Ани Владимирова: 16-годишни бягат от дома заради родителски окови, лоша атмосфера, любов, скука

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7411770 www.24chasa.bg

Днешните брачни двойки могат да спринтират, не и да издържат на маратона заедно

Често деца, които изпадат в наркотична зависимост, са или от дъното на социалната стълбица, където никой не ги наблюдава, или от много богати семейства

Социалната мрежа създава илюзията, че имаш безкрайно много възможности за социални контакти и връзки

Многодетството дава на партньорите усещане за собствен център, те на свой ред осигуряват на децата си социален полигон

Имаме свободата да рискуваме, търсим и променяме хората във връзките си, но тази игра изяжда времето за репродукция

Патриархалното семейство има много деца, за да работи някой на нивата, докато сега нива няма, а ти си един нарцис от профилна снимка, който оценява околните от екрана, зад който се е скрил

- Случаи като този с 16-годишната столичанка Зорница, която избяга от вкъщи с гадже, зачестиха. Какво ги провокира, г-жо Владимирова?

- Юношеството е възрастта на идентичността. Това е периодът, в който групата е значима, детето трябва да съзрее социално, да се отдели от семейството и да сe почувства възрастен. Този период на търсене обаче продължава все по-дълго, отколкото беше дефиниран от психолози като Ериксон и Виготски. За съжаление, днес е трудно да се съзрее по естествен начин. Причинате е, че повечето родители

упражняваме

хиперконтрол

върху децата

си,

защото ни е страх от улицата, от опасностите, които дебнат във външния свят. Вярваме, че само чрез договаряне и споразумение можем да ги направим зрели. За съжаление, животът е такъв, че е невъзможно, без да рискуваме и да грешим на практика. Но понеже не позволяваме на децата си да рискуват, те сами го правят под властта на хормоните и познавателния интерес пряко волята ни като единствен начин в очите им да пораснат. Дали бягат от вкъщи заради любов, пътуване по света, или извън града, в който живеят или просто от скука - всички тези случаи са знак, че детето се опитва да смени образа си на подвластно на родителите си човече с този на голям и независим човек. Често тийнейджърите казват

“Това не е моето”

и бягат

В много случаи не го намират и там, където са избягали, и после продължават с търсенето. Така е, защото семейството им създава грешната представа, че светът е познаваем и контролируем, а в голяма степен не е... Скъсването на връзката със семейството винаги е трудно и болезнено. Някои оцеляват, някои - не.

- Някои сред непълнолетните изчезват мистериозно за много по-дълго от няколко дни или седмица. Какъв знак дават на околните с това?

- Впрочем има много случаи с деца, които заминават в чужбина със знанието на родителите си за предварително уговорен с тях период и... изчезват за много по-дълго. Това е така нареченият хайкинг. Всъщност те се опитват да усетят естествения подбор, който ние с обществото и неговите правила сме снижили до минимум. И тъкмо затова рискуват и изчезват мистериозно. Дали ще е за малко, или за дълго - зависи от оковите, които ги стягат. Децата на по-лек режим го правят за по-кратко, онези на по-тежък късат веригата и го правят за по-дълго и дори завинаги.

- Кои са най-честите причини непълнолетен да избяга от вкъщи?

- Вариантите са доста. Имаме деца, които бягат от лошата атмосфера в дома. Или защото непрекъснато ги потискаме, като диктуваме изборите им, или ги поучаваме постоянно, като им казваме “това е правилно, а това - не”. След време виждат, че тези правила не им вършат работа. Затова поемат риска да ги прескочат и всичко да става по техния си начин. Има и случаи, в които на тази възраст групата е много силна -

виждат деца, които

им казват “аз го

мога, но ти - не”

(често в мрежата, където е пълно с илюзии). Тогава се опитват да се съизмерят с тях, защото така градят самооценка. В редица случаи присъства, разбира се, и елемент на случайност, който за мен е най-опасен. Тогава децата попадат в ръцете на дилъри, сутеньори, престъпници, хора с отклоняващо се поведение. Забелязала съм например, че деца, които изпадат в наркотична зависимост, много често са или от дъното на социалната стълбица, където никой не ги наблюдава, или от много богати семейства. Дилърите разузнават, че там има пари, лека-полека с внимание успяват да дръпнат такива деца, убедени, че родителите ще се намесят и ще спонсорират тяхното оцеляване. Оказва се, че са изложени на много рискове в средата, която ние, родителите, само си въобразяваме, че можем да контролираме.

- Любопитна статистика излезе тези дни от НСИ - че през 2018 г. не само разводите са повече, но и браковете. Коя е причината? И намаляват ли съжителствата без брак?

