем с ничия религия и който може привлече десноцентристкото крило, равномерен, но силен актив. Резултатите са доста важни за управляващата и за опозиционните партии.
Първото изявление, направено от президента Ердоган във връзка с изборните резултати, показва, че посланието от изборните урни е било получено. Основният въпрос е дали това ще се отрази в политическия стил и език на ПСР, дали партията ще се върне към своята реформистка и либертарианска идентичност?
Ердоган отчасти очерта пътната карта на новата ера в своята реч. Той мисли, че изборите са потвърдили доверието в ПСР. "Ние излязохме като партия победител в изборите", каза той.
След една много враждебна предизборна кампания Ердоган показа, че приветства изборните резултати с демократична зрялост.
Всяка печалба и всяка загуба са оценка на нашата нация. Това е условие за демокрация, каза той.
Неговият акцент върху 2023 г. беше с вътрешно и външно значение. "Ние имаме 4,5 години пред нас. Винаги ще гледаме напред", каза той. Президентът подчерта също, че няма да има избори до 2023 г.
Кълъчдароглу също каза преди изборите: "Ние няма да бъдем опортюнисти, призовавайки за предсрочни избори". Турция е изтощена от избори.
Има много работа за вършене, специално в областта на икономиката и демократизацията, до 2023 г. Все пак изявленията на опозицията започнаха да се променят още от нощта на изборите. Чудя се дали ще имаме четири години и половина без избори?
/БТА/