Румяна Коларова: Нито една партия в момента няма ресурс да откъсне парче от електората на ГЕРБ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7401040 www.24chasa.bg
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Не е неморално да имаш луксозно жилище. Основното е да се докаже произходът на парите, с които то е купено, казва политоложката

Ще издържи ли БСП, ако изведнъж се извадят необяснимите придобивки на нейни водещи фигури

Изборите не се измерват единствено със скандали като този с апартаментите. Важно е и състоянието на партиите в тях

Когато попитаме: “Единен ли е ГЕРБ?”, отговорът е “Да. ГЕРБ и Борисов са едно”. Можем ли обаче да кажем, че Нинова и БСП са едно? Не можем

На евровота ще се мери степента на разочарованост от партиите, а не на подкрепа. Разочарованите обикновено не стигат до урните

26 май е последният от три почивни дни - колко от избирателите ще си направят усилието да гласуват, за да накажат

- Скандалът с апартаментите сякаш засенчи евроизборите и подготовката за тях. Докъде ще стигне, г-жо Коларова?

- Евроизборите са все още далече. При едномесечна кампания винаги казваме, че решаващи са последните две седмици, даже последните 10 дни. От тази гледна точка скандалът е просто една яростна подготовка, подгряване за евроизборите. Но не бива да забравяме, че през оставащите 41 дни до изборите ни делят три празника. Което означава, че колкото и да се разнищва медийно скандалът с апартаментите, ще дойдат Цветница и Великден, а след тях и Гергьовден. Едва след това ще може реално да се оцени кое е останало в центъра на публичното внимание.

- Доколко оставките помагат? Защото чухме и крайни тези - не само за излизане от властта, но и от апартаментите. Също - че българинът е завистлив и иска да накаже всички и всичко. Какво според вас ще е наказанието на хората към “прегрешилите”?

- Първо, не мисля, че българинът е завистлив. Моето обяснение за фокусирането върху апартаментите, а не върху много по-тежки злоупотреби с власт и много по-необясними придобивки на политици съвпада с това, което стана вече банално. А то е: българинът много по-лесно си представя апартамент, защото той присъства в житейския му план.

Малко са онези сред

нас обаче, които имат

в житейския си план

придобиване на ТЕЦ

или няколко хотела

Затова за тях имотните придобивки, например на Кирил Добрев, ще им бъдат необозрими. Докато всеки българин има план да купи за себе си или за децата си апартамент. Тъкмо по тази причина покупката на жилище е обозрим грях.

- Вие лично намирате ли нещо смущаващо в интерпретацията на темата за апартаментите?

- За мен е абсолютно безобразие, че акцентът се поставя върху това какви апартаменти са купени. Според мен основният въпрос трябва да бъде с какви пари са купени. Фокусът най-малкото трябва да е върху това дали доходите на съответния човек позволяват да купи такъв апартамент.

И второ, фокусът не трябва да е върху тази битова част от живота на политиците, а върху онова, което правят и трябва да правят в политиката. Много ми се иска да оценяваме и критикуваме политиците с оглед на политиката, която провеждат. А не кой примерно на Делян Добрев му е кум, кой - сват, какъв апартамент и на каква цена е купила майка му или братовчед му. У нас очевидно е обратното. Според мен това е някаква патология, която няма с нищо да помогне за правилния политически избор на хората. (Това е патосът в един прекрасен анализ на културолога Ивайло Дичев.)

И да, разбира се, темата за доходите - и по-точно за нерегламентираните доходи, е изключително важна и тя трябва да бъде коментирана. В Германия например потенциален бъдещ канцлер си подаде оставката заради нощувка в хотел за 5000 евро. Затова съсредоточаването на общественото внимание върху нерегламентирани доходи е основателно. Но върху другото - кой какъв апартамент има, с какъв асаньор или тераса - това има значение само доколкото евентуално е в нарушение на закона, а не че е неморално да имаш луксозно жилище. Основният въпрос е дали могат да докажат произхода на парите, с които е купено това жилище.

- Всички мерят щетите от скандала с избори - евровот, кметски, предсрочни или редовни парламентарни. Какъв ще е ефектът?

- Изборните резултати не зависят само от атаката срещу управляващите, а и от състоянието на всяка една от партиите, които ще номинират кандидати за Европейския парламент. Ясно е, че

цялата офанзива

от скандали насочва

вниманието към

управляващите и

в момента другите

сякаш остават в сянка

Но няма как това да се случи, когато в предизборната кампания едни и същи въпроси се задават към всички кандидати. Например един от тях е “Единен ли е ГЕРБ?”. Отговорът е “Да, ГЕРБ и Бойко Борисов са едно”. Тези въпроси можем да зададем и за малките десни - единни ли са те?