- Забелязала съм, че за младите хора, с които работя, важи принципът “всичко или нищо”. Те се хвърлят ситуативно, по силата на нагона и на страстта и решават да се оженят, да заложат началото. Но при тях няма изградена стратегия да издържиш на дългия маратон, да знаеш как да закрепиш и да продължиш тези отношения, които ще търпят и спадове след еуфорията. Затова влизат в другата крайност - това не ми харесва, спирам го. Тази логика на проба-грешка ни показва, че всъщност нямаме работещи правила, а децата сами се опитват

да открият топлата вода,

ту женейки се,

ту развеждайки се,

ту събирайки се, ту разделяйки се, защото малко имат родителски пример на сплотено и хармонично семейство.

- Фактор ли е интернет?

- Огромен! Интернет често е люпилня на много сурогатни връзки. Там често може да намерите някого, с когото си говорите за неща, които ви се струват близки, и по тази причина решавате, че сте намерили вашия човек. Свързвате се с него, но живият живот се оказва далече от виртуалния и разривът в отношенията е жесток.

Впрочем децата наистина живеят на принципа “проба - грешка”, защото самите ние не им предлагаме дългосрочни стратегии за свързване. Това обаче не означава, че сме виновни. Светът, технологиите, комуникацията, отношенията между хората се променят с такива темпове, че не можем да ги настигнем. Затова не можем да предложим на децата си опит - защото просто не сме живели в такава среда. Налага се те сами да откриват новите правила на новия живот. Това винаги е много болезнено и е свързано с много рискове.

бягат от дома заради

родителски окови, лоша

атмосфера, любов, скука

- 3/4 от браковете и 80% от разводите са на живеещи в града двойки. Какво дава и какво отнема градът?

- Градът дава безкрайно отчуждение - ние не познаваме съседите си, хората на една и съща улица, не общуваме много-много на живо, затворени сме, защото си чатим по телефона. Въобразяваме си, че знаем много, обградени с това море от информация, но всъщност то не ни дава почти никакъв реален опит в близост с човешки същества в града. Там всички са анонимни. Отдавна е известен един експеримент - ако в един къмпинг някой писне, светват всички фенерчета и хората тръгват да разберат какво се е случило. Но ако в града някой падне на улицата, всички го подминават, защото смятат, че някой друг е отговорен да вдигне човека.

Градът е суров

с анонимността

и отчуждението и това ни прави много самотни. Докато хората в малките градове и в селата се познават, имат някаква история на отношенията си, а това ги прави свързани и по-отговорни.

- Има ли връзка между тенденцията към повече бракове и разводи и профила на поколенията Х, Y, Z, които съжителстват в обществото ни?

- Тези три поколения, които са на репродуктивната сцена, са много различни. Поколението Х е от края на социализма - това са децата “с ключ на врата”, които са се научили да се справят сами в живота. Поколението Y пък са децата на промените, които също се справят донякъде сами, но са и самотни, защото родителите им са били принудени да работят в чужбина, за да ги издържат, и са отгледани от баби и дядовци. А поколението Z e нещо съвсем различно - за тях интернет е даденост, комуникацията е онлайн, а

социалната мрежа за

тях е мегданът за

среща между хората

И трите генерации имат различен дефицит (личностен, междуличностен, социален), а срещата между тях води до много странни комбинации.

- Кое ги събира?

- Светът е променен и законите на репродукцията също. Времето, в което е израсло всяко поколение, е оставило отпечатъци върху неговата възрастова група. Може би в това се крие съвременният феномен на връзки от всякакви възрасти и формати. В множеството комбинации се запълват множество дефицити и така се стига до ново качество на съвместния живот. Родителите компенсират дефицита си като ин и ян, а децата са онзи смисъл, който им позволява да продължат напред с ново качество и продукт! Например тези от късния социализъм и от периода на промените ( X и Y) са различни поколения, но с еднаква липса на семейност и домашен уют, макар и по различни причини. По-младият партньор намира в зрелия стабилност и авторитет, които са му липсвали, а по-старият - подкрепа и грижа. Силата на такива двойки е в личностната близост, а децата виждат силен и допълващ се модел на партньорство, основан на компромиси, зряло поведение и хармоничност. Дори един формат на

двойка между поколение

X и Z (представете си

г-н Христо Сираков

и плеймейтка)

има своята логика! Защото те си осигуряват “живот на живо” - мъжът дава опит, стабилност, доверие, ресурс (получавайки смисъла да продължи), а младият пъртньор - реална “почва” от всичко това, върху която да израсне...

