Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал около 56 000 прочитания. Ден след излизането на този анализ президентът Румен Радев освободи шефа на кабинета си Иво Христов по негово желание.
Интересно, ще се промени ли след дни тонът, с който звучи държавният глава
Като чух в неделя, че има Иво Христов като кандидат за евродепутат на БСП, първата ми реакция беше “Евала на Нинова - колко е широко скроена! Вярно, не пуска Сергей Станишев в заветния списък, пък макар и 17-и, ама я виж - вкарала е професора, който се издъни с оная непристойна реплика за 80-те процента...”
После обаче дойде откритието, че това не бил този, а оня Христов, който според премиера Бойко Борисов тайничко си смигва с червената лидерка. Явно мигачът е дал резултат. С челната си позиция Христов е вече част от голямата политика, и то на светло и в лично качество, а не като сив кардинал зад държавния глава.
От този ход обаче много губят и президентът, и червената централа. Поради една много проста причина - докато се кълняха, че между “Дондуков” 2 и “Позитано” 20 няма никаква връзка, се оказа, че си прехвърлят ценни активи. Самият изстрелян пък, вместо да измисли нещо хитро, за да замъгли тази
забранена според
основния закон
любов,
съвсем нетактично я осветли, като се изрепчи пред централата на социалистите, че БСП е единствената опозиция и затова той самият влиза в бой да събаря властта.
Това обаче е доста неуместно изказване, което си обяснявам единствено с липсата на опит у харесания от Корнелия Нинова. Защото така Христов постави все още настоящия си началник в позицията на партизанин, който е тръгнал на подривна срещу управлението дейност и който само се прави на президент на всички българи.
Всъщност, макар и неопитен, не може такъв интелигентен човек,
спечелил си
прозвището на
сив кардинал,
да не осъзнава, че освети незаконната връзка на Румен Радев с политическа централа. Да не би Христов вече да не е кардинал на президента? Да му няма зъб, та затова да го осветява като баща не на цялата нация?
Виж, поведението на Радев в случая бе цивилизовано и по протокола - макар и от близо 2 г. всячески да иска да се еманципира от червената централа, която му даде път в политиката, той отигра безупречно капана на бившата си дясна ръка, която, казват, досега била узурпирала лично и ревностно всяка дума във всяка реч, която президентът произнася от началото на мандата.
Затова в канцеларията на държавния глава вероятно хвърлят капи, че си тръгва цензурата. Вече шанс да чуят и своите речи от устата на президента усетили и останалите съветници, чиито чернови досега неизменно Христов хвърлял в коша, понеже звучали прекалено позитивно. Ето защо интересно е ще се промени ли след дни тонът, с който звучи президентът.
Тактичен е и Петър Курумбашев - човекът, който, макар и да изкара едва половин мандат в Европарламента (влезе след избирането на Илияна Йотова за вицепрезидент на републиката - б.а.), направи поне колкото за цял. Попитах го вчера в Страсбург какво повече има Христов от него, за да бъде избран човекът на президента като гражданска квота, а на него соцлидерката да отпусне чак 9-а позиция. “Всяка моя оценка би била субективна - не очаквайте от мен преди изборите да дам такава”, рицарски прикри конфуза Курумбашев.
Извън драмите вляво, които засмукаха и президента Радев, напира още по-важният въпрос - как ще звучи гласът на България в новия мандат на Европарламента? Защото досега, добри или лоши, всичките ни евродепутати (без Николай Бареков), дойде ли сесия, се събират всеки вторник по обед в една зала в Страсбург и уточняват няколкото приоритета, по които ще се борят като един, независимо дали са от БСП, ГЕРБ или други. Разбират се, според спецификата на въпроса, кой откъде може да натисне и какво да даде в замяна. Оттук насетне клетата ни България
как да разчита
17-те в
евроотбора да
работят за нея,
щом едната половина отсега вика на другата, в момента управляваща страната, че е за затвора? Това ни поставя пред риска да създадем срамния прецедент едни сънародници да нападат други в пленарната зала на Европарламента.
И последно, нека пак се върнем към състоянието не на съюза, а на нашата си България и на нашата си журналистическа работа. Не зная дали изсветляването на кардинала (ако си е запазил сана, макар и прескочил в стана на социалистите) ще промени отношението му към медиите. В момента Нинова има един голям проблем на комуникацията - и Христов, и любимата й водачка Елена Йончева не обичат медиите в България. Неприкрито ги презират. Те и двамата се държат не като широко скроени, а като умни и красиви, само че вляво - като по-висша класа просветени интелектуалци, до чиито високи нива ние, низките журналисти, нямаме шанс да се издигнем. Оттук насетне ще се промени ли медийната политика и на президента Радев?
Между другото, да не се окаже, че той всъщност е уволнил Христов? Чрез повишение.