Но когато попитаме: “Единна ли е БСП?”, можем ли да кажем, че Нинова и БСП са едно? Не можем.

Можем ли да кажем, че в БСП има човек, който поддържа и мобилизира местните ѝ структури, така че да се стегнат за избори? Не можем. И още -ще издържи ли БСП, ако изведнъж се извадят необяснимите придобивки на нейни водещи фигури

За Кирил Добрев например вече тече разследване. И когато до него се наредят още няколко подобни...

И третото, което е изключително важно - ще издържи ли БСП, когато номинираните в листата започнат да коментират европейските теми? А когато избирателите се запитат защо пращаме в Брюксел тези хора? При ГЕРБ отговорът е ясен – пращаме досегашните евродепутати, защото ще следваме същата линия като част от ЕНП. При БСП ситуацията е много сложна – първо, ясно е, че Нинова е в остра конфронтация със Сергей Станишев, като същевременно търси разграничаване от ПЕС. Голямата новина от неделя е, че Станишев не е в евролистата на БСП.

Това безспорно ще разколебае част от избирателите на социалистите. Важно е и какъв сигнал дава Нинова с обстоятелството, че над една трета от кандидатите в евролистата на БСП ще са от т. нар. гражданска квота. Вече виждаме реакцията на Димитър Дъбов, който говори, че в БСП има департизация и организационен разпад. И подчертава, че нито един човек от гражданската квота в НС не защитава позициите на БСП. Това са въпроси, на които БСП тепърва ще трябва да дава отговор.

- Преди избори социолозите винаги обсъждат темата за преливането на електорати. Има ли такива процеси за този евровот?

- Засега динамиката е в рамките на обичайното за България - разочарованите избиратели просто не отиват да гласуват. Въпросът е коя партия колко ще демотивира избирателите си. Колко от активистите на БСП ще отидат да гласуват,

за да може Елена Йончева

и Иво Христов вместо

големите си заплати в

София да получават още

по-големи евродепутатски

заплати в Брюксел и да си гарантират бездействие и луксозен живот? Когато в кампанията се постави този въпрос, колко от симпатизантите на БСП ще бъдат склонни да отидат до урните или просто ще си кажат: “Ами няма да им гласувам!”

- Как стои този въпрос вдясно?

- Там има персонални предпочитания. Все още не е ясно за колко от симпатизантите на ДСБ смяната на Светльо Малинов с Радан Кънев е приемлива. Колко от тях ще кажат: “Редно беше Светльо да отстъпи, Радан е достоен кандидат”, а не “Радан иска да се уреди с топло място в Брюксел”. Не виждам логика и в сюжета десни избиратели да гласуват за кандидати на БСП само за да са против ГЕРБ. По-логично ми се струва или да гласуват за друга партия вдясно, или изобщо да не стигнат до урните. И впрочем това най-често се случва на евроизбори. Защото тъкмо на тях избирателната активност обикновено е много по-ниска от парламентарните, защото избирателите наказват своите партии, съзнавайки, че изборите не са от първостепенно значение.

Има и друго - 26 май е дата, на която трябва да положиш усилие, за да гласуваш.

- Защо?

- Защото е последният от три почивни дни, краят на един дълъг уикенд. Въпросът е колко от избирателите ще си направят усилието да гласуват, за да накажат. Ако примерно досега сте гласували за ГЕРБ, но сте разочарован, естественото е да не гласувате. Да гласувате против, това вече е свръхусилие. Моята хипотеза е, че недоволните избиратели на ГЕРБ и БСП просто няма да отидат да гласуват. И на този вот всъщност ще се мери степента на разочарованост от партиите, а не степента на подкрепа. Големият въпрос е не дали в момента, а дали на 26 май ГЕРБ ще има повече разочаровани избиратели от БСП.

- А как ще бъде?

- Това социолозите още не са премерили. Защото до днес не беше решен въпросът за мястото на Станишев в листата. Явно има хора, които са готови да разочароват и обезкуражат проевропейските избиратели на БСП за сметка на проазиатските и евроскептични симпатизанти. Ясно е, че в кампанията ще доминира Нинова, която открито отказва да има каквото и да е общо с ПЕС.

- Такава линия, които някои наричат националконсервативна, накъде води БСП?