- Виждаме много двойки с по три-четири деца. И не са от малцинства, с каквито обикновено свързваме многодетството. Каква е мотивацията им?

- Забелязала съм, че такива двойки пълнят къщите си с деца, защото им е липсвало голямо семейство и общество на близост. Децата им дават усещането, че притежават някаква социална сила, дават им усещането за своя среда, собствен център. Тези семейства запълват собствения си дефицит, но и осигуряват на децата си “социален полигон” в дома.

- Говорихме с вас досега кое събира хората - любовта, страстта, децата. А кое ги разделя?

- Обстоятелства от много различен характер. Човешки фактор - ако в селото си имал краен брой хора, с които ти си могъл да се съчетаеш, в момента мрежата ти създава илюзията, че имаш много възможности. И всеки път си казваш: “Аз дали намерих най-доброто? Ако опитам пак, може би ще ми се получи по-хубаво.” Липсата на фамилен модел за пример - ако ние имахме баби и дядовци,

“два са бора ред поредом

расли”, след нас доста

ги поизсекоха

Липсата на морален коректив - имаме свободата да рискуваме, да търсим и да променяме хората във връзките си, но тази игра “изяжда” времето за репродукция. Пак ще направя аналогията, че съвременните партньори могат да спринтират, но не могат да издържат на маратона. На това ми приличат тези чести раздели и събирания. Защото, за да издържиш на маратона, ти трябва да знаеш накъде си тръгнал. А в общия случай решените не знаят накъде отиват. Искат спокойствие, сигурност, намаляване на напрежението, но онзи отсреща иска същото. Само че то идва с времето и доверието, а нито един от тях не знае да бяга рамо до рамо на дълго разстояние. И се събират, разделят, опитват се да намерят сигурност, но като я нямат вътре в себе си, не им се получава.

- Във вековете любовта между двама далече не е била единственият мотив за брак. Но в съвремието има и характерна нишка - мнозина българи си представят любовта като притежание. Сматате ли, че това е основният мотив за брак днес?

- Не само българи. Добре е да гледаме историята на това чувство за притежание. Патриархалното семейство има много деца, за да работи някой на нивата и за да има кой да продължи твоето дело. Само че сега се оказва, че нива няма, а ти си един нарцис от профилна снимка, който седи и оценява околните от екрана, зад който се е скрил... Само че светът се променя много бързо. Кара ни да купуваме нови и нови предложения на пазара и затова в своеобразния каталог на хора

започваме да бъркаме

любовта с покупка

и притежание

За щастие, пак говорим за един ограничен дял от населението! И не, това не е основният мотив за брак, за щастие! Много българи пак искат да имат нива...

- Имаме сериозен демографски проблем - отрицателен прираст, ниска раждаемост, застаряване на населението. Как можем да мотивираме представителите на различни поколения да раждат деца?

- Започваме с известните тв водещи Андрей и Иван (да, Андрей казвам първо, защото идеята е негова) новият етап на националната кампания ДНК. В нея участват много и различни специалисти, които се опитват да покажат на хората, че репродуктивните технологии не са до безкрайност. Колкото и прекрасна процедура да е инвитрото и колкото и да си замразяваме яйцеклетки до 60-годишна възраст, за да отгледаш дете, трябва да имаш времеви хоризонт, за да го възпиташ и да си до него.

От друга страна, в тази кампания са привлечени най-различни специалисти - демографи, медици, икономисти, социални работници... Нашата роля като психолози е да се опитаме да помогнем на хората да определят себе си по отношение на времето и ценностите, в които са расли, какво им липсва, какво очакват и на какво се надяват в една връзка или какво ги плаши и спира да имат собствено семейство. Идеята е да им помогнем да дефинират какво им е необходимо, за да създадат дом, семейство и деца. Дали проблемът е личностен, дали е родов, дали липсват социални опори - какво да работи, на кого да се опре, как да осигури живота си, как да тръгне към хората... Но каквото и да кажем, надявам се, че кампанията ДНК ще събуди най-вече инстинкта в човека за репродукция и продължение на рода, за да ни има като народ!

CV

Ани Владимирова е родена в Плевен

Завършва висшето си образование в СУ “Св. Кл. Охридски”

Има дългогодишен опит в областта на практическата психология

Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия

Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”

Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо политиците развалиха пейзажа на 24 май

    Политици се наредиха преди професорите в празничното шествие на 24 май и ядосаха ректора на Софийския университет Анастас Герджиков, който определи поведението им като безобразно. Прав е ректорът - култура и духовност не се наливат насила. Да се изтъпанят най-отпред на шествието по случай най-българския, най-светлия,
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.