Хакерски удар дори в една държава ще дискредитира следващия ЕП

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7389831 www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

Докато се подготвя за вота през май, ЕС е заплашен от кибератаки, и тролове

Може да се случи и тук, в Европа.

Всичко, което трябва да знаете за:

Три години след като руските дезинформационни кампании сринаха доверието в резултата от президентския вот в САЩ през 2016 г. и вероятно повлияха на изхода от гласуването за Брекзит, европейските лидери са обезпокоени, че изборите за Европарламент през май са следващата цел за атака.

Избори, в които гласоподавателите от всички 27 страни ще посочат състава на нов Европейски парламент и впоследствие нова реколта от високопоставени служители на ЕС, са особено уязвими, казват експерти. “Като се има предвид разпръснатото естество и сравнително голямата продължителност на европейските избори, те представляват примамлива цел за злонамерени действия”, заяви еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг. “Всеки трябва да поеме отговорност за това - една система е толкова

сигурна, колкото

е най-слабата

брънка

във веригата”

Евроизборите всъщност са поредица от едновременни гласувания, които ще се проведат в периода 23-26 май. Честността на вота зависи от това как 27-те национални власти ще се преборят с хакерите и другите заплахи. “Една успешна кампания с киберелементи срещу една-единствена държава - членка на ЕС, би означавала, че разпределянето на местата не може да бъде потвърдено, и така се компрометира цялостният изборен процес”, се казва в скорошен доклад на ЕС за киберрисковете преди евроизборите. Инцидент, свързан със сигурността, може да “повлияе на самото функциониране на ЕС”, добавя изследването, цитирано от “Политико”.

Сред заплахите за честността на вота спадат онлайн кампании за дезинформация, нарушения на киберсигурността и цифрово влияние на резултатите от гласуването.

“Има външни сили против ЕС, които се стараят - открито или тайно - да влияят на европейския демократичен избор, и така стана с Брекзит и други европейски кампании”, предупреди шефът на Европейския съвет Доналд Туск.

Руският премиер Дмитрий Медведев определи като абсурдна параноя подозренията за намеса на страната му в евроизборите. “Изборите още не са състояли, а вече сме заподозрени. Има все пак презумпция за невинност”, коментира Медведев.

Експертите са най-обезпокоени от заплахата от дезинформация. В Европа автоматични ботове, както наричат програмите за генериране на бързи отговори, понякога подкрепяни от правителствата, са успявали да оформят и пренасочват онлайн дискусии. Твърди се, че ботовете вече са били използвани, за да повлияят на дебатите относно независимостта на Каталуня и имиграцията в Италия. Дезинформационна кампания, свързана с руската Агенцията за интернет изследвания, базирана в Санкт Петербург, е била разпространена в Холандия, за да повлияе на мнението на Амстердам срещу Украйна, твърди сайтът за разследваща журналистика Bellingcat. Дезинформацията и “фалшивите новини” също са използвани като оръжия от местни групи, целящи да повлияят на дискусиите около протестите на “жълтите жилетки” във Франция, както и да провалят спорния пакт за миграцията на ООН.

Компании като “Туитър” и “Фейсбук” признават, че фалшивите профили в платформите им са заплаха за честността на изборите.

През 2018 г. в своя доклад за прозрачност, който представя на всеки две години, “Туитър” прибави и графики за манипулациите в платформата. Между януари и юни 2018 г. социалната мрежа успява да

засече над

232 450 000

фалшиви профила

Произходът им е от страни от целия свят, но компанията не посочва подробности за конкретните региони. Досега над 75% от тях са премахнати от платформата.

Под натиска на Еврокомисията социалните мрежи предприеха мерки за борба с фалшивите новини. “Меката сила”, която Еврокомисията упражнява, вече леко надхвърля законовите ѝ правомощия спрямо интернет гигантите. Технологичните компании често не са юридически отговорни за това, което се случва на техните платформи, но избирателните закони постепенно се актуализират, за да включват и онлайн сферата”, каза Расмус Клейс Нилсен, директор на Института на Ройтерс за изследване на журналистиката. Все още обаче предстои много работа в областта на публичния контрол, прозрачността и участието на трети страни, добавя той.

Еврокомисията помоли държавите членки да наблюдават дезинформацията и да споделят резултатите с останалите страни чрез

“система за бързо

известяване”

Очаква се тя да бъде въведена през март и да предупреждава държавите и медиите за предполагаеми вълни на фалшиви новини.

Само няколко месеца преди европейците да се отправят към урните, Берлин разкри още една разновидност на злоупотребите - хакване на данните на политици. През януари германските власти арестуваха 20-годишен студент, който призна, че е получил нелегален достъп до информация за над 1000 публични фигури, включително президента Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерката Ангела Меркел и лидера на Зелените Роберт Хабек. Немският вътрешен министър Хорст Зеехофер предупреди, че изборите през май трябва да бъдат предпазени от злонамерено влияние.

