Новината, че изпратените от българите в чужбина пари са стигнали рекордните 4 милиарда лева, може да се тълкува по няколко начина.
От една страна, това е значителен свеж паричен поток. С него намалява бедността, потреблението расте. Получателите могат да използват тези пари за по-добър достъп до здравеопазване, за образование, дори за започване на малък бизнес.
От друга страна обаче емигрантските пари идват не само с меда, но си вървят и с жилото. Защото немалко български семейства живеят разделени - родителите (много често и само единият) са на гурбет в чужбина, а тук децата растат с баби и дядовци, с лели и чичовци, което ги лишава от нормална семейна среда, от най-ценното - общуването със своите близки.
Появи се в последните години и феноменът на емигрантските деца, които общуват с родителите си само по телефона, виждат ги веднъж в годината, а това няма как да не се отрази върху качеството на живота им.