- Според мен Нинова се води от фиксидеята, че ще вземе от националистически ориентирания електорат на ГЕРБ и най-вече избирателите на патриотите. Но когато се говори за националконсерватизъм, трябва да имаме предвид, че ако спрямо мигрантите, мюсюлманите, евреите и другите малцинства симпатизантите на БСП са много по-нетолерантни от тези на всички останали партии, включително на “Обединените патриоти”, то

няма партийна разлика

в нетърпимостта

към ромите

Това показват данните от Европейското изследване на ценностите. Така че повдигането на темата за ромите в някаква степен унищожава предимството, което БСП има пред радикално десните нетолерантни избиратели. Тъй като доминиращата тема в момента ще бъде циганите, БСП няма да има предимство.

- Има теза, че кампанията на ГЕРБ е ориентирана към хора, които не се изживяват като лузъри, а са взели живота си в ръце, докато БСП е ориентирала посланията си към губещите. В каква посока ще влияят тези послания и какво ще постигнат?

- Кампаниите още не са стартирали. Затова не можем да знаем към кого ще бъдат насочени основните послания. Ако обаче БСП избере да се обърне към хората, които се чувстват “лузъри”, това означава, че ще търси да привлече електората на “Атака”. Но се съмнявам, че Волен Сидеров ще позволи електоратът му да бъде привлечен от друга партия. Напротив, макар и да няма шанс за мандат за Европарламента, лидерът на “Атака” използва всички механизми, за да задържи и мобилизира електората си за европейските избори.

Мисля, че същата цел имат и останалите две патриотични формации. И независимо от това, че шансовете им да спечелят мандати са малки, те искат максимално да мобилизират електората, за да не бъде привлечен от БСП с нейната радикализираща се националистическа платформа. Същата задача си поставя и лидерът на “Воля” Веселин Марешки.

Според мен

на този евровот всяка

партия ще мисли не колко

депутати ще прати в

Брюксел, а по-скоро да не

допусне да ѝ окупира,

да ѝ отнеме електорат

- Казахте, че БСП е драматично разделена, а освен всичко друго е и извън парламента. Части от други партии също дават признаци за преориентация. Очаквате ли появата на нови политически формации около и след евровота?

- Имаме вече такъв прецедент - ГЕРБ фактически се появи като нова партия през 2007 г. тъкмо на евроизбори. Но нека си припомним, че преди това Бойко Борисов спечели кметските избори в София, а на евровота ГЕРБ се яви като национално движение.

Но по моя преценка на тези избори едва ли ще се появи нов субект. Наблюдавам много силна амбиция за преструктуриране на предпочитанията на избирателите. Въпреки че в момента има общо разочарование от политиците, което опозиционните партии като че ли не усещат, макар че засяга тях точно толкова, колкото и управляващите, няма вакуум. Защото всъщност всяка партия търси да се препозиционира. Има прекалено много движение по полето, за да имаме усещането за вакуум.

Докато новите партии се появяват, системните партии се обръщат към твърдите си ядра и гледат да минимизират избирателната активност.

- Нямаме ли такава ситуация в момента?

- Не, всички са свръхамбицирани да откъснат части от електората на ГЕРБ. Но засега социолозите не са регистрирали такъв ефект.

- Имате ли прогноза за изхода от евровота?

- Твърде рано е за това. Истината е, че тези избори са точно толкова непредвидими в България, колкото са и в целия Европейски съюз.

Общото между нас и страните от ЕС е един проблем, който доминира в нагласите на избирателите - страхът от хаос и от неспособност да се взимат решения.

В ЕС това е доминираща тема заради Брекзит. В България това е доминираща тема заради непрекъснатите атаки към ГЕРБ и заради липсата на отговор какво ще стане след това. В момента няма партия, която да може да даде ясен отговор и ясна алтернатива на ГЕРБ с управленска програма и управленски кадри и със стройна организация и силна мобилизация. Затова е трудно резултатът от евровота да бъде предвиден.

Големият въпрос е дали сред хората, които ще гласуват на 26 май, ще доминира чувството на негодувание и ярост, или ще доминира чувството на страх и предпазливост. Това тепърва предстои да видим.

CV

Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ. Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция

Доцент по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”

Секретар на президента Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество

Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки

Дългогодишен автор на в. “24 часа”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Спирайте коли, но само ако цапат много

    Надали има някой, който да смята, че идеите, залегнали в стратегията за чист въздух, няма да предизвикат силни дебати. Особено предвидените забрани за внос на стари дизелови автомобили и ограниченията за движението им в градовете. Защото всяка забрана води до обществено недоволство. А в държава с не особено висок стандарт на живот,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в