Пробивът в киберсигурността в Германия е само поредният пример за това колко е лесно за сръчен хакер да събере информация за даден политик и така да повлияе на кампанията му. Разследването продължава, но според Зеехофер младежът се възползвал от слабите пароли в онлайн акаунтите и така стигнал до лични разговори, мобилни телефони и други лични данни.

Източникът на заплахата може да е всеки. Политическите опоненти имат интерес да се нападат един друг в съвременна версия на аферата “Уотъргейт”. А изборите са идеалният повод за компаниите за киберсигурност да демонстрират на какво са способни.

Американското разузнаване обвини Русия, Китай, Северна Корея и Иран в опит за повлияване на изборите в САЩ. Но случаят с 20-годишния младеж в Германия показва, че дори и един-единствен сръчен хакер може да се окаже заплаха.

Винаги има и риск самите резултати от вота да бъдат манипулирани дигитално. Експертите повтарят дългогодишните си опасения относно сигурността на IT системите, използвани за гласуване, броене на гласовете и обобщаване на резултатите от вота.

В Европа рисковете са много, тъй като

всяка държава

борави

със собствена

техника,

различна от тази на другите държави членки. Всяка от тези системи има собствени слабости.

Изследване на американския технологичен гигант “Майкрософт” в 11 членки на ЕС показва, че повечето правителства предпочитат да се придържат към хартиените бюлетини и регистри. Много страни обаче водят и онлайн регистър. Страни като Белгия използват електронно гласуване, а други си служат с електронни средства за броене и обобщаване на гласовете.

Естония е единствената държава от ЕС, която позволява на гражданите си да гласуват изцяло онлайн. Други страни, като Германия и Холандия, неотдавна решиха да ограничат ролята на компютрите в процеса на гласуване. Амстердам предприе този ход през 2017 г. след години на игра на котка и мишка между организаторите на електронното гласуване и активистите хакери, които не спират да откриват нови уязвимости.

Остава и проблемът, че някои държави членки, особено по-малките, нямат средствата, за да осигурят необходимата дигитална сигурност.

В момента Еврокомисията не може да направи кой знае какво, тъй като до изборите през май остава твърде малко време. Така че всичко остава в ръцете на отделните европейски столици и техните изборни комисии.

АТАКИТЕ ДОСЕГА

Изборите в страните - членки на ЕС, станаха жертви на редица хакерски атаки през последните години.

Ноември 2014 г.

Полските избори бяха хакнати

Уебсайтът на избирателната комисия се срина след кибератака, което наложи част от гласовете да бъдат преброени на ръка.

Август 2015 г.

Удар по Бундестага

Хакерите, свързани с руската група “Фенси Беър”, проникнаха в IT мрежите на германския парламент.

Октомври 2015 г.

Българските власти стават жертва на атака за отказ на услуга

Сайтът на избирателната комисия в България регистира огромен трафик в изборния ден, целящ да свали сайта и да го направи недостъпен за потребителите. Резултатите от гласуването не бяха засегнати.

Май 2016 г.

Удрят ХДС на Ангела Меркел

Хакерите от “Фенси Беър” отново се опитват да компрометират данните на Християндемократическия съюз (ХДС), твръди изследователската компания “Тренд Майкро”.

Януари 2017 г.

Хакват Матео Ренци и Марио Драги

Италианските власти арестуваха двама души за хакването на имейлите на председателя на Европейската централна банка Марио Драги, на бившия министър-председател на Италия Матео Ренци и хиляди други.

Февруари 2017 г.

Външното министерство на Италия разкри данни за течове на данни

Италианските власти заявиха, че външното министерство на страната е било хакнато в продължение на няколко месеца през пролетта на 2016 г.

Май 2017 г.

Атака срещу кампанията на Еманюел Макрон

Тогавашният кандидат за президент Еманюел Макрон обяви, че инфраструктурата на кампанията му е била атакувана от хакери няколко дни преди гласуването.

Октомври 2017 г.

Сайтове в Чехия са сринати от атака за отказ на услуга

Два избирателни сайта на Чешката статистическа служба бяха блокирани подобно на българските 2 години по-рано заради огромно количество трафик през втория ден на изборите в страната.

Октомври 2018 г.

Удар срещу латвийската социална мрежа

Най-популярната социална мрежа в Латвия показа доказателства за руска пропаганда в деня на изборите.

Ноември 2018 г.

Каталунски активисти свалиха испански сайтове

Хакерска група от политически активисти от Каталуня започна да разпространява атаки на отказ на услуга, като успя да свали няколко уебсайта на испанското правителство.

Януари 2019 Г.

Немски политици стават жерта на изтичане на данни

Един-единствен хакер успя да получи достъп до лична информация за повече от 1000 публични фигури в Германия, включително високопоставени политици като президента Франк-Валтер Щайнмайер и канцлерката Ангела Меркел.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • “Без наука няма сполука” важи с пълна сила и днес

    Когато нашите възрожденци са настоявали българските деца да ходят на училище, защото “Без наука няма сполука”, със сигурност са били визионерите на своето време. И тогава, и особено днес светът няма как да върви напред без научни постижения и изследвания. Затова е и особено важно, че в Софийския университет ще се изгради център за върхови научни
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,