Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7381420 www.24chasa.bg
Сградата на Светия синод СНИМКА:ЙОРДАН СИМЕОНОВ

В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност*

СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции нова национална стратегия за детето (НСД). Тя трябва да определи основните насоки и приоритети на обществената и държавната политика за закрила на детето за периода 2019- 2030 г.

*Конкретната позиция на Българската православна църква по обсъжданите въпроси от НСД е изразена в приетото през 2012 г. “Становище на Св. синод на БПЦ - Българска патриаршия, относно проектотекста на Закона за детето”, подготвян от МТСП/МС за гласуване в 41-ото НС през 2012 г. Изразените в него позиции запазват своята актуалност и в голяма степен са приложими и към новата НСД, предложена за обществено обсъждане в началото на 2019 г.

*Националната стратегия за детето (2019-2030) е политически документ и следва да се разглежда като важен държавнически акт с дългосрочно действие. Затова опитите за възприемане на

“международни

стандарти”

и “добри практики” в областта на закрилата на детето би следвало да се съгласуват напълно с действащото законодателство в България. С предложената в НСД ратификация на Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето се подготвя изключване на правото на националната съдебна система да решава спорове, като това право се възлага на Комитета по правата на детето към ООН, т.е. легитимира се външна намеса в арбитриране на спорове по правата на детето.

Философията на проекта за НСД се основава върху някои възприети принципи и политики на други европейски държави и се ръководи основно от идеологически конструкти, свързани с политиката за

“овластяване

на детето”

и извеждане на грижите за неговата личност и интереси извън отношенията с родителите в семейството. Тази идеологическа основа измества основните акценти от семейната среда към интервенция в семейството на професионалисти по детски грижи и изместване на ролята на родителството. В много от предложените мерки и приоритети се набляга върху правата и интересите на детето, но се игнорират целите и условията за цялостното му емоционално, духовно, нравствено и личностно развитие, заложени в други релевантни нормативни актове, например в Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г.

* (...) В НСД се залагат опити да се придаде самостоятелна и пълна правосубектност и дееспособност на децата, каквато според конституцията и действащото българско законодателство като непълнолетни лица те не притежават извън обхвата на родителските грижи и права в семейството. В стратегията се лансират “международни стандарти за закрила на детето”, които влизат в противоречие с основни принципи на българското законодателство като създават предпоставки децата да се третират от държавните социални служби по защита на правата на детето, като самостоятелна страна при упражняване на граждански и човешки права извън обхвата на установените права на родителите или техните настойници. Детската личност се разглежда и обособява като самодостатъчна ценност, а нейните права се обособяват от правата на родителите и тяхното упражняване в семейството. Това води до ненужно и едностранчиво

абсолютизиране

на детските

права

или противопоставяне на интересите на детето на правата на родителите. В сегашния вариант на проекта за НСД е налице тенденция за

подценяване

на семейството

като общност от генетично, емоционално и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развитие и благопреуспяване на детето и за общото щастие в семейния живот.

* Мерките за закрила на детето от различните видове насилие и тормоз в семейството не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на семейството и обезценяване на родителските права в процеса на възпитание на децата.

*Заради отделни негативни практики в семейството и борбата с домашното насилие над деца не би следвало да се ограничават правата на всички родители, които в своето мнозинство са добри и отговорни, грижовни, себеотдайни и обичащи своите деца.

Преценката за рискова среда в семейството, свързана с имуществено състояние или стандарта на живот в едно домакинство, не е достатъчно основание за извеждане на децата от семейството и лишаването им от родителска грижа и емоционална връзка с биологичните им родители. Такива мерки поощряват възможността за

безгранични

злоупотреби

от страна на службите за социална закрила на детето без отчитане на специфичните отношения в семейството.

* Извеждането на децата от семейството според конвенцията е допустимо само в 2 хипотези - при “малтретиране или изоставяне на детето от родителите (чл. 9.1 от Конвенцията), т.е. при криминални прояви на родителя. Стратегията създава възможност за лишаване на детето от семейството му, включително поради материални съображения.

* Светият синод счита, че трябва да се избегне непропорционално завишаване на правата на държавата във възпитанието и отглеждането на детето. Във Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 12, е посочено: “Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот”. В проекта за НСД (2019-2030 г.) следва да се преразгледа внимателно постановката за изземване на родителски права от държавни чиновници и социални институции извън семейството. Според чл. 16, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека “Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата”. Член 47, ал. 1 от конституцията визира: “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.

По-важни изводи и препоръки:

- В целите на НСД (2019 - 2030 г.) липсват приоритетно заложени задачи за подобряване на духовно-нравственото състояние на българското дете, а това без съмнение е важен фактор за “подобряването на качеството на живот на детето” (стр. 7, (НСД 2019-2030 г.).

- Липсват и разписани механизми и мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност на децата, защита от проникване чрез виртуалното пространство на деструктивни идеологии, сектантско влияние, култ към насилие, агресия, порнография и други асоциални прояви.

- Предложеният в сегашния вид проект за НСД не е съобразен напълно с основни принципи и текстове от Конвенцията за правата на детето.

* Становище на Светия синод на Българската православна църква по проекта за национална стратегия на детето

(Със съкращения)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как децата ни да станат добри хора

    Този въпрос - как децата ни да станат добри хора, вероятно е сред най-трудните. И за родителите, и за учителите, и за обществото. И съвсем не са празни приказки усилията в тази посока. Затова е и съвсем естествено най-после българското училище да се обърне отново към възпитанието на качества и ценности, с които едно дете може да стане добър човек.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.