Другарят Си става новият Голям приятел

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7403091 www.24chasa.bg
Президентът Си Дзинпин се очаква в София тази година. СНИМКА: РОЙТЕРС

Инвестиция в АЕЦ “Белене” и китайски финансов хъб в София са новите големи цели на правителството

Само китайците да научат европейските правила

В София по традиция с голямо вълнение се чакат три посещения - на руския президент Владимир Путин, на американския (който и да е той) и на папата. България обаче усърдно се готви да посрещне нов голям приятел. Този път от Далечния изток.

Другарят Си Дзинпин,

президентът на

Китай, трябва да

дойде в България

до края на

годината,

някак си мимоходом обяви премиерът Бойко Борисов от Дубровник.

Хубавото на китайския президент е, че никога не идва без голям подарък. Или както е по китайския протокол - добра новина.

А България в момента пише домашното си за поне три подаръка, които да донесе другарят Си.

Китай да е инвеститорът в АЕЦ “Белене” е първата тема, на която залага българското правителство. Тя е била обсъдена и при срещата на Борисов с китайския министър-председател Ли Къцян в Дубровник, както обясни българският премиер. За пореден път е бил обсъден и основният препъникамък за китайско участие в този проект - Пекин иска държавни гаранции. Просто така работи. А България не желае и няма възможност да ги даде.

Обнадеждаващото тук е, че Китай лека-полека започва да приема европейските правила, търсейки откъде да мине, за да стигне до Брюксел. А България дава шанс за първата китайска инвестиция в атомна енергетика на територията на ЕС. Пекин има ноу-хауто, има и парите, но все още търси къде да се изфука.

От дълги години - още откакто съществува форматът 16+1, Китай събира източноевропейците, за да търси пробив в Европа - най-впечатляващите проекти са за инфраструктура. И за закупуване на китайски скоростни влакове. Които се реализират донякъде.

Сега България има реален шанс да получи скоростна железница от Китай. Заедно с Гърция и Румъния. Става въпрос за т.нар. Балканско околовръстно - жп линията Солун-Александруполис-Бургас-Варна-Русе-Букурещ. Проект, който от няколко години обсъждат Борисов, Ципрас и румънците. На тазгодишната среща на 16+1 във формата официално бе приета и Гърция. Нещо, предложено от Борисов преди година на сбирката на Китай и източноевропейците в София. Наглед нищо не означаващ жест, но реално правещ проекта за транспортен коридор интересен за китайците. И България, и Гърция, че дори и Румъния са твърде малки самостоятелно за подобна мащабна инвестиция. Сега изведнъж

трите държави

с общ проект

обаче стават

привлекателни

И дори вече е имало оферти за внедряването на нова китайска технология за жп превозите.

И тук обаче препъникамъкът са европейските правила, които изискват явяване на конкурси и провеждането на прозрачни търгове. Китай обикновено не играе така, напротив - предпочита държавни гаранции, след което отпуска заем и строи с китайски строители. Като новия мост над Дунав в Сърбия. Надеждата и тук е, че с три държави от ЕС Пекин ще трябва да се съобрази с условията, ако иска проекта. И да играе по европейските правила.

Най-дългосрочният, но и най-гръмък подарък обаче неочаквано може да се окаже не инвестицията в инфраструктура и атомна енергетика, а превръщането на София в китайски финансов хъб за Европа.

Все още този проект е на фаза предложение. Отправено от Борисов по типичен директен маниер към Ли Къцян. На срещата в Дубровник българският премиер подхвърлил, че след като Световната банка изнася центъра си за услуги в София, то и Китайската банка за развитие може да създаде свой център тук. И от България Пекин да участва във финансирането на проекти в цяла Европа.

България реално

има какво

да предложи

Преди година в София бе подписано споразумение между ББР и китайската банка за кредитна линия на стойност 1,5 млрд. евро - най-голямото китайско финансиране по линия на 16+1, откакто съществува форматът. И в Дубровник станало ясно, че китайците са изключително доволни от работата досега. Което пък довело всъщност до предложението на Борисов.

За да станат факт тези три подаръка от Големия приятел - другаря Си, България трябва да продължи да е ценна за Брюксел. Защото в момента Борисов капитализира това, че е единственият източноевропейски премиер, който играе проевропейски, а не сепаратистки. С това печели и пред унгареца Виктор Орбан например. Преди няколко години Унгария стана първата европейска страна, емитирала дълг в юани. Но пък лека-полека изпадна в немилост пред Брюксел заради фашистката политика на Орбан. А такъв европейски приятел не е изгоден за Китай. Проблем с Брюксел реално имат почти всички източноевропейски държави - Полша, Чехия, Румъния са все пред наказателни процедури. А това прави Борисов и България единственото сигурно трасе за китайските интереси. И печели нов Голям приятел.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Как децата ни да станат добри хора

    Този въпрос - как децата ни да станат добри хора, вероятно е сред най-трудните. И за родителите, и за учителите, и за обществото. И съвсем не са празни приказки усилията в тази посока. Затова е и съвсем естествено най-после българското училище да се обърне отново към възпитанието на качества и ценности, с които едно дете може да стане добър човек.
  • 111-ото място не е вярно!

    Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна. Положението или е добро, или лошо Изчаках един ден да отминат страстите, за да кажа: класацията, която ни слага на 111-о място по свобода на медиите, е с кашкавалени крака. Балон. Имаме си проблеми в медиите, но тази класация всъщност е един от тях. Ето защо смятам така: 1.